Дидона

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за древногръцкия митологичен персонаж. За картагенския аналог вижте Танит.

Дидона/Елиса
Основателка на Картаген
Dosso Dossi 041.jpg
Досо Доси - картина от 16 век
Лични данни
Управление814 г. пр.н.е. - около 760 г. пр.н.е.
Роден
Тир, Финикия, днес Ливан
Починалаоколо 760 г. пр.н.е.
Картаген, Северна Африка, Магреб
Семейство
БракАцерба
ПотомциДидоните и пуните
ДинастияХирами
БащаСихей, евентуално Муто
ГербEmblematanit.jpg
Дидона/Елиса в Общомедия

Дидона (на латински: Dido) е митична царица и основателка на град Картаген. Дъщеря е на финикийския цар на Тир и вдовица на жреца на Мелкарт (Херкулес) Акербас/Ацерба или Сихей, който бил убит от брат ѝ Пигмалион, заради богатството му което искал да присвои. След смъртта на мъжа си бяга към Магреб в Северна Африка с много съкровища и спътници. Там купува от берберския цар Ярба земя. Според условията на сделката тя получила правото на толкова земя, колкото заеме една волска кожа. Съобразителната Дидона нарязала кожата на тънки ивици и така оградила много земя.

Според римската митология Дидона се влюбила в бягащия след Троянската война Еней. Най-ранният разработен сюжет за Дидона и Еней е в „Енеида“ на Вергилий.

Има няколко версии за смъртта ѝ. Според едната се самоубила след като изневерила на Еней. Според друга Еней бил готов завинаги да остане с нея, но боговете му напомнили за дълга, заставяйки го да изостави Дидона. Покорявайки се на волята им, Еней отплавал за Италия, за да основе там династията на римските царе, положили основите на Древен Рим. Дидона не понесла раздялата с любимия и се самоубила. Умирайки, предсказала враждата между Рим и Картаген, залегнала в основата на пуническите войни.

Дидона е спомената и от Данте Алигиери в „Рай“ от „Божествена комедия“.

Съдбата на Дидона и отношенията и с Еней са били сюжети за картини на Рубенс, поема на Г. Сакс, опери на Пърсел, Скарлати и Хайдн.

Дидона имала сестра Анна.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]