ФК Барселона

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Барселона (отбор))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на ФК Барселона.

Flag of Spain.svg Барселона
Futbol Club Barcelona
Camp Nou (Barcelona) - 1.jpg
Емблема на футболния клуб
Прозвище Барса, каталунците,
блаугранас, лос кулес
Основан 29 ноември 1899 г.  (на 119 г.)
Стадион Камп Ноу
Капацитет 99 354
Президент Flag of Spain.svg Хосеп Мария Бартомеу
Старши треньор Flag of Spain.svg Ернесто Валверде
Първенство Ла Лига
2018/19 Действащ шампион (Шампион)
Екипировка Flag of the United States.svg Найк
Екипи и цветове
Домакин
Гост
ФК Барселона в Общомедия

Футболен клуб Барселона (на испански: Fútbol Club Barcelona и на каталонски: Futbol Club Barcelona каталонско произношение: [fubbɔɫ kɫub bərsəɫonə]) е професионален футболен клуб от едноименния испански град. По годишен оборот за финансовата година към сезон 2017/18 Барселона е на второ място в света и на първо в Испания с оборот от 390,8 млн. британски лири[1]

В периода 1922/1957[редактиране | редактиране на кода]

Момент от Финала на Шампионска лига ФК Барселона – Ювентус, с участието на Лионел Меси и Патрис Евра, 6 юни 2015 г.

”Les Corts”, сцена на една успешна епоха[редактиране | редактиране на кода]

Стадионът „Лес Кортс“, тържествено открит през 1922 година, поставя началото на израстването на клуба по време на „Златната ера“ (1919/1929). Този прекрасен период бива внезапно прекъснат от избухването на Гражданска война в Испания и последиците от нея. Въпреки това на стадиона предстои да изживее още един величествен период, този с петте купи на Барселона.

Началото на славните години – El Campo de Les Corts[редактиране | редактиране на кода]

Десетилетието между 1919 и 1929 е смятано за „Златна епоха“ в историята на Барселона, когато клуба се слави с играчи като Самитиер, Алкантана, Самора, Сахи, Пиера и Санчо, чийто умения привличат тълпите и клубът започва да се идентифицира с Каталунската националност по време на един взискателен и труден период. На 20 май 1922 година официално е открит новият стадион „Лес Кортс“, който скоро станал известен като „Катедралата на футбола“. Това бил един великолепен стадион с капацитет от 30,000 души, който по-късно бил удвоен до 60,000. На празненствата по случай 25-тата годишнина на клуба през 1924 г., почетени от известният плакат нарисуван от Валенсианския художник Josep Sagrelles, футболен клуб Барселона имал 12,207 членове, което давало предпоставка за светло бъдеще. Пет години по-късно, през сезон 1928/29 Барселона печели първата от многото си титли от Испанската Лига. Връхна точка в един период, в който Барселона спечелва Каталунския шампионат през 1923/24, 1924/25, 1925/26, 1926/27 и 1927/28 и Испанския Шампионат през 1924/25, 1925/26 и 1927/28. До последната победа се достига след две преигравания на мача с Реал Сосиедад и героично представяне от вратаря на Барселона Франц Платко, който по-късно бил възхвален в стихотворение от Рафаел Алберти.

Трудни времена[редактиране | редактиране на кода]

По средата на 20-те Барселона страда от предвестията за Гражданската война, която ще бележи идващото десетилетие. На 14 юни 1925 година, по време на диктатурата на Примо де Ривера (испански диктатор от този период), в един домакински мач, на Orfeo Catalan, тълпата започнала да се присмива на Националния Химн на Испания и като репресивна мярка правителството затворило стадиона за шест месеца, който по-късно били намалени до три, и принудили Гампер да подаде оставката си като клубен президент. Пет години по-късно на 30 юли 1930 основателят на клуба починал. Въпреки че продължавал да притежава играчи от нивото на Ventolra, Raich и Escola, клубът навлязъл в период на западък, точно когато политическите конфликти засенчвали спорта сред обществото. Барселона се изправила пред криза на три фронта: финансов, социален (изразяващ се в спад на членовете) и спортен, където въпреки че спечелили Каталунският Шампионат през 1929/30, 1930/31, 1931/32, 1933/34, 1935/36 и 1937/38, то успехът в Испания все им убягвал.

Ефектът от Гражданската война[редактиране | редактиране на кода]

Месец след като Гражданската война започнала, президентът на Барселона Josep Sunol бива убит от войници на Франко близо до Гуадалахара. За щастие отборът бил на турне в Мексико и САЩ, което въпреки че подобрило финансовото състояние на клуба, също се отразило на изпращането на заточение на половината отбор в Мексико и Франция. На 16 март 1938 година франкистите пускат бомба над клубната обществена сграда и причиняват сериозни поражения. Няколко месеца по-късно Барселона е заета от франкистите като символ на Каталунската националност клубът, който имал само 3486 членове, бил изправен пред редица сериозни проблеми. През март 1940, маркизът на Маса де Аста Енрике Пинейро, близък до режима на Франко, бил назначен за президент. По същото време името на клуба било сменено от английското и оригинално Futbal Club Barcelona на Испанското Club de Futbol Barcelona, (името било окончателното възстановено през 1973), и четирите червени линии на Каталунския герб били намалени до две, като оригиналът не е възстановен до 1949 година.

От ръба на изпадането до Copa Latina (1949)[редактиране | редактиране на кода]

През 40-те години клубът постепенно се възстановява от кризата, която почти го довежда до изпадане през 1942, въпреки че отборът печели Испанската купа същия сезон. По време на следващия сезон скандалният мач срещу Мадрид, в който съдията и полицията заплашват играчите на Барселона, кара Pineyro, който се чувства отвратен от заплахите отправени по адрес на отбора, да подаде оставка като президент на отбора. Със спечелването на Испанската лига през 1944/45, 1947/48 и 1948/49, както и на Copa Latina през 1949, клубът изглежда тотално е променил състоянието си и оставил проблемите от предишните години зад него. С играчи от ранга на Cesar, Basora, Velasco, Curta, братята Gonzalo, Seguer, Biosca и Ramallets като членове, клуба посреща своята 50-та годишнина през 1949 подкрепян от 24,893 членове и спечелил общо 21 Шампионата на Каталуния, 9 купи и 4 титли от Испанското първенство.

Купа (ЛА) и петте купи[редактиране | редактиране на кода]

С пристигането на Ласло Кубала през юни 1950, скоро става ясно, че Барселона са се превърнали в прекалено голям отбор за техният стадион Les Corts. Между 1951 и 1953 Барселона печели всички възможни купи – Испанската лига през 1951/52 и 1952/53 и Испанската купа през 51, 52 и 53 година. По време на сезон 1951/52, благодарение на знаменитата си атакуваща формация в състав Басора, Cesar, Кубала, Moreno и Manchon съставът печели петте купи: Испанската лига, Испанската купа, Latin Cup, трофеите Eva Duarte и Martini Rossi.

В периода от 1957 до 21 век[редактиране | редактиране на кода]

Ладислау Кубала бил твърде голяма личност за „Les Corts“ и Клуба продължил с откриването на Камп Ноу (1957). Едни от най-великите играчи на света са имали честта да играят на този стадион (Кубала, Кройф, Марадона, Шустер, Стоичков, Ромарио ...), а през 1990 е сцена на едни от най-зрелищните мачове играни някога, благодарение на незабравимия „Dream Team“. И докато Клуба продължава да израства, стадиона постепенно е разширен и подобрен.

Камп Ноу[редактиране | редактиране на кода]

(в превод „ново игрище“)

Кулминационния момент е злочестата афера с Ди Стефано, при която Аржентинската звезда най-накрая подписва с „Реал Мадрид“, което води до уволнението на президента на Барселона Enric Marti Carreto. Неговия наследник Francesc Miro-Sans влага всичката си енергия с построяването на стадиона „Камп Ноу“, който е открит на 24 септември 1957 г. Новия стадион има 90 000 души капацитет и е идеалната обстановка за отбор който туко що е спечелил своята последна и най-нова купа, и има вече 40 000 членове. Начело с треньора Helenio Herrera, отборът, с отлични футболисти като Kocsis, Czibor, Evaristo, Kubala, Eulogio Martinez, Suarez, Villaverde, Olivella, Gensana, Segarra, Gracia, Verges и Tejada, става Шампион на Испания през 1958/1959 и 1959/1960, и печели Купата на панаирните градове през 1957/1958 и 1959/1960. 60-те години не са продължение на успехите и отборът печели само 3 трофея през това десетилетие: Купата на Испания през 1963 и 1968, и Купата на панаирните градове през 1966 г. Въпреки това Клубът все повече и повече се солидаризирал с Каталунската Общественост по онова време и станал известен като „more than a club“ (повече от клуб), заради своята обществена и социална важност. Клубът отново става център на националистическа емоционалност през периода на диктатура, която била тежко повалена от други известни манифестации на Каталунското Общество.

Пристигането на Йохан Кройф[редактиране | редактиране на кода]

Барселона печели Купата на Испания през 1971 г. И през октомври започва работа по Palau Blaugrana (залата за Баскетбол) и Ледената пързалка за Хокей. Две години по-късно, през 1973 г., подписването на легендата Йохан Кройф поставя последните щрихи на чудесната нападателна линия – Rexach, Asensi, Cruyff, Sotil i Marcial, благодарение на които отбора става Шампион на Испания през 1973/1974. На връх 75-тия юбилей на Клуба членовете станали 69 566, правещи го най-могъщия спортен клуб на света.

Ерата на Хосеп Луис Нунес започва[редактиране | редактиране на кода]

Със спечелването на Испанската купа през 1978 Josep Lluis Nunez става президент на 6 май с ясно послание за съживяване и възобновяване. От този момент Клубът започва значителен период на разширяване и финансова стабилност свързана е увеличаване на членовете на Клуба, поземлени подобрения, и най-вече спортен успех. С 30 000 Каталунци присъстващи на финала Барса печели КНК (Купа за Носители на Купи) през 1979, а след това Испанската лига през 1984 под ръководството на Terry Venables, точно преди чудесната ера на „Дрийм Тийма“ на Кройф, с който Барса става 4 пъти Шампион на Испания през периода от 1990 до 1994, както и печели първото издание на Шампионската Лига на 20 май 1992 на легендарния стадион Уембли.

Йохан Кройф[редактиране | редактиране на кода]

През 1988 година Йохан Кройф се завръща в клуба като старши-треньор. Той създава така наречения „Дрийм Тийм“. В него той привлича чуждестранни звезди, като Михаел Лаудруп, Роналд Куман, Ромарио и Христо Стоичков. Освен тях Кройф използва и испански футболисти като Хосеп Гуардиола, Хулио Салинас, Гилермо Амор, Хосе Мари Бакеро, Андони Гойкоечеа, Мигел Анхел Надал, Алберт Ферер, Андони Субисарета и Чики Бегиристайн. Под негово ръководство тимът печели 4 пъти Примера Дивисион. Побеждава Сампдория на два пъти на финала на Купа на носителите на купи през 1988/1989 и на финала на първата Шампионска лига през 1992. С 11 трофея Йохан Кройф е най-успешният мениджър в историята на клуба.

Боби Робсън[редактиране | редактиране на кода]

След това се появява Боби Робсън, с който отборът печели КНК, Купата на Испания и Суперкупата на Испания през сезона 1996/1997. След него начело на Барса застава Луис ван Гаал с който отбора става 2 пъти Шампион на Испания през 1997/1998 и 1998/1999, като за първи път от 39 години насам отбора прави „дубъл“ (шампион на Испания + Купа на Испания).

Имена като Migueli, Санчес, Караско, Шустер, Урути, Марадона, Субисарета, Линекер, Бакеро, Бегиристайн, Амор, Куман, Лаудруп, Ферер, Стоичков, Гуардиола, Ромарио, Серхи, Абелардо, Роналдо, Луис Енрике, Фиго, Ривалдо, Клуйверт, Пуйол, Савиола дават своя принос за тази убедителна ера на успех. Тържеството по случай 100-годишнината на Клуба съвпада с пристигането на новия президент Жоан Гаспарт, чиито усилия са насочени към изпълнение на новите тренировъчни средства „Ciutat Esportiva Joan Gamper“ в Sant Joan Despi

През 21 век[редактиране | редактиране на кода]

photo of Johan Cruyff
Йохан Кройф печели Примера Дивисион четири последователни пъти
начело на Барса

Уникалната обществена позиция на Барса продължава да расте. Барселона е единственият отбор в Европа който се е класирал всяка година за Европейски Футболни турнири от стартирането им през 1955 до днешни дни, а със спечелените 4 Купи за Носители на Купи Барса е недосегаема на върха. Каталунците са рекордьори по отношение на спечелени Купи на Испания – 24 на брой. Останалите спортни отдели са еднакво успешни на национално и международно равнище. Членовете на Клуба наброяват 105 706 души, а фен-клубовете са около 1508 от цял свят.

Отборът е създаден на 29 ноември 1899 г. Оттогава клубът е спечелил 5 трофея КЕШ, 4 трофея КНК, 3 трофея Купа на УЕФА, както и 30 Купи на краля (Купа на Испания). Тимът е бил 25 пъти шампион на Испания, като с тези трофеи се нарежда сред най-титулованите клубове в Европа.

Отборът играе на огромния стадион Ноу Камп, чийто капацитет е 98 772 седящи места – най-големият футболен стадион в Европа. В отбора са играли легенди като Христо Стоичков, Йохан Кройф, Марадона, Роналд Куман, Роналдо, Ривалдо, Ромарио, Андони Субисарета, Роналдиньо и Меси.

Официалният екип на Барселона е синьо-червен, а резервният – сив, оранжев или светло син.

Последният си сезон (2005/06) Барселона стана шампион на испанската Примера дивисион, отпадна рано за Купата на краля и стана шампион на Европа като спечели Шампионската лига, на финала Барса спечели с 2:1 срещу Арсенал.

С постиженията си за последните пет години на Европейските терени Барселона е на второ място в класацията на УЕФА за този период, като пред каталунския тим е само десеткратният носител на КЕШ Реал Мадрид.

Ерата „Гуардиола“[редактиране | редактиране на кода]

В началото на сезон 2008/09 на кормилото на Барселона застава клубната легенда и участник от „дрийм тима“ Хосеп Гуардиола, заменил на поста холандеца Франк Рийкард. Пеп е в началото на своята треньорска кариера и до момента е водил само „Б“ отбора на каталунците. Още в първия си сезон начело на родния клуб той печели абсолютно всички възможни трофеи.[2] Като за начало става шампион по категоричен начин, два кръга преди края на шампионата в Примера дивисион и с осем точки преднина пред кръвния враг – Реал Мадрид. Печели и Купата на краля като на финала Барселона побеждава Атлетик Билбао с 4:1. Каталунците печелят исторически требъл, след като на финала на Шампионската Лига отстраняват Манчестър Юнайтед с 2:0. Успехите не приключват дотук. Следва Суперкупата на Испания където отново побеждават тима на Атлетик Билбао и Суперкупата на УЕФА спечелена след продължения с Шахтьор Донецк. На 19 декември 2009 Барселона завършва годината по блестящ начин като печели Световното клубно първенство. Във финалната среща побеждава аржентинският Естудиантес с 2:1 след продължения.[3] Така Барселона става първият тим спечелил 6 трофея от 6 възможни. Феновете на „каталунците“ обаче помръкват след загубата на Барселона от Реал Мадрид с 2:1 през сезона 2011/2012, което на практика ги оставя без шансове за спечелване на Примера дивисион. Oтпадат и от Шампионската Лига, като губят от Челси с общ резултат 3:2[4]

Наследниците на Гуардиола[редактиране | редактиране на кода]

Тито Виланова (2012/2013)[редактиране | редактиране на кода]

След като през Ерата на Гуардиола, Барса печели абсолютно всичко, каталунците се опитват да изберат негов заместник след като той напуска отбора. Този заместник обаче трябва да притежава сходен стил като на Пеп, за да не се развали хегемонията на блауграна. Именно това е една от причините да бъде избран за нов треньор доскорошния му помощник Тито Виланова. Той застава официално начело на клуба на 15 юни 2012 г. Първият сезон на Тито минава добре, като Барса става шампион на Испания с рекордните 100 точки. След края на сезона обаче той напуска клуба заради рак на слюнчената жлеза.

Тата Мартино (2013/2014)[редактиране | редактиране на кода]

На 23 юли 2013, официалният сайт на Барселона съобщава, че новият треньор на отбора ще бъде Херардо Мартино, познат още като Тата Мартино, като се допълва, че специалистът ще подпише договор за две години. Първият сезон на аржентинският наставник е много лош. Барселона не успява да спечели нито един трофей, като завършва на второ място в Примера дивисион и отпада на четвъртфиналите в Шампионката лига. Освен това в края на сезона, каталунците изпадат в траур. Техният бивш треньор Тито Виланова умира заради коварната болест рак на слюнчената жлеза, причината която го накара да подаде оставка след края на миналия сезон. Поради тази причина в следващия мач на Барса, каталунците излизат със специални фланелки в памет на Тито.

Заради слабия сезон, Барселона и Тата Мартино решават да прекратят договора си по взаимно съгласие, а за заместник на аржентинеца се избира бившият футболист на тима – Луис Енрике.

Луис Енрике (2014/2016)[редактиране | редактиране на кода]

На 19 май 2014 г., Барселона съобщава, че от новия сезон треньор на отбора ще бъде Луис Енрике. Испанският специалист подписва договор за 2 години. През сезон 2014/2015, каталунците постигат впечатляващи успехи и печелят 5 купи – Титлата в Испания, Купата на краля, Шампионска лига, Суперкупата на Европа и Световното клубно първенство. В основата на тези успехи е нападателното трио на Барселона – Лионел Меси, Луис Суарес и Неймар, които за един сезон отбелязват 122 гола. Общо за календарната 2015, клубът отбелязва 180 гола, като по този начин успява да подобри рекорда на клубния враг Реал Мадрид, който през 2014 е отбелязал само 178 гола.

Ернесто Валверде (2017 – до сега)[редактиране | редактиране на кода]

На 29 май 2017 г., Ернесто Валверде замества Луис Енрике като треньор на Барселона. Първоначално бившият треньор на Атлетик Билбао не започва добре, тъй като губи първите си два мача от Реал Мадрид за Суперкупата на Испания. Обаче след тези два мача отборът на Барселона остава непобеден цели 29 срещи във всички състезания (от 20 август 2017 г. до 17 януари 2018 г.), когато губи от отбора на Еспаньол с 1:0 в среща от четвъртфиналите на Копа дел Рей (общ резултат 2:1 за блаугранас). След тази загуба, каталунците отново удивляват като правят серия от 15 мача без загуба. На 10 април 2018 г. Барселона отпада от четвъртфиналите на Шампионска лига от отборът на Рома с 3:0 (общо 4:4 и римските вълци продължават напред заради повече голове на чужд терен). Въпреки това каталунците печелят Примера Дивисион с рекордните 43 мача без загуба (в предпоследния мач от надпреварата пада с 5:4 от Леванте) и Купата на краля, побеждавайки с 5:0 на финала отбора на Севиля.

През февруари 2019 г. Ернесто Валверде подписва нов едногодишен договор с клуба.

Исторически емблеми[редактиране | редактиране на кода]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Национални[редактиране | редактиране на кода]

  • Liga.png Примера дивисион
    • Gold medal icon.svg Шампион (26): 1929, 1944/45, 1947/48, 1948/49, 1951/52, 1952/53, 1958/59, 1959/60, 1973/74, 1984/85, 1990/91, 1991/92, 1992/93, 1993/94, 1997/98, 1998/99, 2004/05, 2005/06, 2008/09, 2009/10, 2010/11, 2012/13, 2014/15, 2015/16, 2017/18, 2018/19
    • Silver medal icon.svg Вицешампион (25): 1929/30, 1945/46, 1953/54, 1954/55, 1955/56, 1961/62, 1963/64, 1966/67, 1967/68, 1970/71, 1972/73, 1975/76, 1976/77, 1977/78, 1981/82, 1985/86, 1986/87, 1988/89, 1996/97, 1999/2000, 2002/04, 2006/07, 2011/12, 2013/14, 2016/17
  • RFEF - Copa del Rey.svg Копа дел Рей
    • Gold medal icon.svg Носител (30): рекорд 1910, 1912, 1913, 1920, 1922, 1925, 1926, 1928, 1942, 1951, 1952, 1952/53, 1957, 1958/59, 1962/63, 1967/68, 1970/71, 1977/78, 1980/81, 1982/83, 1987/88, 1989/90, 1996/97, 1997/98, 2008/09, 2011/12, 2014/15, 2015/16, 2016/17, 2017/18
    • Silver medal icon.svg Финалист (12): 1902, 1919, 1932, 1936, 1954, 1973/74, 1983/84, 1985/86, 1995/96, 2010/11, 2013/14, 2018/19
  • Supercoppa spagnola.svg Суперкупа на Испания
    • Gold medal icon.svg Носител (13): рекорд 1983, 1991, 1992, 1994, 1996, 2005, 2006, 2009, 2010, 2011, 2013, 2016, 2018
    • Silver medal icon.svg Финалист (10): 1985, 1988, 1990, 1993, 1997, 1998, 1999, 2012, 2015, 2017

Международни[редактиране | редактиране на кода]

Приятелски турнири[редактиране | редактиране на кода]

  • Купа Франц Бекенбауер
    • Cup Winner.png Носител (1): 2007
  • Кубок Жоан Гампер
    • Cup Winner.png Носител (40): рекорд 1966, 1967, 1968, 1969, 1971, 1973, 1974, 1975, 1976, 1977, 1979, 1980, 1983, 1984, 1985, 1986, 1988, 1990, 1991, 1992, 1995, 1996, 1997, 1998, 1999, 2000, 2001, 2002, 2003, 2004, 2006, 2007, 2008, 2010, 2011, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017
  • Купа на Париж
    • Cup Winner.png Носител (1): 2012
  • Международна Купа на шампионите
    • Cup Winner.png Носител (1): 2017
  • Ауди къп:
    • Cup Winner.png Носител (1): 2011

Професионален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Към 2 септември 2019 г.

Вратари
01 Flag of Germany.svg Марк-Андре тер Щеген
13 Flag of Brazil.svg Нето
Защитници
02 Flag of Portugal.svg Нелсон Семедо
03 Flag of Spain.svg Жерар Пике
06 Flag of France.svg Жан-Клер Тодибо
15 Flag of France.svg Клеман Ленгле
16 Flag of Senegal.svg Муса Ваге
18 Flag of Spain.svg Жорди Алба
23 Flag of France.svg Самуел Умтити
24 Flag of Spain.svg Жуниор Фирпо
Халфове
04 Flag of Croatia.svg Иван Ракитич
05 Flag of Spain.svg Серхио Бускетс
08 Flag of Brazil.svg Артур
19 Flag of Spain.svg Карлес Аленя
20 Flag of Spain.svg Серхи Роберто
21 Flag of the Netherlands.svg Френки де Йонг
22 Flag of Chile.svg Артуро Видал
Нападатели
09 Flag of Uruguay.svg Луис Суарес
10 Flag of Argentina.svg Лионел Меси Капитан
11 Flag of France.svg Усман Дембеле
17 Flag of France.svg Антоан Гризман


Последни промени в състава[редактиране | редактиране на кода]

Нови[редактиране | редактиране на кода]

Номер Националност Пост Име От Трансферна цена Бележка
Нови играчи
13 Бразилия вратар Нето Валенсия 26 млн. евро
- Испания защитник Марк Кукурея  Ейбар 4 млн. евро
24 Испания защитник Жуниор Фирпо  Реал Бетис 18 млн. евро
16 Сенегал защитник Муса Ваге  Барселона Б
21 Холандия халф Френки де Йонг Аякс (Амстердам) 75 млн. евро
17 Франция нападател Антоан Гризман  Атлетико (Мадрид) 120 млн. евро

Напуснали[редактиране | редактиране на кода]

Номер Националност Пост Име В Трансферна цена Бележка
Напуснали играчи
13 Холандия вратар Яспер Силесен Валенсия 35 млн. евро
- Испания вратар Адриан Ортола Тенерифе свободен трансфер
17 Колумбия защитник Джейсън Мурийо Валенсия край на наем
24 Белгия защитник Томас Вермален Висел Кобе край на договор
7 Бразилия халф Филипе Коутиньо Байерн Мюнхен под наем
- Испания защитник Серхи Паленсия Сент Етиен 2 млн. евро
- Испания защитник Марк Кукурея Хетафе под наем
21 Португалия халф Андре Гомес Евертън 25 млн. евро
6 Испания халф Денис Суарес Селта Виго 12,9 млн. евро
- Испания нападател Марк Кардона Осасуна 2,5 млн. евро
19 Гана нападател Кевин-Принс Боатенг Сасуоло край на наем
14 Бразилия нападател Малком  Зенит (Санкт Петербург) 40 млн. евро

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]