Банска българска православна община
Тази статия е за православната община. За протестантската вижте Банска българска протестантска община.
| Банска българска община | |
 | |
 Отчет от главния учител на Банското българско училище Иван Бележков, 30 юни 1895 година | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | училищно-църковна организация |
| Основана | 1850 година, Османска империя |
| Закрита | 1912 година, Царство България |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Банско |
| Езици | български |
| Банска българска православна община в Общомедия | |
Банската българска православна община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти, създадено около 1850 година в село Банско, тогава в Османската империя.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Създаването на православната община в Банско датира от средата на XVIII век. От 1798 година е касовият дневник с приходите и разходите на общината.[2]
От 1827 година е запазена разписка, с която „Банцки селяне малки и велики“ заемат 460 гроша от Димитър Сирлещов. Разписката е подписана от Лазар Герман като коджабашия и от петима свидетели.[3]
В 1833 година в Банско се създава общоселски съвет, начело с Лазар Герман. Неговата цел е осигуряване на пари и материали за построяване и украса на църквата „Света Троица“, завършени в 1835 година. Общината е продължение на този селски съвет. В нея влизат видните търговци и представители на еснафите в Банско. Основните цели на общината са борба за църковна независимост и развитие на българската просвета – в 1857 година общината изгражда нова училищна сграда, а взаимното училище става класно. В 1857 година общината организира и строежа на камбанарията на „Света Троица“, а в 1865 година монтирането на часовник. През 70-те години общината започва да се бори и с появилата се в Разлога протестантска пропаганда.[1]
В трикласното училище в Банско в 1894/1895 година преподават осем учители: Кръстьо Котоев, Мария Попова, дякон Константин Чучулайн, К. Анев, Голев, Радон Георгиев, Димитър Молеров и Иван Бележков, главен учител. В отчета си до Екзархията от 30 юни 1895 година Бележков пише, че в Разлога няма място за две главни училище – в Мехомия и в Банско, а само за едно и то трябва да е в Банско. Това обединение се налага поради малкия брой ученици в трети клас – само 5 – 6. Общият брой ученици е 411.[4]
| Учители в третокласното училище в 1900/1901 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Възраст | Месторождение | Образование |
| 1. | Андрей Казепов, главен учител | 24 | Янковец | Битолска българска класическа гимназия, 1900 |
| 2. | Донка Димова (Димева) | 18 | Прилеп | Солунска българска девическа гимназия, 1900 |
| 3. | Илия Грънчаров (Крантев) | 26 | Скребатно | Скопско българско педагогическо училище, 1898 |
| 4. | Константин Молеров | 24 | Банско | II клас в Солунската българска мъжка гимназия, 1896 |
| 5. | Никола Поптеофилов | 19 | Белица | V реален клас в Солунската българска мъжка гимназия, 1896 |
| 6. | Михаил Ремавлиев | 24 | Белица | IV клас на Сярското българско педагогическо училище, 1892 |
| 7. | дякон Константин Чучулайн | 39 | Банско | IV клас на Сярското българско педагогическо училище, 1892 |
| 8. | Зинка Сирлещова | 17 | Банско | две години френско училище в София |
| 9. | Сабри ефенди | 30 | Мехомия | медресе в Цариград[5] |
В Банското българско училище в 1900/1901 година учат 335 ученици, от които 265 момчета и 70 момичета, а в края на годината завършват 182 момчета и 55 момичета или 237 ученици. Училището има 520 книги.[5]
| Учители в третокласното училище в 1901/1902 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Възраст | Месторождение | Образование |
| 1. | Никола Попиванов, главен учител | 22 | Долно Драглища | Кюстендилско педагогическо училище, 1897 |
| 2. | Донка Димова (Димева) | 19 | Прилеп | IV клас на Солунската българска девическа гимназия, 1901 |
| 3. | Мария Л. Тодева | 17 | Банско | Солунска българска девическа гимназия, 1900 |
| 4. | Георги Попиванов | 26 | Баня | Скопско българско педагогическо училище, 1900 |
| 5. | Георги Ремавлиев | 25 | Банско | IV клас на Сярското българско педагогическо училище, 1893 |
| 6. | Радон Георгиев | 33 | Банско | IV клас в Солунската българска мъжка гимназия, 1885 |
| 7. | Васил Теофилов | 22 | Белица | IV клас в Солунската българска мъжка гимназия, 1897 |
| 8. | Зинка Сирлещова | 17 | Банско | две години френско училище в София |
| 9. | Сабри ефенди | 31 | Мехомия | медресе в Цариград[6] |
В Банското българско училище в 1901/1902 година учат 324 ученици, от които 249 момчета и 75 момичета, а в края на годината завършват с 91 ученици по-малко.[5]
| Учители в третокласното училище в 1904/1905 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Възраст | Месторождение | Образование |
| 1. | Иван М. Бележков, главен учител | 39 | Годлево | Солунската реална гимназия, 1887 |
| 2. | Георги М. Гърнев | 49 | Либяхово | V клас в Пловдивската мъжка гимназия, 1876 |
| 3. | Никола Г. Голев | 21 | Банско | III педагогически курс на Сярското българско педагогическо училище, 1903 |
| 4. | Константин Янев | 32 | Бачево | IV клас на Сярското българско педагогическо училище, 1892 |
| 5. | Георги Н. Колчагов | 21 | Банско | II клас на Банското българско училище, 1896 |
| 6. | Султана Цветкова | 22 | Банско | II клас на Банското българско училище, 1896 |
| 7. | Мустаха Фехми | 31 | Мехомия | руждие в Неврокоп, 1894[7] |
Общината издържа бежанците и подпомага издръжката на българската войска по време на Балканската война в 1912 година. В 1912 година е избрана нова община от пет члена, начело с Асен Тодев, която става част от българската административна система.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 60.
- ↑ Лельова, Росица. Българските градски общини в Македония 1878 – 1903. ИК „Гутенберг“, 2016. ISBN 978-619-176-089-3. с. 17.
- ↑ Град Банско „Вие тука сега съ свободата какъ сте...“ първа част // Дедо Лазко, 10 май 2014 г. Посетен на 26 октомври 2025 г.
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 199.
- 1 2 3 Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 200.
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 201.
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 203.
| |||||
