Диего Марадона

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Flag of Argentina.svg Диего Марадона
Maradona at 2012 GCC Champions League final.JPG
Лична информация
Прякор Дон Диего, El Pibe de Oro, D10S
Цяло име Диего Армандо Марадона
Роден 30 октомври 1960 г. (1960-10-30) (54 г.)
Ланус, Буенос Айрес, Аржентина
Ръст 165 см
Пост атакуващ полузащитник, втори нападател
Юношески отбори
1970 - 1974
1974
Los Cebollitas
Архентинос Хуниорс
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1976 - 1981
1981 - 1982
1982 - 1984
1984 - 1991
1992 - 1993
1993 - 1994
1995 - 1997
Архентинос Хуниорс
Бока Хуниорс
Барселона
Наполи
Севиля
Нюелс Олд Бойс
Бока Хуниорс
167
40
36
188
26
7
30
(115)
(28)
(22)
(81)
(5)
(0)
(7)
Национален отбор²
1977 - 1994 Аржентина 91 (34)
Треньор
1994
1995
2008 - 2010
2011 - 2012
Textil Mandiyú
Расинг
Аржентина
Al Wasl FC
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 30 юни 2011.
2. Информацията е актуална към 30 юни 2011.
* Играе под наем в посочения отбор.

Диего Армандо Марадона (на испански: Diego Armando Maradona) е бивш аржентински футболист и настоящ треньор, една от най-големите и обичани звезди на футбола.

През 21-годишната си кариера като футболист играе в шест отбора, сред които Бока Хуниорс (два пъти), Барселона и Наполи. Участва на четири световни първенства от 1982 до 1994, като през 1986 година става шампион, а през 1990 - вицешампион. Изиграва 91 мача за Аржентина, в които вкарва 34 гола. От 1986 г. е капитан на националния отбор.

През 1986 г. печели Златната топка за най-добър футболист на световното първенство. В четвъртфиналния мач срещу Англия вкарва два гола, които влизат в историята на футбола. Първият, вкаран с ръка, става известен като „Божията ръка“, а вторият е след грандиозен спринт през цялото игрище, финтирайки шест английски играчи.

През 1991 г. е отстранен от игра за 15 мача, след като е хванат в употреба на допинг. През 1994 г. е хванат с ефедрин по време на Световното първенство в САЩ, което е краят на кариерата му за националния отбор.

След прекратяването на активна кариера на 37-мия си рожден ден, през 1997 г. здравето му се влошава поради заболявания и злоупотреба с кокаин.

От 2008 до 2010 г. е старши-треньор на аржентинския национален отбор по футбол.

Биография[редактиране | edit source]

Диего Армандо Марадона е роден на 30 октомври 1960 г. в Ланус, близо до Буенос Айрес, като пето от осем деца в семейството на Диего Марадона и Далма Салвадоре Франко. Прадядо му по майчина линия Матео Кариолич е роден в Корчула, днес в Хърватска. Показва футболни таланти рано, и на осемгодишна възраст той се присъединява към „Малкият Лук“ (на испански: Los Cebollitas), отбор момчета, които печелят 136 последователни мача и националния шампионат.

Кариера в Аржентина[редактиране | edit source]

Футболната кариера на Марадона започва, когато е на 10 години. Приятелят на Диего Гойо Каризо го представя на треньора на Los Cebollitas (детския отбор на Архентинос Хуниорс). Марадона прави дебюта си в мъжкия отбор на Аржентинос Хуниорс на 20 октомври, 1976 срещу Талерес до Кордоба. За Хуниорс играе 166 мача, в които вкарва 111 гола. Само четири месеца по-късно прави дебюта си с националния отбор, като става най-младия дебютант в историята на аржентинския национален отбор срещу Унгария. [1]

На 22 февруари 1981 г. Марадона изиграва първия си официален мач за Бока Хуниорс като отбелязва два гола във вратата на Талерес. За Бока Хуниорс Марадона отбелязва 28 гола в 40 мача.

Кариера в Барселона[редактиране | edit source]

През 1982 Марадона е закупен от испанския футболен отбор Барселона за 5 млн. паунда, тогава рекордна трансферна сума. В първия си мач за Барселона отбелязва гол, но впоследствие отборът му губи с 2:1 от Валенсия. В общо 58 мача отбелязва 38 попадения.

Кариера в Наполи[редактиране | edit source]

На 5 май 1984 г. преминава в Наполи. Има 115 отбелязани гола и 259 изиграни мача с фланелката на този клуб. Напуска го на 24 март 1991 г.

Кариера в Севиля[редактиране | edit source]

През 1992 г. преминава в Севиля, но този път се задържа за кратко. Изиграва 28 мача и вкарва 8 гола.

Отново в Аржентина[редактиране | edit source]

На 7 октомври 1995 г. се завръща отново в Бока Хуниорс, но за по-малко от месец.

Последният отбор на клубно равнище на Марадона е аржентинският Нюелс Олд Бойс.

В националния отбор[редактиране | edit source]

За националния отбор по футбол Марадона има 91 мача и 34 гола. На световното през 1986 г. Марадона извежда Аржентина до световната купа (на финала 3-2 срещу ФРГ). Един от най-запомнящите се мачове на Марадона, а и в историята на футбола, е четвъртфиналът срещу Англия. В този мач Марадона отбелязва 2 гола, единият от които с ръка. Главният съдия Али Бин Насер признава гола след консултация със страничния съдия Богдан Дочев. След мача Марадона произнася знаменитата фраза: „Ако е имало ръка, това е била ръката на Бога“. Оттогава наричат този гол „Божията ръка“. Години след мача Богдан Дочев признава, че Марадона действително е докоснал топката с ръка. Малко по-късно в същия мач при прекрасно дриблиране с топката Марадона преминава половината терен и отбелязва гол, ФИФА определя това попадение като „Гол на века“.

Личен живот[редактиране | edit source]

Марадона се жени за годеницата си Клаудия Вияфане (на испански: Claudia Villafañe) на 7 ноември 1989 г. в Буенос Айрес, след раждането на дъщерите си, Далма Нереа (родена на 2 април 1987 г.) и Джанина Динора (родена на 16 май 1989 г.). В своята автобиография Марадона признава, че не винаги е бил верен на Клаудия, въпреки че я определя като любовта на живота си.

Марадона и Вияфане се развеждат през 2004 г. Дъщерята Далма от тогава твърди, че разводът е най-доброто решение за всички, тъй като родителите си остават в приятелски отношения. Те са пътували заедно за Неапол през юни 2005 г. и са забелязани заедно при много други поводи, включително и по време на мачовете на Аржентина на Световното първенство по футбол през 2006 г.

По време на делото за развод Марадона признава, че е баща на Диего Синагра (роден в Неапол на 20 септември 1986 г.). Италианските съдилища вече са постановили това през 1993 г., след като Марадона отказва да се подложи на ДНК тестове за доказване на бащинство. Среща се със сина си за първи път през май 2003 г., след като синът с хитрост влиза в голф-игрище в Неапол, където Марадона играе.

По-малката му дъщеря, Джанина, е женена за нападателя на Манчестър Сити Серхио Агуеро. Синът му Диего Синагра е футболист в Италия.

През 2009 г. става дядо, след като се ражда Бенхамин Леонел - синът на Джанина и Агуеро.

Отличия[редактиране | edit source]

  • 1978
    • Голмайстор на шампионат Метрополитано с Аржентинос Хуниорс. Отбелязва 22 гола.
  • 1979
    • Световен шампион за младежи в Япония.
    • Златна топка за най-добър футболист на годината, A.F.A.
    • Голмайстор на шампионат Метрополитано с Архентинос Хуниорс. Отбелязва 14 гола.
    • Голмайстор на шампионат Метрополитано с Архентинос Хуниорс. Отбелязва 12 гола.
    • Сребърен медал за най-добър аржентински футболист, кръг на спортните журналисти.
    • Златен медал за най-добър аржентински футболист, кръг на спортните журналисти.
    • Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник „Ел Мундо“, Каракас.
  • 1980
    • Златна топка за най-добър футболист на годината, A.F.A.
    • Голмайстор на шампионат Метрополитано с Архентинос Хуниорс. Отбелязва 22 гола.
    • Голмайстор на шампионат Метрополитано с Архентинос Хуниорс. Отбелязва 18 гола.
    • Златен медал за най-добър аржентински футболист, кръг на спортните журналисти.
    • Сребърен медал за най-добър аржентински футболист, кръг на спортните журналисти.
  • 1981
    • Шампион на първа дивизия в шампионат Метрополитано с Бока Хуниорс.
    • Сребърен медал за най-добър аржентински футболист, кръг на спортните журналисти.
    • Златна топка за най-добър футболист на годината, A.F.A.
  • 1986
    • Световен шампион с националния отбор на Аржентина в Мексико.
    • Златна топка за най-добър футболист на световното в Мексико, ФИФА.
    • Златна топка за най-добър футболист на Европа, от списание „Франс Футбол“ (France Football Magazine).
    • Сребърен медал за най-добър аржентински футболист, кръг на спортните журналисти.
    • Златен медал за най-добър аржентински футболист, кръг на спортните журналисти.
    • Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник „Ел Мундо“, Каракас.
    • Най-добър футболист на света, от списание Onze french magazine.
  • 1987
    • Шампион в Серия А на Италия, сезон 1986/87, с Наполи.
    • Голмайстор в Серия А с Наполи. Отбелязва 15 гола.
    • Купа на Италия с Наполи.
    • Най-добър футболист на света, от списание Onze french magazine.
  • 1988
    • Голмайстор в Серия А с Наполи. Отбелязва 15 гола.
    • Купа на УЕФА с Наполи.
  • 1989
    • Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник „Ел Мундо“, Каракас.
  • 1990
    • Шампион в Серия А на Италия, сезон 1989/90, с Наполи.
    • Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник „Ел Мундо“, Каракас.
  • 1992
    • Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник „Ел Мундо“, Каракас.
  • 1993
    • Купа Артемио Франки (Artemio Franchi) с националния отбор на Аржентина.
  • 1996
    • Специална златна топка от списание „Франс Футбол“.
  • 1999
    • Платинен медал за най-добър спортист на Аржентина за 20 век, кръг на спортните журналисти.

Злоупотребата с наркотици и здравословните проблеми[редактиране | edit source]

От средата на 1980-те до 2004 г. Диего Марадона е пристрастен към кокаина. Самият той твърди, че започва да употребява този наркотик в Барселона през 1983 година. Когато играе за Наполи, вече е пристрастен, и това започва да пречи на способността му да играе футбол.

През годините след оттеглянето си здравето му сериозно се влошава. На 4 януари 2000 г., когато е на почивка в Пунта дел Есте, Уругвай, Марадона е приет в спешното отделение на местната клиника. На пресконференция лекари заявяват, че е открита повреда в сърдечния мускул, поради „сериозен здравословен проблем“. По-късно в кръвта му са открити следи от кокаин и се налага да обяснява обстоятелствата на полицията. След това Марадона напуска Аржентина и отива в Куба, за да се лекува в клиника за пристрастеност към наркотици.

След като завършва кариерата си, Марадона започва да пълнее и страда от затлъстяване, докато не се подлага на стомашен байпас в специализирана клиника в Картахена, Колумбия, на 6 март 2005 година. Когато скоро след това възобновява публичните си изяви, е значително по-слаб.

На 18 април 2004 г. лекарите съобщават, че Марадона е получил обширен инфаркт на миокарда вследствие на свръхдоза кокаин. Той е приет в реанимацията в болница в Буенос Айрес. Десетки фенове се събират около клиниката. Дни след сърдечния удар една медицинска сестра е задържана, след като снима Марадона с мобилен телефон, и е уволнена от болницата. Марадона е изваден от респиратор на 23 април и остава в интензивното отделение няколко дни, преди да бъдат изписан на 29 април. Опитва да се върне в Куба, където е прекарал по-голямата част от времето си през годините, довели до сърдечен пристъп, но семейството му се противопоставя, като подава съдебна петиция за упражняване на настойничество.

На 29 март 2007 г. Марадона е приет обратно в болница в Буенос Айрес, където се лекува от хепатит и последиците от злоупотребата с алкохол. Изписан е на 11 април, но е приет отново след два дни. През следващите дни има постоянни слухове за здравето му, включително три неверни твърдения за смъртта му в рамките на месец. След като се прехвърля в психиатрична клиника, специализирана в свързаните с алкохола проблеми, той е изписан на 7 май.

На 8 май 2007 г. Марадона се появява по аржентинската телевизия и заявява, че се е освободил от алкохолната зависимост и не е употребявал наркотици в продължение на две и половина години.

Политически убеждения[редактиране | edit source]

През последните години Марадона показва съпричастност към левите идеологии. Докато се лекува в Куба, се сприятелява с кубинския лидер Фидел Кастро. На левия си крак има татуиран портрет на Кастро, а на дясното си рамо - на Че Гевара. Автобиографията си „Ел Диего“ Марадона посвещава и на Фидел Кастро с думите „За Фидел Кастро и чрез него всички кубинския народ“.

Марадона е привърженик и на венецуелския президент Уго Чавес. През 2005 г. посещава Венецуела за среща с Чавес. След срещата Марадона заявява, че е дошъл с цел да се срещне с „велик човек“, но се е срещнал с един „гигантски човек“.

Марадона се изявява като противник на империализма, особено през 2005 година на срещата на върха на двете Америки в Мар дел Плата, Аржентина. Там той протестира срещу присъствието на Джордж У. Буш в Аржентина, облечен с тениска с надпис „STOP Буш“ и нарича Буш „човешки боклук“.

През август 2007 г. Марадона отива по-далеч, като се явява по телевизията в седмичното шоу на Чавес и казва: „Мразя всичко, което идва от САЩ. Мразя, с цялата си сила.“

През декември 2007 г. Марадона представя подписана тениска с послание за подкрепа на народа на Иран.

Финансови проблеми[редактиране | edit source]

През март 2009 г. италианските данъчни служители обявяват, че Марадона все още дължи на италианското правителство 37 милиона евро от данъци; 23,5 милиона евро от които е начислената лихва по първоначалния му дълг. Съобщават, че до този момент Марадона е платил само 42 000 евро — два луксозни часовника и набор от обеци.

Мачове като треньор на Аржентина[редактиране | edit source]

  • Боливия - Аржентина 6 - 1
  • Еквадор - Аржентина 2 - 0
  • Русия - Аржентина 2 - 3
  • Парагвай - Аржентина 0- 3
  • Уругвай - Аржентина 0 - 1
  • Испания - Аржентина 0 - 1
  • Германия - Аржентина 0 - 1
  • Гърция - Аржентина 0 - 2
  • Аржентина - Еквадор 3 - 1
  • Аржентина - Парагвай 3 - 1
  • Аржентина - Уругвай 2 - 1
  • Аржентина - Венецуела 4 - 0
  • Аржентина - Колумбия 1 - 0
  • Аржентина - Бразилия 1 - 3
  • Аржентина - Перу 2 - 1
  • Аржентина - Канада 5 - 0
  • Аржентина - Нигерия 1 - 0
  • Аржентина - Южна Корея 4 - 1
  • Гърция - Аржентина 0 - 2
  • Аржентина - Мексико 3 - 1
  • Аржентина - Германия 0 - 4

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) A SUMMARY OF MARADONA's LIFE