Анастас Бешков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Бешков.

Анастас Бешков
Анастас Стоянов Бешков
български учен географ
Роден
Анастас Бешков
Починал
Варна, България

Етнос българи
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област География
Образование Висше търговско училище – Лайпциг
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Работил в БАН
Известен с икономическата география
икономическото райониране
Семейство
Деца Владимир Бешков

Анастас Стоянов Бешков е български академик и професор икономогеограф работил в областта на икономическата география, транспорта, промишлеността и икономическото райониране. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анастас Стоянов Бешков е роден в семейство на учители От родителите си, живели в Русия и завършили образование в Одеса, наследява влечение към музиката и руската култура. Одеса посещава с родителите си още като дете през 1909 г. Пет години по-късно с търговски кораб извършва първото си истинско пътешествие от Варна през Цариград до Пирея, Атина и някои острови в Егейско море.

През следващата 1915 г. завършва гимназия и постъпва в Школата за запасни офицери в Княжево (1916), откъдето е изпратен като офицерски кандидат на фронтовете на Първата световна война – първо на добруджанския, а после на южния. След пробива при Добро поле през септември 1918 г. попада в плен на френски военни части. Освободен е на другата година и се връща в родния си град, където 2 години работи като банков и митнически чиновник. [2]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1922 г. заминава за Германия и завършва висше образование в Лайпцигското висше търговско училище (1924). По време на следването си посещава лекции и по география (на професорите Е. Фридрих и В. Фолц), които по-късно оказват влияние за трайното му ориентиране към икономическата география. В Лайпциг Анастас Бешков се запознава с младия асистент Густав Стратил-Зауер (по-късно професор по география), който го кани на експедиция в слабопроучените Понтийски планини в североизточна Турция съпроводено с географски наблюдения, топографско картиране и фото заснемане на различни обекти което продължава от ноември 1924 година до април 1926 година.

Това събитие преориентира окончателно научните интереси на Анастас Бешков към географията. След завръщането си в България той се записва за студент по география в Софийския университет и едновременно със следването работи като учител в Търговското училище „Меркурий“, а малко по късно Анастас Бешков е избран и за председател на студентското научно дружество по география. Силно впечатление прави дипломната му работа „Източен Понтус, географски преглед с особен оглед на стопанството му“ (1930).

Темата е разработена въз основа на негови лични наблюдения и материали, събрани при пътуването му в Турция през 1924 – 1925 г. и има не само оригинален, но и преносен характер, защото дава цялостна географска характеристика за малко известните тогава планина в Мала Азия. Тази първа научна работа е началото на неговия творчески път – със склонност към оригинални иконом-географски изследвания. Тя остава като ръкопис и е малко известна на географската общност.

Активен период[редактиране | редактиране на кода]

Анастас Бешков израства и се оформя като учен в сложна и преходна епоха, белязана от две световни войни и разделянето на света на два антагонистични политически, икономически и военни лагера. По време на събитията около 9 септември 1944 г. проф. Бешков е мобилизиран за няколко месеца като капитан в интендантството в гр. Русе. След Втората световна война и поредната национална катастрофа предстои мечтаната от едни, наложена за други промяна в политическата и стопанска система.

Професор Бешков вижда нова възможност икономическата география да се превърне от описателна в автентично приложна дисциплина и отдава всички сили, опит и знания за това. През лятото на 1947 г. той е преместен с указ като професор в специалност география в Софийския университет „Кл. Охридски“, но продължава да чете лекции и в Свищов. През следващата година проф. Бешков е назначен за ръководител на катедра „Обща стопанска география“, която ръководи до 1958 г., когато се пенсионира по здравословни причини.

Под неговото талантливо перо излизат десетки научно популярни статии и книгите „Турция“ (1950), „Богата и прекрасна е нашата родина“ (1953 – в съавт. с Л. Мелнишки), „Задбалкански котловини“ (1954 – в съавт. с П. Пенчев), „Египет“ (1956 – в съавт. с Л. Мелнишки), „Иран“ (1958 – в съавт. с Л. Мелнишки), „Швеция и Норвегия“ (1961 – в съавт. с Л. Мелнишки). Десетки са и лекциите, беседите и сказките, които Ан. Бешков изнася пред различни дружества и организации. Географията на България той популяризира и на немски език в книгата си „Volksrepublik Bulgarien. Natur und Wirtschaft“, издадена в Берлин (1960).

Преподавателска дейност[редактиране | редактиране на кода]

След като завършва с отличие второто си висше образование, Анастас Бешков постъпва като учител по география в Софийската търговска гимназия (1930) попадайки в среда на изтъкнати и ерудирани професори с прогресивни разбирания. Там работи 7 години като организира географски кабинет в гимназията и го оборудва с оригинални помагала, които прави с помощта на учениците. Този период се оказва за него много плодотворен – тук той написва едни от най-значимите си трудове.

Основни научни проблеми, върху които работи и върху които прави сериозни приносни са изследванията му за транспортът и по-точно железопътният, абсолютният хорологизъм в антропо-географията, учението на Малтус в светлината на стопанската география и др. Написва три училищни учебника по стопанска география, отличаващи се с богат илюстративен материал: за ІV (1937), VІ (1938, 1940, 1943) и VІІ клас (1939), както и учебното помагало „Географски четива за Америка, Африка и Австралия“ (1940 – в съавт. с Л. Мелнишки).

Като изключително отговорна личност към преподавателската си дейност, той подготвя за своите студенти повече от 10 учебници. Освен, че са първите университетски учебни помагала, издадени в България по тази тематика, те са и оригинални, написани на високо научно ниво и съдържащи огромна информация, която по онова време студентите трудно биха намерили другаде. Вмъкнати са много карти, диаграми и друг илюстративен материал, по-голяма част от който авторски.

Обаятелен и изключително ерудиран преподавател, той спечелва любовта на своите ученици и колеги и издига авторитета на географията като учебен предмет. Успява да пътува и в чужбина – Гърция, Египет и Унгария. Същевременно се занимава и с активна изследователска работа и публикува първите си научни трудове, сред които оригинална студия за стопанското райониране на България (1937) – първо за страната.

Участия[редактиране | редактиране на кода]

С името на професор Анастас Бешков са свързани и две от фундаменталните издания на Географския институт. Той организира и ръководи работата по съставянето на монографията „Икономическа география“, т. ІІ (1961) на двутомната „География на България“, в която е редактор и автор. Високата картографска култура на професор Бешков и неговата инициативност са причина през 1960 г. да се създаде Инициативен комитет под негово председателство за изработване и издаване на национален географски атлас.

„Атлас на НР България“ излиза от печат през 1973 г. и все още е единственият за страната. Анастас Бешков участва активно в редица международни форуми като ІV конгрес на славянските географи и етнографи в София (1936 – секретар на секция „Областна география, методика на географията“), ІІ конгрес на Всесъюзното географско дружество на СССР в Москва (1955), ХІХ международен географски конгрес в Стокхолм (1960).

Професор Бешков е ангажиран непрекъснато и с редакторска дейност: главен редактор и член на редакционната колегия на Известия на българското географско дружество (1953 – 1964), член на редакционната колегия на Известия на Географския институт при БАН (1954 – 1964) и на сп. „Географски преглед“ (1946 – 1950); член на главната редакция на Кратка българска енциклопедия (т. І-V); член на редакционната колегия и автор на „Учебен географски атлас“, (1960).

Кончина[редактиране | редактиране на кода]

Изцяло отдаден на географията, професор Анастас Бешков работи неуморно и безпощадно към собственото си здраве, дори след полученото през 1946 година увреждане на сърцето… Така и склопява очи – работейки над любимата си пишеща машина. Професор Анастас Стоянов Бешков умира на 18 януари 1964 година. [3]

Приноси[редактиране | редактиране на кода]

Анастас Бешков успява да постигне много като остави съществени приноси в българската география: полага основите на новото икономическото райониране и на географията на транспорта в България. Той прави и съществени приноси в разработването на важни методологически въпроси от икономическата география и проблеми от стопанската география на България. Експертните мнения на професор Бешков са предшествани от сериозни проучвания и го превръщат в неофициален консултант на държавата при вземане на решения за развитие на отрасли и разполагане на заводи и строителство на железници, канали, пристанища, тунели.

Особено ценен методологически принос е разбирането на Анастас Бешков за икономическия район като обективно съществуваща реалност. Във всички негови работи на тази тема личи стремежът му не само да се разкрият районите, но и да се докаже икономическата ефективност за националното стопанство, ако то се организира и ръководи по икономически райони.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Заради заслужения си авторитет и организационни способности е избиран за заместник-декан на Биолого-географския факултет в Софийския университет и Председател на Българското географско дружество (1948 – 1964) – с големи заслуги за спасяване на организацията и активизиране на нейната дейност и за сплотяване на географската общност. През 1948 г. идва и научното признание – избран е за член-кореспондент на БАН.

След основаването на Географския институт на БАН през 1951 г. професор Бешков е привлечен за завеждащ Секцията по икономическа география, която ръководи успешно 14 години, чак до смъртта си. През 1952 г. организира в Института научна сесия за икономо-географското райониране, на която изнася основният доклад за принципите на районирането. Във връзка с научната си дейност професорът многократно е пътувал в бившите СССР по повод на (руско – българските географски експедиции).

По такива поводи той е пребивавал в Югославия, Чехословакия, ГДР, Полша, Румъния, Унгария, Австрия, Швеция и др. В края на 1954 г. професор Бешков става първият български географ посетил Китай, където в продължение на 70 дни той изнася лекции и пътува до Муклен (дн. Шънян), Аншан, Харбин, Шанхай, Кантон (дн. Гуанджоу). Бил е и заместник-директор на Географския институт.

Дейността му в института е тясно свързана с решаването на едни от най-важните за него време практически задачи – транспортните проблеми на Добруджа: обосновка на мястото за изграждане на Азотноторовия завод край Стара Загора (построен през 1963 г.) и идеята за прокарване на плавателен канал от Варна до Девня която се е превърната в проект през 1965 г. а корабоплаване по канала е започнала през 1975 г.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1953 година става лауреат на „Димитровска награда“ – най-високото за тогава държавно отличие, присъдено „за изследванията му по икономическите и транспортните въпроси на Добруджа“.
  • През 1956 г. по случай 60-годишнината си е награден с орден „Кирил и Методий“ – І степен[4][5], а Българското географско дружество издава сборник в негова чест.
  • През 1958 г. професор Анастас Бешков е избран за академик – вторият (след Анастас Иширков) и последен географ, на когото е присъждано най-високото научно звание в България.

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Климатът в Горнотракийската низина и памучната култура. – В: Сб. в чест на Ан. Т. Иширков. С., 1933, 109 – 115.
  • Стопанскогеографско поделение на България. С., 1934, 192 с.
  • Обща стопанска география с обширна встъпителна физикогеографска и антропогеографска част. Свищов, 1938, 394 с.
  • Мястото на Горнотракийската низина в нашето земеделско стопанство. – Год. на ВТУ, Свищов, І, 1936/7, 1938. 80 с.
  • Влиянието на железопътната линия София – Варна за изменяване на общия облик на някои селища. – Год. на ВТУ, Свищов, ІІІ, 1940, 112 с.
  • Песимистичното направление в политическата икономия от гледна точка на стопанската география, Свищов, 1942, 84 с.
  • За абсолютния хорологизъм в антропогеографията – Изв. на Бълг. геогр. д-во, т. Х, С., 1943, с. 127 – 135.
  • От военновременно към мирновременно стопанство. Стопански план и стопанско райониране. Народостопански архив. Год. І, № 3, 1946, 359 – 380.
  • Стопанско значение на река Дунав. – Географски преглед, 1947, № 3, 1 – 5.
  • Значение на железопътната линия Ловеч – Троян. – Народостопански архив. Год. ІІ, № 3, 1947, 326 – 335 (в съав. с М. В. Русенов).
  • Нашите железопътни строежи и значението им. – Географски преглед, 1948, № 4 – 5, 16 – 20.
  • Транспортната проблема на Добруджа – Изв. на Геол., Геогр. и Хим. инс. на БАН, І, 1951, 157 – 182 с.
  • Принципи на икономическото райониране на България – Изв. на Геогр. инст. – БАН, т. ІІ, С., 1954, с. 92 – 100.
  • За промишлените пристанища Шабла и Девня. – Изв. на Геогр. инст. – БАН, т. ІІІ, С., 1957, с. 47 – 63.
  • Водният транспорт в България. – География, 1956, № 4, 1 – 3.
  • За избор на мястото на новия азотноторов завод. Иконом. мисъл, год. 11, кн. 1, С., 1957, с. 26 – 43.
  • География на промишлеността, селското стопанство и транспорта. С., 1957, 496 с.
  • За ефективността на канала Варна – Река Девня – Изв. на бълг. геогр. д-во, т. ІІ (ХІІ), С., 1959, с. 103 – 110
  • По въпроса за изменяне облика на нашите селища. – История и география. 1959, № 6, 18 – 21.
  • География на България. Т. 2. Икономическа география. С., 1961. раздели: Основни етапи в развитието на народнотостопанство (с. 49 – 59); Транспорт (с. 254 – 276, в съав. с Е. Валев);
  • Външни икономически връзки (с. 277 – 294); Въведение (с. 297 – 308, в съав. с Е. Валев);
  • Североизточен район (с. 358 – 389, в съавт. с Хр. Маринов).
  • За някои принципи в нашето строителство. – Изв. на Висшия финан.-стоп. и-т в Свищов, 4, 1962, 397 – 405.
  • По икономогеографското райониране на Северна България. – В: Сб. в чест на чл.-кор. Йордан Захариев. С., 1964, 13 – 28 (в съавторство с Н. Мичев).
  • Промени в материалната култура на българското село, станали в последните 20 години – Проблеми на географията на България. С., 1964, 177 – 187.
  • Национален атлас на България. – Сп. на БАН, 1964, № 1 – 2, 30 – 34.
  • Някои икономогеографски проблеми в НР Китай – Изв. на Иконом. инст. на БАН, 3 – 4, 1965, 167 – 174.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Бешков Анастас – „Учебник по география за втори клас на народните прогимназии“, Издател, Хемус, София, 122 стр. 1932 г. учебник
  • Бешков Анастас – „Стопанска география на Америка, Австралия и Азия: Допълнение към учебника за V клас на гимназиите според най-новата програма“, Издател, Народна просвета, София, 91 стр. с ил. 1949 г. учебник
  • Бешков Анастас – „Икономическа география. Учебник за учителските инст. Ч. I – II II“, Издател, Нар. просвета, София, 172 стр. 1955 г. учебник
  • Бешков Анастас – „Географска христоматия“, Издател, Народна просвета, София, 1956 г. 312 с. с ил. учебник
  • Бешков Анастас – „Египет“, Издател, Наука и изкуство, София, 1956 г. книга
  • Бешков Анастас – „Иран“, Издател, Наука и изкуство, София, 1959 г. книга
  • Бешков Анастас – „Кратка българска енциклопедия“, Издател, БАН, София, 660 стр. с ил. 1963 г. Енциклопедия
  • Бешков Анастас – „История на географията и географските открития“, Издател, Наука и изкуство, София, 256 стр. с ил. 1966 г.Учебник за студентите по география в СДУ
  • Бешков, Вл. Интересни моменти от пътуването на Анастас Ст. Бешков из Турция, Иран и Закавказието през 1926 – 1927 г. – В: Юбилейна научна сесия на СА „Д. А. Ценов“ – Сб. Доклади и спомени, 17 май 2002, Свищов, с – 89 – 94.
  • Бешков, Вл. В Средногорието през юни 1951 г. В: Юбилейна научна сесия на СА „Д. А. Ценов“ – Сб. Доклади и спомени, 17 май 2002, Свищов, с. 95 – 96.
  • Борисов, З. Между мечта и реалност (90 години от рождението на акад. Анастас Бешков) – Учителско дело. № 27, 8 юли 1986л год. LXXXI.
  • Гаврилов, Л. Малка мозайка от живота на Акад. Анастас Бешков. – В: Юбилейна научна сесия на СА „Д. А. Ценов“ – Сб. Доклади и спомени, 17 май 2002, Свищов, с. 111 – 116.
  • Гълъбов, Ж., Т. Йорданов. Анастас Стоянов Бешков (1896 – 1964). – В: Бележити български географи. С., 1982, 34 – 40.
  • Деведжиев, М. Оцеляването. Документална повест. – Изд. „Лит. форум“, С., 1998, с. 7 – 96.
  • Динев, Л. Анастас Бешков по случай пет години от смъртта му. – География, 1069, № 1, 23 – 24.
  • Дончев, Юл. Академик Анастас Бешков. – В: Юбилейна научна сесия на СА „Д. А. Ценов“ – Сб. Доклади и спомени, 17 май 2002, Свищов, с. 108 – 110.
  • Йорданов, Т. Как се запознах и работих с Академик Атанас Бешков. – В: Юбилейна научна сесия на СА „Д. А. Ценов“ – Сб. Доклади и спомени, 17 май 2002, Свищов, 97 – 107
  • Йорданов, Т. Професор Анастас Бешков – лауреат на Димитровска награда – Известия на Геогр. и-т при БАН, ІІ, 1954, 174 – 178.
  • Йорданов, Т. Академик Анастас Бешков. – Научен живот, 1964, № 1, с. 19.
  • Йорданов, Т. Осемдесет години от рождението на академик Анастас Стоянов Бешков. – Проблеми на географията, 1976, № 3, 94 – 97.
  • Кираджиев, Св. Анастас Бешков. – Библиотека „Видни университетски учени“, УИ „Кл. Охридски“, С., 1988, 94 с.
  • Мичев, Н. Академик Анастас Стоянов Бешков. Живот, научна и обществена дейност (по случай 90 години от рождението му). – Проблеми на географията. 1987, № 2, 64 – 68.
  • Панайотов, Д. Големият принос на Академик Анастас Бешков: Стопанската география – приложна наука. – В.: Юбилейна научна сесия на СА „Д. А. Ценов“ – Сб. Доклади и спомени, 17 май 2002, Свищов, с. 31 – 41.
  • Печевски, М. Акад. Анастас Стоянов Бешков. – История и география, 1964, № 2, 3 – 5.
  • Сборник в чест на академик Анастас Стоянов Бешков. С., БАН, 1959, 323 с.
  • Анастас Стоянов Бешков. – Известия на Бълг. геогр. д-во. ІV (ХІV), 1964, 3 – 6.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бешков Анастас Стоянов (1896 – 1964). // написано и. публикувано от resursi.e-edu.bg. Посетен на 17 септември 2016. Архив на оригинала от 2016-09-18 в Wayback Machine.
  2. Акад. Анастас Бешков (110 Години от рождението). // написано от Петър Стефанов. публикувано от prokarstterra.bas.bg, , раздел: Юбилей. Посетен на 10 юли 2016.
  3. Бешков Анастас Стоянов. // написано от Большая советская энциклопедия. 3-е издание. публикувано от persons-info.com, , раздел: Досье личности. Посетен на 10 юли 2016. (на руски)
  4. Указ № 150 от 26 май 1956 г.
  5. ЦДА, ф. 117, оп. 18, а.е. 691, л. 7
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България