Българо-гръцки отношения

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карта с местоположението на Гърция и България
Flag of Greece.svg
Гърция
Flag of Bulgaria.svg
България
Цар Фердинанд в Солун пред сградата на българското командване в града, декември 1912 г.

Българо-гръцките отношения в най-ново време датират от края на XVIII век и са изпълнени с едно невъзможно сътрудничество на едно проблемно съжителство на Балканите. [1]

Тази идея постепенно прераства в желание за доминиране в региона и се сблъсква със зародилия се по време на българското възраждане – български национализъм. [2]

До средата на XIX век[редактиране | редактиране на кода]

Българското възраждане навлиза през 40-те години на XIX век в своята пикова фаза. [3] Това е десетилетието на разгаряне на т.нар. в историографията българо-гръцка разпра, изразяваща се най-вече в стремеж по време на движението за новобългарска просвета – към самостоятелна българска църква. Предходно, през 1829 г. излиза в Москва първия от трите тома на Юрий Венелин – „Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“. [4]

След формулирането и избистрянето на т.нар. Мегали идея гръцката политика се сблъсква в челен сблъсък с българския национализъм. [5] Гърците извън кралството, и особено цариградските групирани около Фенер, решително надминават своите сънародници на свободна територия по финансови възможности. [6]

Църквата на Гърция е изцяло подчинена на монархията и абсолютизма. [7] През юли 1850 г. Вселенската патриаршия съставя Съборно определение с който прокламира гръцката църковна автокефалност и условията за нейното признаване. [8]

От Кримската война до Берлинския конгрес[редактиране | редактиране на кода]

По време на Цариградската конференция Платон Дракулис формулира нова гръцка външнополитическа цел породена от традиционната заплаха от руска агресия на Балканите:

Гърция не аспирира повече за Цариград, тъй като това е неизпълнимо, но затова има пълно право да получи земите, достигащи до линията Охрид – Битоля – Струмица – Мелник – Неврокоп.

[9]

Отношения между България и Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Санстефанският договор и последвалия го Берлински конгрес възстановява българската държавност. На преден план, след като Гърция присъединява Арта и плодородното тесалийско поле, излиза т.нар. македонски въпрос в двустранните отношения. [10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „БЪЛГАРИ И ГЪРЦИ В БОРБА ЗА ОСМАНСКОТО НАСЛЕДСТВО, стр. 5“, архив на оригинала от 17 август 2017, https://web.archive.org/web/20170817164557/http://balkanstudies.bg/bg/nauchna-deinost/izdania.html?id=211, посетен 17 август 2017 
  2. „БЪЛГАРИ И ГЪРЦИ В БОРБА ЗА ОСМАНСКОТО НАСЛЕДСТВО, стр. 5“, архив на оригинала от 17 август 2017, https://web.archive.org/web/20170817164557/http://balkanstudies.bg/bg/nauchna-deinost/izdania.html?id=211, посетен 17 август 2017 
  3. Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 132 – 135
  4. Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“ (1829 – 1841)
  5. Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 72 – 73
  6. Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 62 – 63
  7. Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 127 – 129
  8. Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 132 – 135
  9. Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 243
  10. „БЪЛГАРИ И ГЪРЦИ В БОРБА ЗА ОСМАНСКОТО НАСЛЕДСТВО, стр. 17“, архив на оригинала от 17 август 2017, https://web.archive.org/web/20170817164557/http://balkanstudies.bg/bg/nauchna-deinost/izdania.html?id=211, посетен 17 август 2017