Баба Тонка (област Търговище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Баба Тонка
Панорамен изглед от село Баба Тонка
Панорамен изглед от село Баба Тонка
Общи данни
Население 118 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 13.362 km²
Надм. височина 358 m
Пощ. код 7861
Тел. код 060383
МПС код Т
ЕКАТТЕ 2021
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Попово
Людмил Веселинов
(Движение „Заедно за промяна“)
Баба Тонка в Общомедия

Ба̀ба То̀нка е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, област Търговище.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в източната част на Дунавската хълмиста равнина на 360 м надморска височина.

Общият изглед, гледан отдалеч, е хълмисто – равнинен. Спрямо Попово то отстои на 15 км в южна посока. През него преминава асфалтов път от град Попово за град Антоново. Черни пътища го свързват със селата Горица и Берковски. През средата на селото тече Керхана дере. Землището му граничи с тези на селата: Славяново, Звезда, Берковски, Бракница и Горица. Образувано е от следните махали: Тиховската махала, Щурската махала и Циганската махала.

Кратка историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Кметството на селото
Селото

Селото се казвало Каравеллер, по името на основателя му Кара Вели, живял там най-вероятно през 30-те години на 16 век. По предание най-ранното поселение се намирало в местността Торсуна, но жителите му поради незнайни причини били принудени да го изместят.

За пръв път името на селото като Хадър Кара Вели се среща в официален документ от 1573 г. На две места в селото има останки от стари турски гробища – Горните и Долните турски гробища.

Преди Освобождението населението на селото било турско. През 60-те години на 19 век в селото са заселени черкези и татари. Единственият българин, който живеел тогава в селото се казвал Цвятко и бил сапунджия. След Освобождението турското население напуснало постепенно селото, продавайки и имотите си и заминало за Турция.

Първите нови заселници – българи – балканджии дошли в селото през 1879 г. – дядо Стоян Топала от село Тантури, Еленско и дядо Койо от Щурските колиби, Еленско. След тях дошли и дядо Гено и Стоян Велев от колиби Продановци, Еленско.

Масовото заселване на селото станало през 1884 г. отново от Еленския Балкан. Насам тръгват семейства от селата Тантури и Златарица, а по-късно от Илаков рът, Средни колиби, Шейтани, Баждари, Топузи, Дренчене и махалите Калуците, Пацърите, колибите Продановци и др. Общо около 45 семейства.

След Съединението и по време на Сръбско-българската война в селото пристигат и са съхранеи серия организационни писма от разградския окръжен управител.[1]

През 30-те години тук се заселват и няколко семейства от Кюстендилските селата Ваксево, Трекляно и Габрешевци, както и от село Мусул, Босилеградско.

След 1944 г. се заселили и три семейства от Кърджалийско.

През 1886 г. селото става чисто българско, с население от балканджии, прехранващо се от земеделие и по-малко от животновъдство.

От 1883 до 1934 г. селото получава статут на селска община, в състава, на която влизат селата Берковски, Бракница, Горица, Иванча и Манастирица.

Първоначално българското училище се помещавало на мястото на турското в двора на джамията, която с идването на балканджиите била превърната в църква, но днес не съществува. По-късно е било построено ново малко училище, но с недостатъчно място за учениците. През 1932 г. било построено последното училище, което започва да носи името „Св. св. Кирил и Методий“ и което отдавна е закрито, поради миграцията на населението към градовете.

Църковният храм

През 1926 г. в селото е основано и читалище „Просвета“, което днес не функционира, с изключение на неговата библиотека.

Новият църковен храм „Св. Рождество на Пресвета Богородица“ започва да се строи през 1940 г.

През 1934 г. правителството с Министерска заповед заменя старите турскоезични имена с български и селото е преименувано на името на революцинерката Баба Тонка.

Най-старите родове на българските заселници в селото били: Балуците, Даутите, Драмалийски, Дренските, Калуците, Котаците, Кутреци, Пацъри, Пеевци, Проданите, Руховци, Тиховци, Топалите, Топузи, Фърльовци, Шейтаните, Щурците, Гроздарите и др.

Днес повечето от жителите на селото са в напреднала пенсионна възраст. Земите му от 2007 г. се обработват от частни арендатори. Единственият поминък, чрез който населението преживява, е събирането на билки, гъби и дребно животновъдство.

Чистият въздух, полупланинското местоположение, спокойствието и липсата на каквато и да е промишленост правят селото много подходящо за почивка сред природата.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметско наместничество;
  • Библиотека, филиал на Поповското народно читалище;
  • Църква;

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът на загиналите във войните
  • В землището на селото са запазени следите на антични селища и могилен некропол;
  • В селото има запазени старинни къщи с интересна архитектура;
  • Църковен храм „Свето Рождество на Пресвета Богородица“ от 1940 г.
  • Каменен бюст – паметник на Баба Тонка, намиращ се в парка в центъра на селото;
  • Паметник, посветен на загиналите във войните жители на селото, открит на 23 септември 2006 г.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Кирил Рачев Михайлов – автор на първата история на селото “История на село Баба Тонка и читалище „Просвета“, от 1976 г.;

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Попов, А., Н. Кънев. Попово – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
  • Сборници „Попово в миналото“ (1 – 4);

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Селото вече има нова, допълнена и осъвременена писана история „Село Баба Тонка“, от лятото на 2007 г. с автор Пламен Събев от град Попово, издадена от книгоиздателство „Зограф“ – град Варна.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]