Американски морски пехотен корпус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Американски морски пехотен корпус
USMC logo.svg
Активна 10 ноември 1775 до днес
Държава Флаг на САЩ САЩ
Тип амфибийни войски
Роля военноморска пехота
Размер 202 000 до 2011[1]
Част от Департамент по отбраната
Прякор(и) The Few, The Proud
Мото Semper Fidelis
Цветове червено и златисто
Марш Marines' Hymn
Битки/войни Американска революция
Британско-американска война
Мексиканско-американска война
Американска гражданска война
Испанско-американска война
Боксерско въстание
Първа световна война
Втора световна война
Корейска война
Виетнамска война
Войната в Залива
Американска инвазия на Ирак
Командири
Текущ
командир
ген. Джеймс Конуей
Емблеми
Officer EGA.png Орел, глобус и котва
Използвани самолети
Щурмови AV-8B Harrier II
Изтребители F/A-18

Американският морски пехотен корпус (на английски: United States Marine Corps, съкратено USMC - Ю Ес Ем Си) е клон (вид) на американските въоръжени сили, чиято функция е прилагане на военна сила чрез базирани в морето военни части. Морската пехота действа съвместно с Военноморските сили на САЩ; общото им политическо ръководство се осъществява от Военноморското министерство на САЩ. (В повечето останали страни морската пехота е род войски в състава на ВМС.)

Още от създаването на институцията морските пехотинци участват активно във всички войни, в които включващи САЩ, като тези срещу Великобритания, Испания, Мексико, окупациите на страните в Централна и Южна Америка, Боксерското въстание в Китай и други. Поради характера си на амфибийни войски, АМПК е крайъгълният камък за победата на САЩ в Тихоокеанската война срещу Япония. Поради строгият подбор на кадрите, високото ниво на обучение и възможността за изключително бързо разполагане във всяка точка на света, морските пехотинци са важен инструмент в осъществяването на американската външна политика.

Цел[редактиране | редактиране на кода]

Американският морски пехотен корпус е амфибийна военна част в постоянна бойна готовност. Основните 3 задачи са формулирани в Акта за национална сигурност от 1947 г. и все още важат:

  • завземане или защита на големи военноморски бази или изпълняване на задачи на сушата с цел подкрепа на военноморски кампании;
  • развиване на тактика, начини на обучение и оборудване, пригодени за целите на амфибийните войски;
  • всякакви други задачи, които президентът възложи.

Последната определена функция подчертава ролята на американския президент като върховен главнокомандващ, и се отнася за участието на корпуса във военни експедиции. Много от бойните действия, в които морската пехота взима участие, не са нито в подкрепа на военноморски кампании или осъществявани чрез нападения директно от морето. Такива са войната с Великобритания през 1812, кампанията за завземането на Триполи, завземането на крепостта Чапултепек в Мексико, Корейската война и множеството операции в Латинска Америка по окупирането на страни или свалянето на управляващи режими. Въпреки това общото между тях е че по същество представляват военна експедиция, организирана по нареждане на президента и в полза на американските интереси.

История[редактиране | редактиране на кода]

Американският морски пехотен корпус е сформиран с резолюция на 2-ия Континентален конгрес на 10 ноември 1775 в механата Тън, Филаделфия, като включва войници от т.нар. континентални морски пехотинци. Конгресът нарежда създаването на два батальона, които трябва да вземат участие в инвазията на Нова Скотия. Целта е била чрез превземането ѝ да се отреже пътя за пристигане на нови британски подкрепления. Британските войски обаче окупират Нова Скотия първи, и мисията на морските пехотинци се проваля. До края на Американската революция през 1783 Континенталният флот и Континенталните морски пехотинци са разпуснати. През 1798, малко преди началото на т.нар. Квазивойна с Франция, Конгресът нарежда възстановяването на двете институции като Военноморски флот и морска пехота на Съединените щати. Едни от най-интензивните ранни сражения на АМПК са по време на Триполитанската война (1801 - 1805), когато военна част от 300 морски пехотинци, арабски и европейски наемници, нападат пиратските владения в Северна Африка в опит да превземат Триполи.

По време на войната с Великобритания морските пехотинци се представят забележително в сраженията по вода и се утвърждават като добри стрелци. Няколко години след края на войната командващият АМПК Антъни Гейл е даден под съд и заменен от Арчибалд Хендерсън през 1820. Под негово командване са организирани военни експедиции до Карибите, Мексиканския залив, Западна Африка, Фолклендските острови и Суматра. Хендерсън успява да разубеди президента Андрю Джаксън, който е планирал морските пехотинци да бъдат присъединени към Армията.

До началото на Първата световна война обаче АМПК намалява като численост, а правителството започва да отделя по-малко внимание на възможностите му и намалява финансирането. Към края на 19 век морската пехота оформя съвременния си облик, включително емблемата (приета на 19 ноември 1868), химна (малко по-късно същата година) и мотото Semper Fidelis ("Винаги предани", 1883).

Организация[редактиране | редактиране на кода]

Персонал[редактиране | редактиране на кода]

Униформи и звания[редактиране | редактиране на кода]

Униформи[редактиране | редактиране на кода]

Униформи, от ляво на дясно: полева, парадна, всекидневна, вечерна.

Униформата на морските пехотинци на САЩ е различна от униформите на всички останали военнослужещи от ВС на САЩ. Корпусът на морската пехота има най-разпознаваемата униформа сред ВС на САЩ: със син цвят (Dress Blues) от началото на XIX век, а всекидневната им униформа (Service Uniform) - от началото на XX век. Униформата е характерна със семплия си външен вид, простота и с няколко изключения в нея не присъстват обозначения на частите и подразделенията, наградни ленти, флаг на САЩ и т.н. Характерни са три основни типа униформа:

Полева[редактиране | редактиране на кода]

Полевата униформа (Utility Uniform) се използва в местата на дислокация и/или в местата на носене на службата. MCCUU (Marine Corps Combat Utility Uniform) MARPAT (Marine Pattern) се състои от панталони със защитен камуфлаж (trousers) и куртка - яке (blouse) в един от утвърдените камуфлажни разцветки (за гористи местности (woodland — green/brown/black) или пустиня (desert — tan/brown/grey), велурени кафяви обувки MCCB (Marine Corps Combat Boots), колан (belt) и тениска с тъмнозелен цвят. През летния сезон в местата на носене на службата ръкавите на куртката следва да бъдат плътно навити до началото на бицепса с вътрешната (светла) част навън (при военнослужещите от другите родове войски на САЩ камуфлажа следва да е отвън), формирайки добре оформен маншет.

Парадна[редактиране | редактиране на кода]

Парадната униформа (Dress Uniform) е единствената форма във ВС САЩ, която съчетава трите цвята на американския флаг. Предназначена е за носене при официални поводи и по време на церемонии (също така се носи от вербовъчните служители и често се среща в агитационните материали). Има три вида парадна форма: Blue (синя, най-разпространена), Blue-White (синя с бяло, лятна) и Evening (вечерна, за формални случаи). С тази униформа офицерите (или подофицерите) могат да носят кортик (Mameluke Sword, a за подофицерите - NCO Sword).

Всекидневна[редактиране | редактиране на кода]

Всекидневната униформа (Service Uniform), със зелен цвят, се употребява в гарнизона, в който се носи военната служба (понастоящем все по-често се използва Utility Uniform вместо нея) и във формални, но не церемониални случаи. С тази униформа морскиете пехотинци могат да носят фуражка или кепе.

Кокарди[редактиране | редактиране на кода]

Звания[редактиране | редактиране на кода]

Звания на редови и сержантски състав[редактиране | редактиране на кода]
Армия на САЩ

код

E-9 E-8 E-7 E-6 E-5 E-4 E-3 E-2 E-1
Нашивка USMC-E9-SGMMC.svg USMC-E9-MGyS.svg USMC-E9-SGM.svg USMC-E8-1SG.svg USMC-E8-MSG.svg USMC-E7.svg USMC-E6.svg USMC-E5.svg USMC-E4.svg USMC-E3.svg USMC-E2.svg Няма
Звание Сержант-майор от Корпуса на морската пехота Мастър гънери сержант Сержант майор Първи сержант Мастър сержант Гънери сержант Щаб сержант Сержант Капрал Младши капрал Редник първи клас Редник наборник
Абревиатура SgtMajMarCor MGySgt SgtMaj 1stSgt MSgt GySgt SSgt Sgt Cpl LCpl PFC Pvt
Код НАТО OR-9 OR-8 OR-7 OR-6 OR-5 OR-4 OR-3 OR-2 OR-1

Подофицери /Уорънт офицери/[редактиране | редактиране на кода]

Армия на САЩ код W-5 W-4 W-3 W-2 W-1
Пагон
USMC Chief Warrant Officer 5 Rank Insignia
USMC Chief Warrant Officer 4 Rank Insignia
USMC Chief Warrant Officer 3 Rank Insignia
USMC Chief Warrant Officer 1 Rank Insignia
USMC Warrant Officer 1 Rank Insignia
Звание Старши уорънт офицер 5 клас Старши уорънт офицер 4 клас Старши уорънт офицер 3 клас Старши уорънт офицер 2 клас Уорънт офицер 1 клас
Абревиатура CW5 CW4 CW3 CW2 WO1
Код НАТО WO-5 WO-4 WO-3 WO-2 WO-1

Офицери[редактиране | редактиране на кода]

Армия на САЩ код O-10 O-9 O-8 O-7 O-6 O-5 O-4 O-3 O-2 O-1
Пагон US-O10 insignia.svg US-O9 insignia.svg US-O8 insignia.svg US-O7 insignia.svg US-O6 insignia.svg US-O5 insignia.svg US-O4 insignia.svg US-O3 insignia.svg US-O2 insignia.svg US-O1 insignia.svg
Звание Генерал Генерал-лейтенант Генерал-майор Бригаден генерал Полковник Подполковник Майор Капитан Първи лейтенант Втори лейтенант
Абревиатура GEN LTG MG BG COL LTC MAJ CPT 1LT 2LT
Код НАТО OF-9 OF-8 OF-7 OF-6 OF-5 OF-4 OF-3 OF-2 OF-1

Оборудване[редактиране | редактиране на кода]

Бази[редактиране | редактиране на кода]

В културата[редактиране | редактиране на кода]

Известни морски пехотинци[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ALMAR 008/07 MARINE CORPS END STRENGTH INCREASE

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Корпус морской пехоты США“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.