Борис Городков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Городков
руски изследовател
Роден
Починал
1953 г. (62 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област География, ботаника, геодезия
Образование Петербургски университет
Работил в Томски университет;
Ленинградски университет
Семейство
Баща Николай Городков
Майка Вера Городкова

Борис Николаевич Городков е руски геоботаник, геодезист, географ, изследовател на природата на Арктика и северните райони на Русия.

Произход и образование (1890 – 1922)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 февруари 1890 година в Тоболск, Руска империя, в семейство на преподавател по литература в Тоболското духовно училище. Още от ранни години започва да се интересува от география и ботаника, когато баща му е директор на библиотеката в Тоболския музей. През 1908, след завършването на гимназията със сребърен медал, постъпва в химическия отдел на физико-математическия факултет на Петербургския университет. След като се дипломира като инженер-химик Городков постъпва в биоложкия отдел на същия факултет, но поради независещи от него причини не успява да се дипломира като биолог.

Още като ученик през 1911 – 1914 участва в експедиции в Тоболска губерния. След като завършва университета се посвещава на изучаването на растителността на Арктика. По време на Гражданската война (1917 – 1922) работи в Университета в Томск и в Селскостопанския институт в Омск. От 1920 до края на живота си работи в Ботаническия музей на Академията на науките.

Изследователска дейност (1923 – 1937)[редактиране | редактиране на кода]

Городков извършва няколко комплексни експедиции в Западносибирската низина и Полярен Урал.

През юли 1923, начело на малък отряд, проследява цялото течение (544 км) на река Аган (десен приток на Об), през август и септември – цялото течение (1024 км) на река Пур, през октомври и ноември изследва вододела между реките Пур и Таз, а през декември – между Пур и Надим. За изследванията проведени по време на експедицията е награден с медал „Пржевалски“ от Всесъюзното географско дружество.

През 1924 – 1926, заедно със студента-петрограф Александър Николаевич Альошков, възглавява експедиция в Полярен Урал. Двамата тръгват от Салехард на северозапад и достигат до югоизточните части на Полярен Урал – Малък Урал (115 км, 384 м). На обратния път изследват левия приток на Об – река Соб. През 1925 изследват Урал между 66º и 66º 30`с.ш. Изясняват, че между Малък и Полярен Урал на протежение от 115 км се простира дълбока долина. Изследват левия приток на Об – река Войкар.

През 1927 ръководи комплексна експедиция на Гиданския п-ов, а в качеството си на геоморфолог е зачислен Иван Яковлевич Ермилов. В края на януари 1927 всичките участници се събират в Туруханск, от където тръгват на запад към река Таз и я проследяват до устието ѝ, където се разделят. Ермилов пресича основата на полуострова, а Городков – неговата централна част до устието на Енисей. На изследваните участъци те откриват отделни изолирани възвишения до 300 м. По материалите от топографската снимка извършена от Городков е картирана най-голямата река на полуострова – Танама (250 км). След като се съединяват в устието на Танама двата отряда дочакват там пролетта и размразяването на реките в края на юни. В североизточната част на полуострова експедицията открива системата езера Хосейн-то, Ямбу-то и др., съединени помежду си с рекички, които сливайки се образуват река Гида. Изследват южния бряг на Гиданския залив на протежение от 110 км. През октомври същата година експедицията изследва п-ов Явай и източния бряг на Гиданския залив (до Юрацкия залив), а през ноември пресича полуострова от север на юг. В резултат от събраните материали от експедицията Ермилов съставя първата достоверна карта на полуострова. Той изяснява, че по морфоложки особености Гиданския п-ов се отличава от Таймир и Северосибирската низина, и е непосредствено свързан със Западносибирската низина.

В периода 1930 – 1937 провежда ботанически изследвания в северната част на Европейска Русия, п-ов Таймир, долното течение на река Лена, п-ов Чукотка, Новосибирските о-ви, архипелага Земя на Франц Йосиф и Северна Земя. За съпоставяне на арктическата флора с високопланинската пътешества в Алтай, Памир, Кавказ, Крим и Карпатите.

За серията работи по геоботаника на Сибир и тундровата зона, през 1935 на Городков е присъдена докторска степен по биология без да защитава дисертация.

Следващи години (1937 – 1953)[редактиране | редактиране на кода]

Освен с експедиционна и научна Городков развива и активна педагогическа дейност. Чете лекции в Ленинградския държавен университет и в Ленинградския педагогически институт, където е декан на географския факултет. Член е на различни дружества и институти. През 1950 е избран за почетен член на Всесъюзното ботаническо дружество, а във Всесъюзното географско дружество възглавява секцията по биогеография.

През 1950 г., по здравословни причини, Городков е принуден да изостави педагогическата дейност, но научната дейност продължава до смъртта си през 1953.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Резултатите от неговите изследвания са публикувани в редица трудове, по-известни от които са:

  • "Опыт деления Западной-Сибирской низменности на ботанико-географические области“ (1916);
  • „Растительность тундровой зоны СССР“;
  • „Растительность Арктики и горных тундр СССР“ и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]