Вишапи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вишап №6, Аждаха-юрт

Вишапи (на арменски: վիշապներ; още: Вешапи, Аждахаки) се наричат древни митологични същества, изобразявани във вид на високи каменни изваяния, менхири. Вярванията за вишапите са разпространени в митологиите на народите от Арменското плато и Предна Азия. Първоначално те са божества или духове на водите и вероятно са свързани с куро-аракската археологическа култура. Народите, населяващи Арменското плато през 2 хил. пр.н.е. и по-рано, извайват изображения на вишапи и ги поставят при водоизточниците. С течение на времето митологичният образ на вишапите претърпява промяна и в митологиите на различните народи те започват да се асоциират със злите духове, драконите и т.н., най-често запазвайки първоначалната си връзка с водата. Статуите на вишапите достигат до пет метра височина и по правило имат формата на риби, по-рядко на разпъната на колчета бича кожа.

История на откриването на каменните вишапи[редактиране | редактиране на кода]

През 1909 г. руските археолози Н. Мар и Я. Смирнов по време на археологически разкопки в Гарни, Армения, чуват от местните жители за каменните „вишапи“, лежащи високо в планините край летните биваци на скотовъдите. Учените предприемат експедиция из планините на Гегамския хребет, за да разберат дали тези слухове почиват на някаква основа и да проверят дали тя представлява научен интерес. В резултат, край високопланинския бивак (яйла), наричан от арменците „Вишапнер“, а от кюрдите „Аждаха юрт“, археолозите наистина откриват мегалитни каменни изваяния, повечето от които имат рибообразна форма. Най-големият от откритите вишапи е с дължина 4,75 m и ширина 0,55 m; всички те са повалени на земята, като се налага някои да бъдат откопавани.

Първите вишапи, изследвани от учените
Експедиция на Н. Я. Мар и Я. И. Смирнов, 1909 г., Аждаха юрт, Гегамски хребет
Vishap04.jpg
Vishap03.jpg
Част от вишап №5, Аждаха юрт Вишап №6, Аждаха юрт. Понастоящем изложен пред Арменския етнографски музей „Сардарапат“ в гр. Армавир.

Не след дълго вишапи са открити и край други високопланински биваци: Такмакан гьол и Гьол юрт; към 1910 г. Мар и Смирнов откриват двайсет и седем идентични мегалитни паметника край биваците в Гегамския хребет. Малко след това аналогични статуи са открити в Южна Грузия, Източна Турция, както и в други райони на Армения (близо до езерото Севан и в подножието на планинския масив Арагац).

Датиране на мегалитите[редактиране | редактиране на кода]

Вишап №1 (Аждаха юрт), съдържащ по-късни арменски символи

Точното датиране на тези мегалити е свързано с определени трудности: Край вишапите не са открити останки от древни поселения, огнища или пък други органични останки, спрямо които би могъл да бъде приложен радиовъглероден анализ. Върху намереният в Аждаха юрт вишап №1 са открити нанесени по-късно рисунки на християнски кръстове и надпис на арменска писменост, датирана към 13 век, като разположението на кръстовете и текста показва, че през 13 век вишап №1 все още се е намирал във вертикално положение. Въз основа на тази находка първоначално е предположено, че вишапите са издигнати някъде през 1 хил.[1] Няколко десетилетия по-късно, през 1963 г., е намерен вишап, върху който е открита по-ранен урартски клинописен надпис от времето на цар Аргищи I. Това откритие позволява датирането на вишапите да бъде отнесено към края на 2 хил. пр.н.е – началото на 1 хил. пр.н.е.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Вишап във формата на риба (Вишап №2 от бивака Имирзек в Гегамския хребет)

Всички открити вишапи са изсечени от монолитна скала. Височината им варира от три до пет метра. Една част от тях имат рибообразна форма, най-често подобна на сом. Туловището на рибата е само частично изобразено, докато очите, устата, опашката и хрилете обикновено са ясно представени. Други вишапи представляват изображения на копитни животни (бик или овен), вероятно принасяни в жертва. Понякога е изобразена само кожата на животното, опъната на колчета. Същевременно върху много вишапи има други релефни изображения, изсечени в централната част: кожа на копитни животни (бик, овен и др.); вълнообразни линии, изобразяващи водни струи (понякога изливащи се от устата на бика); дългоноги птици (жерави, щъркели); по-рядко има и змиеобразни изображения.

Вишапите и древните канали[редактиране | редактиране на кода]

Почти всички находки на вишапи в Армения са свързани с планински водоизточници (напр. при Аждаха юрт) или дори с древни иригационни съоръжения. Останки от такива съоръжения са открити край вишапите, намерени на пасищата Токмакан гьол и Имирзек в Геганския хребет, при Артанишкия залив на езерото Севан, на левия бряг на река Аршахан, течаща по южния склон на масива Арагац.Макар че иригационните съоръжения не могат да бъдат датирани с точност и да е възможно самите те да са построени по-късно (напр. през Средновековието), връзката на вишапите с водоизточниците, захранващи тези съоръжения е несъмнена. Въз основата на тези данни, както и на повтарящите се изображения на вода върху вишапите, учените ги свързват с древните култове към плодородието и водата[1][3].

Вишапите в митологията[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се че с течение на времето и под влияние на християнството, първоначалното значение на вишапите е трансформирано и те, от божества/духове на водите се превръщат в зли демони и/или дракони. (в съвременния арменски език думата „вишап“ означава „дракон“.) Възможно е и тази дума да е заимствана от иранските езици по времето на нашествията на мидийците или Ахеменидите – предположително по това време първоначалното значение на вишапите е забравено и е възможно те да са отъждествени с нашествениците. В арменския и грузинския фолклор са запазени предания за змея-вишап и за вишапа-чудовище, живеещи в планините. В някои легенди, достигнали до нас благодарение на арменския историк Мовсес Хоренаци, се споменават чудовищата вишапи, живеещи в планината Арарат (известни и като „каджи“ от кюрдската дума „Аждаха“, тъждествена на „вишап“; на арменски език думата „аждаха“ значи „голям, огромен, чудовищен“). Същевременно изследователите отбелязват и запазването на следите към древния култ към водата в много от преданията свързани с вишапите. Н. Мар, например, събира няколко предания (приказки и легенди) за вишапите, в които се разказва как, след като героят убие вишапа-чудовище, от корема на вишапа избликва целебна вода. В кюрдския фолклор се говори и за магичната риба „Аждахак“; в някои арменски приказки морската буря е представена като „вишап“, а в древноарменските и древногрузинските преводи на Библията, думата „кит“ е преведена с думата „вишап“.

Вишапите в арменската митология[редактиране | редактиране на кода]

Според митологичните представи на арменците вишапите живеят в небето, в големите езера или по планинските върхове. По време на буря небесните вишапи се спускат надолу, а тези от езерата и планините се издигат нагоре. Вишапите са толкова големи, че могат да погълнат слънцето; това е причината за слънчевите затъмнения. Срещу вишапите се бори бог Вахагн.

В епоса вишапите завладяват водоизточниците и изискват жертвоприношението на девойки; с тези вишапи се борят (и ги побеждават) героите от епоса. Такъв вишап, например, е Аждахак (иранския Ажи Дахака). Той е персонаж от древния, свързан с бурята мит, в който вишапът на бурята похитява сестрата (жената) на божеството. В арменския епос този сюжет е пренесен към Аждахак, арменския цар [Тигран] и сестра му Тигрануи. Тигран побеждава и убива Аждахак и отвежда в плен вишапите заедно с жената на Аждахак и „майка на вишапите“ Айнуш. Мардите – иранското население в района на Арарат – са смятани за потомци на тези вишапи.

В епоса „Випасанк“ се разказва за взаимоотношенията на потомците на вишапите (известни и като вишапиди, на арменски: „вишапазунк“) с легендарните арменски царе: предводителят (баща) на вишапите Аргаван кани на обед цар Арташес, но по време на угощението започва да крои интриги срещу арменския цар; след завръщането си в Арташат, Арташес изпраща сина си Мажан с войска, за да унищожи вишапите, но Мажан не изпълнява повелята на баща си; по-късно вишапите са изтребени от Артавазд[4].

Със затвърждаването на християнството, борещият се с тези създания Вахагн е изместен от Габриел Хрещак (архангел Гавриил). Габриел със своите ангели се сражава с вишапите, които по време на буря се опитват да погълнат слънцето (при това буреносните облаци са огнените им тела, гръмотевиците са крясъците им, а светкавиците – стрелите на Габриел Хрещак или оръжията на ангелите му. Ангелите издигат вишапите до самото слънце, от чиито лъчи те се превръщат в пепел, сипеща се по земята. Вишап е наричан и самият Сатана.

Въпреки че в арменската митология вишапите са изобразявани като дракони, в текстовете от сказанията се проследява връзката им с водната стихия: с дъжда, езерата, реките, планинските извори. Например бурите, разразяващи се на езерото Ван са обяснявани с битките на Вахагн с вишапите[5].

Сходни мегалитни съоръжения[редактиране | редактиране на кода]

Учените намират връзка между арменските вишапи с подобни менхири, намиращи се в Северен Кавказ и Европа. Съществуват и сходства с аналогични паметници в Азия, наример на територията на Северна Монголия. Макар че вишапите от Задкавказието стилистично са много различни и явно са дело на други племена, изследователите отбелязват интересната взаимовръзка между паметниците, създадени от различни народи в сходни ситуации[1][6]. Не се изключва и възможността арменските хачкари да са пряко продължение на традицията на вишапите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Пиотровский Б. Б. Вишапы. Каменные статуи в горах Армении, Издание Армянского филиала АН СССР, Ленинград, 1939
  2. Аракелян Б. Н., Арутюнян Н. В. Находка урартской надписи в Гарни // Историко-филологический журнал Армянской ССР, №2, 1966
  3. Марр Н. Я., Смирнов Я. И. Вишапы // Труды Государственной Академии Истории Материальной Культуры, т. I, Ленинград, 1931
  4. ((ru)) Мифы народов мира
  5. Russell J. The Formation of the Armenian Nation // University of Los Angeles The Armenian People from Ancient to Modern Times. – New York: St. Martin’s Press, 2004. – С. 19 – 36. – ISBN 1403964211
  6. Мещанинов И. И. Каменные статуи рыб – вишапы на Кавказе и в Северной Монголии // Записки Коллегии Востоковедов, I, Ленинград, 1926

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Вишапы“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.