Направо към съдържанието

Братиславска лира

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Братиславска лира“
Bratislavská lýra
Информация
Мястогр. Братислава, Чехословакия Чехословакия
(и днешна Словакия )
Основан1966 г.
ОснователиЯн Сивачек, Павол Зеленай
Активни години1966 – 1993 г.
1996 – 1998 г.
Организатор„Словконцерт“ (до 1989 г.)
Владо Валович (от 1996 до 1998 г.)

„Бра̀тиславска лѝра“ (на словашки: Bratislavská lýra) е музикален фестивал, провеждан от 1966 до 1998 г. (с двугодишно прекъсване през 1994 и 1995 г.) в Братислава в бивша Чехословакия и днешна Словакия с общо 31 издания.

Замислен е и организиран от композиторите Ян Сивачек и Павол Зеленай. Програмата му се състои от два конкурса – национален и международен. В националния участват чехословашки изпълнители, а в международния – както чехословашки изпълнители, така и от различни страни, включително и от България. И за двата се присъждат главните награди „Златна лира“, „Сребърна лира“, „Бронзова лира“, а също и Награда на критиката, Награда на журналистите, Награда на публиката, Награда за цялостно творчество и други.

Първото му издание се провежда през юни 1966 г. в Парка за култура и отдих (разрушен през 2022 г.). Победител в националната надпревара е Карел Гот с песента Mám rozprávkový dom („Имам приказен дом“), а победителка в международния конкурс и носителка на наградата „Златен ключ“ е Лили Иванова с песента „Адажио“ по музика на Ангел Заберски и текст на Йордан Милев.

Сред българските изпълнители, взели участие през годините, се нареждат Лили Иванова, Мими Иванова, Нели Рангелова, Маргарита Хранова, Петя Буюклиева, Вили Кавалджиев, Орлин Горанов, Маргарита Димитрова, братя Аргирови, „Фоноекспрес“, Богдана Карадочева, Доника Венкова и други, някои от които са удостоени с награди.

През 1974 г. се случва за първи път двама изпълнители да спечелят наградата „Златна лира“. Същото се повтаря и за другите две награди през някои години.

През 1975 г. фестивалът получава наградата на Международната федерация на фестивалните организации (FIDOF). Същата година се присъждат и по две сребърни и бронзови лири.

Извън надпреварата на събитието гостуват множество известни за времето си изпълнители и групи от Запада.

След политическите събития от 1989 г. интересът към фестивала намалява значително.

По време на предпоследното издание от 1997 г. победителката в международния конкурс Катарина Хаспрова е избрана да представи Словакия на 43-тото издание на „Евровизия“ през следващата година с песента Modlitba („Молитва“), с която се класира на 21-во от общо 25 места.

Място на провеждане[редактиране | редактиране на кода]

  • Паркът за култура и отдих през 2009 г.
    Паркът за култура и отдих през 2009 г.
  • Редутата през 2015 г.
    Редутата през 2015 г.
  • Спортна зала „Пасиенки“ през 2022 г.
    Спортна зала „Пасиенки“ през 2022 г.
  • Зимният стадион в „Ружинов“ през 2011 г.
    Зимният стадион в „Ружинов“ през 2011 г.
  • Домът на профсъюзите „Истрополис“ през 2010 г.
    Домът на профсъюзите „Истрополис“ през 2010 г.

Победители[редактиране | редактиране на кода]

Някои победители имат по две награди и от двата конкурса.

Национален конкурс[редактиране | редактиране на кода]

Издание Дата Година Награда Изпълнител Песен
1-во 23 – 26 юни 1966 „Златна лира“ Карел Гот Mám rozprávkový dom
(„Имам приказен дом“)
„Сребърна лира“ Хелена Вондрачкова и Марта Кубишова Oh, baby, baby
(„О, скъпи, скъпи“)
„Бронзова лира“ Валдемар Матушка Už modrej činžák zhas'
(„Синята кооперация вече угасна“)
2-ро 14 – 17 юни 1967 „Златна лира“ Ева Пиларова Rekviem
(„Реквием“)
„Сребърна лира“ Валдемар Матушка Don-diri-don
(„Дон-дири-дон“)
„Бронзова лира“ Марта Кубишова и Валдемар Матушка Nech tu lásku spát
(„Остави любовта да спи“)
3-то 13 – 16 юни 1968 „Златна лира“ Марта Кубишова Cesta
(„Път“)
„Сребърна лира“ Хелена Вондрачкова и Валдемар Матушка To se nikdo nedoví
(„Никой няма да узнае“)
Карел Чернох Docela obyčejná píseň
(„Съвсем обикновена песен“)
„Бронзова лира“ Валдемар Матушка Hou, hou
(„Хоу, хоу“)
4-то 18 – 21 юни 1969 „Златна лира“ Карел Чернох Píseň o mé zemi
(„Песен за моята земя“)
„Сребърна лира“ Надя Урбанкова Mosaznej džbán
(„Месингова стомна“)
„Бронзова лира“ Карел Гот Hej, páni konšelé
(„Хей, господа съветници“)
5-о 10 – 13 юни 1970 „Златна лира“ Марцела Лайферова Slová
(„Думи“)
„Сребърна лира“ Марта и Тена Елефтериаду To všetko bolo včera
(„Всичко беше вчера“)
„Бронзова лира“ Итка Зеленкова S létem zpívám
(„Пея с лятото“)
6-о 8 – 11 юни 1971 „Златна лира“ Хана Улрихова Spoutej mě
(„Плени ме“)
„Сребърна лира“ Ева Мазикова Orfeus a Eurydika
(„Орфей и Евридика“)
„Бронзова лира“ Виктор Содома Vánek
(„Полъх“)
7-о 7 – 10 юни 1972 „Златна лира“ Ева Мазикова Krédo
(„Верую“)
„Сребърна лира“ Зденка Лоренцова Koukol
(„Къклица“)
„Бронзова лира“ Иво Хелер V mene človeka
(„В името на човека“)
8-о 30 май – 2 юни 1973 „Златна лира“ Павел Бартон Tou dálkou
(„По този път“)
„Сребърна лира“ Карол Духон и Ева Костоланиова Chvála humoru
(„Похвала за хумора“)
„Бронзова лира“ Алеш Улм Šálek šípkového čaje
(„Чаша шипков чай“)
9-о 29 май – 1 юни 1974[1] „Златна лира“ Карол Духон Zem pamätá
(„Земята помни“)
Хелена Вондрачкова Malovaný džbánku
(„Рисувана стомничке“)
„Сребърна лира“ Марта и Тена Елефтериаду Náměstí
(„Площад“)
„Бронзова лира“ Ева Костоланиова Dobré ráno želám
(„Добро утро желая“)
10-о 28 – 31 май 1975 „Златна лира“ Валдемар Матушка Pláňka
(„Ябълково дърво“)
„Сребърна лира“ Яна Коцианова Májový vánok
(„Майски полъх“)
Хелена Вондрачкова Láska zůstává dál
(„Любовта остава“)
„Бронзова лира“ Марта и Тена Елефтериаду Táto, pojď si hrát
(„Тате, хайде да си поиграем“)
Хана Улрихова Nestůj, běž dál
(„Не стой, бягай“)
11-о 9 – 12 юни 1976[2] „Златна лира“ Яна Коцианова Pár nôt
(„Няколко ноти“)
„Сребърна лира“ Хана Улрихова и Петър Улрих Javory
(„Явори“)
„Бронзова лира“ Вера Шпинарова Lúčenie
(„Раздяла“)
12-о 9 – 12 юни 1977 „Златна лира“ „Модус“ Úsmev
(„Усмивка“)
„Сребърна лира“ Карел Зих Máš chuť majoránky
(„Ухаеш на майорана“)
„Бронзова лира“ Марика Клесниакова Pieseň z obloka
(„Песен от небето“)
13-о 31 май – 3 юни 1978[3] „Златна лира“ Марика Гомбитова Študentská láska
(„Студентска любов“)
„Сребърна лира“ Павел Новак Jdou panenky trávou
(„Вървят кукли по тревата“)
„Бронзова лира“ Дана Матейкова Jsou lásky, co léty nepominou
(„Има любови, които не минават с годините“)
14-о 30 май – 2 юни 1979 „Златна лира“ Лешек Семелка Šaty z šátků
(„Рокли от парцали“)
„Сребърна лира“ Марика Гомбитова Vyznanie
(„Изповед“)
„Бронзова лира“ Валерие Чижмарова Žádný ptáčník nemá křídla
(„Никой птичар няма криле“)
15-о 21 – 24 май 1980 „Златна лира“ Марцела Кралова Monogram D+M
(„Монограм Д+М“)
„Сребърна лира“ „Елан“ Kaskadér
(„Каскадьор“)
„Бронзова лира“ Марика Гомбитова и Ян Лехотски Tajomstvo hier
(„Тайната на игрите“)
16-о 20 – 23 май 1981[4] „Златна лира“ Вацлав Нецкарж Tvým dlouhým vlasům
(„За твоите дълги коси“)
„Сребърна лира“ Вера Шпинарова Meteor lásky
(„Метеор на любовта“)
„Бронзова лира“ Павол Хамел Cirkus Leto
(„Цирк „Лято“)
17-о 26 – 29 май 1982[5] „Златна лира“ Хана Улрихова и Петър Улрих Kámen
(„Камък“)
„Сребърна лира“ Мирослав Жбирка Atlantída
(„Атлантида“)
„Бронзова лира“ „Модус“ Zrkadlo rokov
(„Огледалото на годините“)
Павол Химел Dnes už viem
(„Днес вече знам“)
18-о 25 – 28 май 1983[6] „Златна лира“ Мирослав Жбирка Nechodí
(„Не върви“)
„Сребърна лира“ Карел Зих Jeden tón
(„Един тон“)
„ТИС '80“ Najlepší zo všetkých svetov („Най-добрият от всички светове“)
„Бронзова лира“ Лешек Семелка Jména
(„Имена“)
19-о 29 май – 1 юни 1984[7] „Златна лира“ Юлия Хечкова Spútaná láskou
(„Пленена от любовта“)
„Сребърна лира“ Ленка Филипова Věnování
(„Посвещение“)
„Бронзова лира“ Ева Хурихова и Ян Нецкарж To chce mít svůj systém
(„Иска да има своя система“)
20-о 28 – 30 май 1985[8] „Златна лира“ „Олимпик“ Co je vůbec v nás
(„Каквото и да е в нас“)
„Сребърна лира“ Вашо Патейдъл Chlapčenský úsmev
(„Момчешка усмивка“)
„Бронзова лира“ Мирка Брезовска и „Мона Лиза“ Od piesne k piesni
(„От песен към песен“)
21-во 27 – 30 май 1986[9] „Златна лира“ Петра Яну S láskou má svět nadějí
(„С любов светът има надежда“)
„Сребърна лира“ „Елан“ Detektívka
(„Детективка“)
„Бронзова лира“ Робо Григоров и „Миди“ Posledný valčík pre Európu
(„Последен валс за Европа“)
22-ро 27 – 29 май 1987[10] „Златна лира“ Вашо Патейдъл Umenie žiť
(„Изкуството да живееш“)
„Сребърна лира“ Робо Григоров Espresso Orient
(„Еспресо Ориент“)
„Бронзова лира“ Берцо Балог Milionár
(„Милионер“)
23-то 25 – 27 май 1988[11] „Златна лира“ Берцо Балог Farbami dýcha noc
(„Нощта диша цветове“)
„Сребърна лира“ Хана Кршижкова Jablko lásky
(„Ябълката на любовта“)
„Бронзова лира“ Соня Хорнякова и група „Ника“ Dnes je láska príťaž
(„Днес любовта е бреме“)
24-то 9 – 11 юни 1989[12] „Златна лира“ „Банкет“ Aj ty!
(„И ти!“)
„Сребърна лира“ „Елан“ Van Goghovo ucho
(„Ухото на Ван Гог“)
„Бронзова лира“ „Жентоур“ Promilujem' celou noc
(„Ще се любим цяла нощ“)
25-о 4 – 6 септември 1990 „Златна лира“ Бара Басикова и „Прецеденс“ Tajemství
(„Тайна“)
„Сребърна лира“ Давид Колер и „Луцие“ Mít tě sám
(„Да си само моя“)
„Бронзова лира“ „Мъни Фактър“ Proti prúdu
(„Срещу течението“)
26-о 4 – 7 септември 1991 Национален конкурс не се състои и наградите не се присъждат.
27-о 12 – 14 юни 1992 Наградите не се присъждат, вместо тях се провежда конкурс за най-добър видеоклип.
28-о 10 – 13 юни 1993 Наградите не се присъждат, вместо тях се провежда класация за най-добър поп изпълнител или група.
През 1994 и 1995 г. фестивалът не се състои.
29-о 28 и 29 септември 1996 Националният конкурс не се състои. Вместо него през първата вечер е изнесен концерт с победители от предишни издания, а втората вечер се състои международният конкурс.
30-о 7 юни 1997 Провежда се само международният конкурс.
31-во 26 – 28 юни 1998

Международен конкурс[редактиране | редактиране на кода]

Издание Дата Година Награда Изпълнител Песен Автори
1-во 23 – 26 юни 1966 „Златен ключ“ България Лили Иванова „Адажио“ музика: Ангел Заберски
текст: Йордан Милев
2-ро 14 – 17 юни 1967 „Златен ключ“ Чехословакия Ева Пиларова Rekviem
(„Реквием“) 		музика: Бохуслав Ондрачек
текст: Ян Шнайдер
8-о 30 май – 2 юни 1973 „Златна лира“ Чехословакия Павел Бартон Tou dálkou
(„По този път“) 		музика: Зденек Марат
текст: Владимир Пощулка
„Сребърна лира“ Югославия Джорджи Перузович Di si bija kad je grmilo
(„Къде беше, когато гърмеше“) 		музика и текст: Ненад Вилович
„Бронзова лира“ България Маргарита Хранова „Попътен вятър“ музика: Найден Андреев
текст: Кръстьо Станишев
9-о 29 май – 1 юни 1974[1] „Златна лира“ Унгария Клари Катона Hull az elsárgult levél
(„Пада пожълтялото листо“) 		музика: Миклош Малек
текст: Ищван Ш. Над
„Сребърна лира“ Югославия Марушка Шинкович-Калоджера Ča je bilo, tega više ni
(„Каквото е било, вече го няма“) 		музика: Стипица Калоджера
текст: Стиепо Мийович Кочан
„Бронзова лира“ Чехословакия Карол Духон Zem pamätá
(„Земята помни“) 		музика: Павол Зеленай
текст: Тибор Грюнер
10-о 28 – 31 май 1975[13] „Златна лира“ Съюз на съветските социалистически републики Евгений Мартинов „Яблони в цвету“
(„Цъфнали ябълки“) 		музика: Евгений Мартинов
текст: Иля Резник
„Сребърна лира“ Чехословакия Валдемар Матушка Pláňka
(„Ябълково дърво“) 		музика: Бохуслав Ондрачек
текст: Зденек Боровец
„Бронзова лира“ България Доника Венкова „Тъжна песен“ музика: Александър Йосифов
текст: Павел Матев
11-о 9 – 12 юни 1976[2] „Златна лира“ Чехословакия Яна Коцианова Pár nôt
(„Няколко ноти“) 		музика: Павол Зеленай
текст: Любош Земан
„Сребърна лира“ Съюз на съветските социалистически републики Александър Градски „Элегия“
(„Елегия“) 		музика: Владимир Фелцман
текст: Иля Резник, Александър Градски
„Бронзова лира“ Полша Даниел Клосек Nie bój się zielonego cienia
(„Не се страхувай от зелената сянка“) 		музика: Яцек Малиновски
текст: Павел Ховил
12-о 9 – 12 юни 1977 „Златна лира“ Андреас Холм Siebenmal Morgenrot
(„Седем пъти зора“)[14] 		музика: Арнт Баузе
текст: Дитер Шнайдер
„Сребърна лира“ България Мими Иванова „Един ден от пролетта“ музика и аранжимент: Развигор Попов
текст: Светослав Шапкаров
„Бронзова лира“ Съюз на съветските социалистически републики Александър Троицки „Пой, земля“
(„Пей, земьо“) 		музика: Анатолий Калварски
текст: Иля Резник
13-о 31 май – 3 юни 1978[3][15] „Златна лира“ Чехословакия Марика Гомбитова Študentská láska
(„Студентска любов“) 		музика: Павол Хамел
текст: Камил Петерай
„Сребърна лира“ Съюз на съветските социалистически републики Роберт Мушкамбарян „Фотографии любимых“
(„Снимки на любимите ми“) 		музика: Давид Тухманов
текст: Владимир Харитонов
„Бронзова лира“ Югославия Люпка Димитровска Ćao
(„Чао“) 		музика: Никица Калоджера
текст: Ивица Краяч
14-о 30 май – 2 юни 1979 Не се присъждат.
15-о 21 – 24 май 1980 „Златна лира“ Чехословакия Марцела Кралова Monogram D+M
(„Монограм Д+М“) 		музика: Ян Хала
текст: Луцие Боровцова
„Сребърна лира“ Уве Йенсен Man spricht so viel aus Liebe („Говорят много за любов“) музика: Герхард Зибхолц
текст: Дитер Шнайдер
„Бронзова лира“ Полша „Вокс“ Bananowy song („Бананова песен“) музика: Ришард Ринковски
текст: Томаш Райер
16-о 20 – 23 май 1981[4] „Златна лира“ „Фамили Сили“ Gut' Nacht, Amigo
(„Лека нощ, приятелю“) 		музика: Матиас Шрам

текст: Ингебург Бранонер

„Сребърна лира“ Югославия Дарко Домиян »Zbogom« mi kažeš
(„Сбогом“ ми казваш“) 		музика: Джордже Новкович
текст: Желко Кръзнарич
„Бронзова лира“ Чехословакия Марцела Лайферова Na cestu
(„На пътя“) 		музика и текст: Ладислав Бриестенски
17-о 26 – 29 май 1982[5] „Златна лира“ Рашид Бахри Oiseau migrateur
(„Прелетна птица“) 		музика: Рашид Бахри
текст: Пиер Филипон
„Сребърна лира“ Чехословакия Хелена Вондрачкова Sblížení
(„Сближаване“) 		музика: Витезслав Хадъл
текст: Павел Жак
„Бронзова лира“ Франция Пол Ив London to Paris
(„От Лондон до Париж“) 		музика и текст: Пол Ив
18-о 25 – 28 май 1983[6] „Златна лира“ Чехословакия Яна Коцианова Sklíčka dávnych stretnutí
(„Стъкла от далечни срещи“) 		музика: Ян Коварж
текст: Любош Земан
„Сребърна лира“ България Нели Рангелова „Докога“ музика и аранжимент: Александър Бръзицов
текст: Михаил Белчев
„Бронзова лира“ Катрин Вайгар Sakemm
(„Освен ако“) 		музика и текст: Доминик Галеа
19-о 29 май – 1 юни 1984[7] „Златна лира“ Петра Цигер и „Смоукингс“ Der Himmel schweigt
(„Небето мълчи“) 		музика: Андреас Шулте
текст: Буркхард Лаш
„Сребърна лира“ Бьоргвин Халторсон и Йоухан Хелкасон Sail On[16][17]
(„Плавай нататък“) 		музика и текст: Йоухан Хелкасон
„Бронзова лира“ Чехословакия Итка Зеленкова Rád
(„Обичам те“) 		музика: Иржи Зможек
текст: Борис Яничек
20-о 28 – 31 май 1985[8] „Златна лира“ Полша Едита Геперт Jaka róża, taki cierń
(„Каквато розата, такъв и трънът“) 		музика: Влоджимеж Корч
текст: Яцек Циган
„Сребърна лира“ Мария Крисчън Our Love
(„Нашата любов“) 		музика и текст: Майкъл Карууд
„Бронзова лира“ Румъния Мирабела Дауер Bine-ai venit, iubire
(„Добре дошла, любов“) 		музика: Темистокле Попа
текст: Мирча Блок
21-во 27 – 30 май 1986[9] „Златна лира“ Спайдър Симпсън Bye, Bye
(„Чао-чао“) 		музика и текст: Спайдър Симпсън
„Сребърна лира“ Полша Данута Блажейчик Serce nie jest wyspą samotną
(„Сърцето не е самотен остров“) 		музика: Влоджимеж Корч
текст: Войчех Млинарски
„Бронзова лира“ Италия Алдо Рива Le donne dei marinai
(„Жените на моряците“) 		музика: Нини Каручи
текст: Джовани Белфиоре
22-ро 27 – 29 май 1987[10] „Златна лира“ Съюз на съветските социалистически републики Лайма Вайкуле „Вернисаж“ музика: Раймонд Паулс
текст: Иля Резник
„Сребърна лира“ Никол Song for the World
(„Песен за света“) 		музика: Ралф Зигел
текст: Бернд Майнунгер
„Бронзова лира“ Чехословакия Далибор Янда Kde jsi
(„Къде си“) 		музика: Далибор Янда
текст: Ян Крута
23-то 25 – 27 май 1988[11] „Златна лира“ „Алайз“ Feeling Blue
(„Тъжно ми е“) 		автори: Мери Лоу, Франк Макнамара, Еймън Гибни, Джери Доновън
„Сребърна лира“ Чехословакия Берцо Балог Farbami dýcha noc
(„Нощта диша цветове“) 		музика: Павол Квасай
текст: Моника Козелова
„Бронзова лира“ Хени Тейсен Save Our Planet
(„Да спасим планетата си“)
24-то 9 – 11 юни 1989[12] „Златна лира“ Испания Лиан Рос Feel so Good
(„Толкова ми е хубаво“) 		музика: Кристоф Лайс-Бендорф, Лерой Скийт, Луис Родригес
текст: Кристоф Лайс-Бендорф, Хане Халер, Лерой Скийт, Луис Родригес
„Сребърна лира“ Доркас Кифер Ich hab' Angst
(„Страх ме е“) 		музика: Ралф Зигел
текст: Бернд Майнунгер
„Бронзова лира“ Чехословакия „Банкет“ Aj ty!
(„И ти!“) 		музика: Рихард Мюлер
текст: Камил Петерай
25-о 4 – 6 септември 1990 Не се присъждат.
26-о 4 – 7 септември 1991
27-о 12 – 14 юни 1992 „Златна лира“ Марк Андрюс Gone
(„Няма те“) 		музика и текст: Марк Андрюс
„Сребърна лира“ Франция „Бад Таймс“ The Underground
(„Под земята“)
„Бронзова лира“ Русия Валерия The Sky Belongs to Me
(„Небето ми принадлежи“) 		музика: Виталий Бондарчук
текст: Ричърд Найлс
28-о 10 – 13 юни 1993 Не се присъждат.
През 1994 и 1995 г. фестивалът не се състои.
29-о 28 и 29 септември 1996 „Златна лира“ Ален Нижетич Jedina
(„Единствена“) 		музика и текст: Ненад Нинчевич
„Сребърна лира“ Андреа Сулак Mi lesz velem
(„Какво става/ще стане с мен“) 		музика: Габор Балас
текст: Анна Бако
„Бронзова лира“ Марлена Дроздовска Wołaj
(„Викай“) 		музика и текст: Марлена Дроздовска
30-о 5 – 7 юни 1997 „Златна лира“ Катарина Хаспрова Jedno zbohom
(„Едно „сбогом“) 		музика: Ян Лехотски
текст: Камил Петерай
„Сребърна лира“ Катрин Вайгар The Call
(„Зовът“) 		музика: Пол Абела
текст: Реймънд Махоуни
„Бронзова лира“ Марлейн Сахупала Zij
(„Тя“) 		музика и текст: Г. ван ден Брук
31-во 26 – 28 юни 1998 „Златна лира“ Фабрицио Фаниело More Than Just a Game
(„Повече от просто игра“) 		музика: Пол Абела
текст: Джорджина Абела
„Сребърна лира“ Семино Роси Solo por ti
(„Само за теб“) 		музика и текст: Семино Роси
„Бронзова лира“ Хелга Коваловска Unikám
(„Изчезвам“) 		музика: Вашо Патейдъл
текст: Юрай Совиар

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Игор Васербергер. Bratislavská lýra 1974 // сп. „Худобни живот“. hž.hc.sk, 24 юли 1974 г. с. 1, 8. Посетен на 23 май 2024 г. (на словашки)
  2. ↑ а б Игор Васербергер. Bratislavská lýra 1976 // сп. „Худобни живот“. hž.hc.sk, 5 юли 1976 г. с. 1. Посетен на 23 май 2024 г. (на словашки)
  3. ↑ а б Ян Худак. Bratislavská lýra '78 // сп. „Худобни живот“. hž.hc.sk, 3 юли 1978 г. с. 1, 8. Посетен на 23 май 2024 г. (на словашки)
  4. ↑ а б Рихард Мюлер. Bratislavská lýra 1981 // сп. „Худобни живот“. hž.hc.sk, 22 юни 1981 г. с. 1, 3. Посетен на 24 май 2024 г. (на словашки)
  5. ↑ а б Лубомир Доружка. 21 Nations Participate: Bratislava Fest Has Global Slant // сп. „Билборд“. worldradiohistory.com, 19 юни 1982 г. p. 55. Посетен на 26 май 2024 г. (на английски)
  6. ↑ а б Владимир Брожик. Bratislavská lýra '83 // сп. „Худобни живот“. hž.hc.sk, 4 юли 1983 г. с. 1. Посетен на 23 май 2024 г. (на словашки)
  7. ↑ а б Владимир Брожик. Bratislavská lýra '84 // сп. „Худобни живот“. hž.hc.sk, 12 юли 1984 г. с. 1. Посетен на 23 май 2024 г. (на словашки)
  8. ↑ а б Бранислав Слишко. Bratislavská lýra 1985 // сп. „Худобни живот“. hž.hc.sk, 8 юли 1985 г. с. 1, 7. Посетен на 23 май 2024 г. (на словашки)
  9. ↑ а б Бранислав Слишко. Medzinárdoný festivál populárnej piesne Bratislavská lýra. Lýra chytila druhý dych // сп. „Худобни живот“. hž.hc.sk, 23 юни 1986 г. с. 1. Посетен на 23 май 2024 г. (на словашки)
  10. ↑ а б Бранислав Слишко. Medzinárodný festivál populárnej piesne Bratislavská lýra 1987 // сп. „Худобни живот“. hž.hc.sk, 22 юли 1987 г. с. 1. Посетен на 23 май 2024 г. (на словашки)
  11. ↑ а б Бранислав Слишко. Medzinárodný festivál populárnej piesne Bratislavská lýra 1988 // сп. „Худобни живот“. hž.hc.sk, 7 август 1988 г. с. 1, 7. Посетен на 23 май 2024 г. (на словашки)
  12. ↑ а б Юлия Буковинска. Medzinárodný festival populárnej piesne Bratislavská lýra 1989 // сп. „Худобни живот“. hž.hc.sk, 5 юли 1989 г. с. 1, 3. Посетен на 23 май 2024 г. (на словашки)
  13. ↑ И. Евгениев. Юбилейная «Братиславская лира» – 1975
  14. ↑ Goldene Lyra ging an Schlager aus der DDR // в. „Нойес Дойчланд“. nd-archiv.de, 14 юни 1977 г. Посетен на 24 май 2024 г. (на немски)
  15. ↑ Доминика Зуборова. Unikátne foto 1977–84: Je medzi hitmi Bratislavskej lýry aj ten váš? // teraz.sk, 3 юни 2018 г. Посетен на 23 май 2024 г. (на словашки)
  16. ↑ Keppa á söngmóti í Tékkoslóvakíu // в. „Моркюнпладит“. timarit.is, 8 април 1984 г. с. 1. Посетен на 23 май 2024 г. (на исландски)
  17. ↑ Ísland hreppti silfrið í Bratislava: Austantjaldspopp í úrvalsflokki // в. „Моркюнпладит“. 1 юли 1984 г. с. 74. Посетен на 23 май 2024 г. (на исландски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bratislavská lýra в Уикипедия на словашки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Братиславска_лира&oldid=12248672“.