Амет-хан Султан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Амет-хан Султан
съветски летец
Роден: 20 октомври 1920
Алупка, РСФСР
Починал: 1 февруари 1971
Москва, СССР

Амет-хан Султан (Amet-han Sultan) е съветски военен пилот, гвардейски майор, летец-изпитател, два пъти Герой на Съветския съюз (1943,1945).

Биография[редактиране | edit source]

Амет-Хан Султан е роден на 20 октомври 1920 г. в градчето Алупка, република Крим, в семейство на работници. Бащата е от народността лакци (родом от аула Цовкра Дагестан), майката е от етноса кримски татари. През 1937 година завършва 7-ми клас и се записва да учи в железопътното училище в град Симферопол. След завършване на училище започва работа като шлосер в жп-депо в града. Едновременно с работата в депото, се записва на курсове за летец в местния авиоклуб, които завършва през 1938 година.

През 1939 година е призован в редиците на Червената армия. В началото на 1940 година завършва 1-ва „Качинска Краснознаменна военна авиационна школа А. Ф. Мясников“, и е произведен в чин младши лейтенант. По разпределение е изпратен в 4-ти изтребителен авиационнен полк, в Одеския военен окръг, дислоциран под град Кишинев. Лети на самолети И-15 и И-153.

Втора световна война[редактиране | edit source]

Началото на Великата отечествена война го заварва на служба в Молдавия.

Още от 22 юни 1941 година младият летец Амет-Хан Султан изпълнява няколко бойни полета на изтребител И-153. От есента на 1941 година защитава небето над Ростов на Дон. През зимата на 1942 година полка преминава на изтребители Хърикейн.

От март 1942 година 4-ти изтребителен авиационнен полк е част от ПВО на град Ярославъл. Тук Амет-Хан Султан завоюва своята първа въздушна победа. На 31 май 1942 година, изразходвал всичките си боеприпаси в боя, сваля с таран вражески бомбардировач „Юнкерс-88“, удряйки в полет неговото ляво крило и повреждайки фатално своя и немския самолет. Амет-хан успява да скочи с парашут от кабината на своя самолет и се спасява. За своя подвиг Амет-Хан е награден и избран за „Почетен гражданин на град Ярославъл“.

През лятото на 1942 година Амет-Хан воюва под Воронеж, летейки на самолет Як-1, а от август с.г. на Як-7Б, като участва в Сталинградската битка. В тази епична част от Втората световна война, Амет-хан се утвърждава като въздушен ас, и е включен в състава на 9-ти Гвардейски изтребителен полк, подразделение, в което са събрани едни от най-добрите съветски летци-изтребители, с цел противопоставяне на Луфтвафе. В битката за Сталинград Амет-хан е свален за втори път, успявайки отново да се спаси скачайки с парашут.

През октомври 1942 година Амет-Хан Султан е назначен за командир на 3-та авиоескадрила от 9-ти гвардейски ИП, в състава на който воюва до края на войната.

След крато обучение, Амет-хан започва да лети на P-39, с който участва в освобождението на Ростов на Дон, в ожесточените бойни действия край Кубан, в освобождението на Таганрог, Мелитопол и Крим.

През януари 1944 година в бойна двойка със своя водач, Героя на Съветския Съюз Иван Борисов, Амет-Хан принуждава да кацне на съветско летище, немски куриерски самолет Fi-156 „Щорх“. Веднага след кацането, Амет-хан прави кратко проучване на кабината, на напълно непознатия за него самолет, след което прави кратък полет на трофейната машина.

След кратък отпуск, през 1944 година се качва на нова машина - Ла-7, с която воюва в Източна Прусия и участва в превземането на Берлин.

Последния си въздушен бой, гвардейски майор Амет-Хан Султан провежда на 29 април 1945 година над летище Темпелхоф, сваляйки един „Фокке-Волф-190“.

В годините на Втората световна война извършва 603 бойни полета (от тях 70 в атаки срещужива сила и наземна техника), провежда 150 въздушни боеве, в които има доказани 30 свои победи и още 19 колективно свалени самолети.

Званието Герой на Съветския Съюз идва заедно с медали „Ленин“ и „Златна Звезда“ (№ 1136), с които е награден на 24 август 1943 година. Получава повторно „Златна Звезда“ на 26 юли 1945 година.

След края на войната, по разпореждане на Върховният Главнокомандващ Йосиф Сталин, всички летци-асове са изпратени да учат във Военновъздушната Академия. От 1945 година Амет-Хан е слушател във Военновъздушната академия в Монино. Учението му върви трудно, напомняйки за недостатъчното му образование. Затова в началото на 1946 година Амет-хан подава рапорт, в който честно пише: „Трезво преценявайки нивото на своите знания, не виждам възможност да завърша. Затова моля да бъда отчислен, защото не съм уверен, че ще издържа пет години в академията“.

Неговият рапорт бил удовлетворен, и през април 1946 година, подполковник Амет-Хан Султан е уволен в запас.

Летец-изпитател[редактиране | edit source]

Амет-хан Султан се опитва да живее като цивилен, но летенето започва да му липсва. Започва всячески да се стреми да се върне към професията на летец. Дълго време това не му се удава. За това има вина основно неговият етнически произход (във всички анкети записва, че е татарин), само че по това време кримските татари са изселени от родните им места и обвинени в подпоматане на немците, по време на окупазията на Кримския полуостров. Благодарение на своите бойни другари и заслугите към родината, през февруари 1947 година започва работа като летец-изпитател в Авио-изследователски институт.

През 1956 година Амет-хан, заедно с бивши партийни и съветски работници в Кримска АССР, подписват молба до ЦК на Комунистическатапартия на Украйна, в която искат реабилитирането на кримските татари. (ЦГАООУ. Ф.1. Оп. 24. Д. 4248. Л. 287—294. Заверено копие).

За кратко време става един от най-добрите летци-изпитател в СССР. През 1949 година получава трети клас летец-изпитател, през януари 1950 година — втори клас, а от септември 1952 година Амет-Хан Султан получава първи-клас летец-изпитател.

Амет-сан с успех провежда сложни мероприятия, давайки точна информация на авио конструкторите. През юни 1949 година съвместно с И. Шелестом, на борда на самолет Ту-2, прави първото автоматично презареждане във въздуха.

В края на 1949 година Я. Верников и Амет-Хан Султан изпълняват първия полет на всесезонен двуместен изтребител-прехващач И-320, производство на Авиоконструкторско бюро А. И. Микоян. В периода 1949—1950 година провеждат заводските изпитания на новата машина.

От 1951 до 1953 година Амет-хан, съвместно със С. Анохин, Ф. Бурцев и В. Павлов правят пълни изпитания на управляемия аналог на ракетата „Комета-3“. Самолетен аналог (наричан „К“) бил предназначен за атакуваща ракета тип "въздух-кораб" в пилотиран режим. Аналога бил подвесен на крилата на машина „Ту-4КС“, самолета-носител набирал 3000 метра, след което откача ракетата. В процес на свободно падане, автоматиката включва двигателя и ракетата политала към целта. Множество полети изпълнени от Амет-хан, са за отработка на системата за катапултиране, на различни видове самолети.

Ту-16

На 12 ноември 1958 г., по време на изпитанията на седалка-катапулт за самолети Су-7 и Су-9, парашутиста-изпитател В. Головин, който лети в двойка с Амет-хан, на самолет „МиГ-15УТИ“, задейства системата за катапултиране, но патрона който истрелва катапулта се взривява, повреждайки самият катапулт и пробивайки резервоара с гориво.

Цялата кабина започва да пълни с гориво, В. И. Головин не можел да напусне самолета заради деформациите от взрива на пиро-патрона. Амет-хан Султан рещава да приземи самолета, въпреки че кабината била пълна сгориво, което можело да избухне всеки момент. Приземяването става без проблеми, спасявайки по този начин живота на другаря.

На 23 септември 1961 г. Амет-хан Султан получава званието „Заслужил летец-изпитател на СССР“ (знака № 38). За времето в което работи като изпитател той усвоява над 100 типа летателни апарати, а нальота му достига огромните 4237 часа.

На 1 февруари 1971 г. Амет-хан Султан загива при изпитателен полет на летяща лаборатория Ту-16, предназначен за тестване на новия реактивен двигател. Погребан е в Новодевическото гробище в Москва.

Награди[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Авиация: Енциклопедия: Голяма Руска енциклопедия, 1994.
  • Бутаев Б. Б. Амет-Хан Султан. — М.: Политиздат, 1990.
  • Васин В. П.,Симонов А. А. Испытатели ЛИИ. Жуковский, Авиац. печат. двор, 2001
  • Великата Отечествена война 19411945: Събития. Хора. Документи. Политиздат. 1990
  • Герои и подвизи. — Том 4. Воениздат, 1966.
  • Герои Советского Союза: Кратък биографичен речник. Т.1. М.:Воениздат. 1987.
  • Двукратни Герои на Съветския Съюз. Воениздат, 1973.
  • Хора на безсмъртния подвиг. Москва «ПЛ» том 1 1975.
  • Путерброт А. Т. Бойната слава на Дагестан. Махачкала: Дагестанское книго издателство, 1988.
  • Симонов А. Амет-Хан Султан. / Крилата на Родината, 2001.
  • Съветски асове. — М.: «Източен фронт», 1996.

Външни препратки[редактиране | edit source]