Българо-гръцки отношения

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Цар Фердинанд в Солун пред сградата на българското командване в града, декември 1912 г.

Българо-гръцките отношения в най-ново време датират от края на XVIII век и са изпълнени с едно невъзможно сътрудничество на едно проблемно съжителство на Балканите. [1]

Тази идея постепенно прераства в желание за доминиране в региона и се сблъсква със зародилия се по време на българското възраждане – български национализъм. [2]

До средата на XIX век[редактиране | редактиране на кода]

Българското възраждане навлиза през 40-те години на XIX век в своята пикова фаза. [3] Това е десетилетието на разгаряне на т.нар. в историографията българо-гръцка разпра, изразяваща се най-вече в стремеж по време на движението за новобългарска просвета – към самостоятелна българска църква. Предходно, през 1829 г. излиза в Москва първия от трите тома на Юрий Венелин – „Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“. [4]

След формулирането и избистрянето на т.нар. Мегали идея гръцката политика се сблъсква в челен сблъсък с българския национализъм. [5] Гърците извън кралството, и особено цариградските групирани около Фенер, решително надминават своите сънародници на свободна територия по финансови възможности. [6]

Църквата на Гърция е изцяло подчинена на монархията и абсолютизма. [7] През юли 1850 г. Вселенската патриаршия съставя Съборно определение с който прокламира гръцката църковна автокефалност и условията за нейното признаване. [8]

От Кримската война до Берлинския конгрес[редактиране | редактиране на кода]

По време на Цариградската конференция Платон Дракулис формулира нова гръцка външнополитическа цел породена от традиционната заплаха от руска агресия на Балканите:

Гърция не аспирира повече за Цариград, тъй като това е неизпълнимо, но затова има пълно право да получи земите, достигащи до линията Охрид – Битоля – Струмица – Мелник – Неврокоп.

[9]

Отношения между България и Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Санстефанският договор и последвалия го Берлински конгрес възстановява българската държавност. На преден план, след като Гърция присъединява Арта и плодородното тесалийско поле, излиза т.нар. македонски въпрос в двустранните отношения. [10]

През 1880 г. между България и Гърция са установени дипломатически отношения на ниво агентства, които са прекъснати на 16 юни 1913 г. по време на т.нар. междусъюзническа война. Възстановени са на 16 март 1914 г. на ниво легации. [11] [неблагонадежден източник]

Дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати отново на 2 юли 1917 г., след като Гърция се включва на страната на Антантата по време на ПСВ от временно правителство на националната отбрана. Дипломатическите отношения са възстановени повторно на 8 август 1920 г. [12][неблагонадежден източник]

Дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати за трети път на 23 април 1941 г. в хода на операция Марита и са възстановени на 22 май 1954 г. след края на гражданската война в Гърция – на ниво легации. [13][неблагонадежден източник] По това време избухват българо-гръцки погранични сблъсъци (1948 – 1953).

На 12 юли 1964 г. дипломатическите отношения между България и Гърция са издигнати в ранг на посолства. [14][неблагонадежден източник]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. БЪЛГАРИ И ГЪРЦИ В БОРБА ЗА ОСМАНСКОТО НАСЛЕДСТВО, стр. 5
  2. БЪЛГАРИ И ГЪРЦИ В БОРБА ЗА ОСМАНСКОТО НАСЛЕДСТВО, стр. 5
  3. Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 132 – 135
  4. Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“ (1829 – 1841)
  5. Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 72 – 73
  6. Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 62 – 63
  7. Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 127 – 129
  8. Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 132 – 135
  9. Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 243
  10. БЪЛГАРИ И ГЪРЦИ В БОРБА ЗА ОСМАНСКОТО НАСЛЕДСТВО, стр. 17
  11. Външна политика между България и Гърция
  12. Външна политика между България и Гърция
  13. Външна политика между България и Гърция
  14. Външна политика между България и Гърция