Димо Хранов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димо Хранов
Димо Хранов Общественик.jpg
Димо Хранов, основател на читалище „Развитие“ в Разград
Роден 12 август 1845 г.(1845-08-12)*
Починал 1915
Националност българин
Жанр драма

Димитър (Димо) Вълчев Хранов е български възрожденски учител, читалищен, театрален и музикален деец, драматург, общественик, основател и издател на списание и на вестник, посланик, народен представител (1893 – 1896)[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димо Хранов е роден на 12 август 1845 г. в Лясковец, Търновски санджак, където получава основното си образование. Още 18-годишен става учител в родния си град, скоро след това продължава да учителства в село Пороище и в Разград.

Дейност в Разград[редактиране | редактиране на кода]

През юли 1870 г. Димо Хранов вече е главен учител на девическото класно училище в Разград, като просветните му заслуги към лудогорския град надхвърлят стените на повереното му училище. Той поставя първата авторска ученическа драматична постановка под името „Дечка и Еленка“ с оригинална идея за еманципацията на жената. Тя е публикувана в сп. „Училище“, бр. 5, 1870 г.[2]. По-късно същата година под ръководството на Хранов се репетира Многострадална Геновева и „Бабата и дяволът“, представени пред гражданите на 25 декември 1870. С тези 2 пиеси е поставена основата на читалищната театрална самодейност в Разград.

Той е председател на местното читалище „Съгласие“ през периода 1869 – 1871 г., преименувано на „Развитие“ през 1879 г. Членове на читалищното настоятелството са Никола Димитров (книгохранител), Борис Аврамов (книгохранител), Петър Икономов (писар), Стефан Михов (съкровищник) и съветниците: Димитър Стоянов, Саул Велинов, Христо Нойков, Гани Иванов Арабов и Кънчо Жеков. През този период Хранов полага грижи за привличане и квалифициране на всички учители, организира провеждане на периодични сбирки да обсъждане подобряването на образованието в региона. Приета е обща програма за всички училища и първия „Устав на българските училища в Разградското окръжие“. По предложение на Хранов читалището раздава на бедните ученици от селата учебници, привлича да се учат безплатно в градското класно училище ученолюбиви деца от околните села, които след завършване на своето образование стават учители по родните си места. По негова инициатива на годишните училищни изпити в селата се изпращат представители на градското читалище, които имат отношение към учебното дело[3].

Земеделско образование[редактиране | редактиране на кода]

Димо Хранов прекъсва учителската си кариера в Раград, за да продължи образованието си в земеделското училище в Крижевци, Кралство Хърватия и Славония, а след това заедно с Михалаки Георгиев следва висше образование в земеделската академия в гр. Табор, Австро-унгарска Чехия.

Дейност във Видин[редактиране | редактиране на кода]

Завършили образованието си през 1873 г., двамата попадат във Видин. Местни общественици канят Хранов да остане като учител в класното училище в града. В продължение на 2 учебни години той преподава немски и турски език и черковно пеене, като към 20 декември 1873 г. изпълнява надзорни функции по отношение на учителите от девическото училище. Хранов издава и редактира във Видин първото българско земеделско списание Ступан. Първият му брой излиза с подзаглавие „Земледелско-економически вестник“ на 1 януари 1874 г.

Печатар и преводач[редактиране | редактиране на кода]

На 10 юни 1875 г. на заседанието на училищното настоятелство Димо Хранов заявява, че „повече няма да учителства“. Напуска Видин и заминава за Букурещ, където работи заедно с Любен Каравелов като съсобственици на печатница.

През Освободителната Руско-турска война Хранов е преводач в щаба на генерал Гурко, като го следва през цялото време и оставя ценни мемоари за събитията. За участието си във войната е награден с руски военни ордени.

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

След Освободителната война Хранов е сътрудник на генерал-губернатора на Източна Румелия и участва в изработването на Органичния устав (Конституцията) на областта. През 1879 г. служи в дипломатическия отдел, после става дипломатически агент (посланик) в Белград, от 1885 г. деловодител на учебното дело за Македония при Българската екзархия до 1893 г.

Народен представител в Седмото (1893-1894) и Осмото Обикновено Народно събрание (1894-1896).

Хранов е сред основателите на големия български вестник Мир. Автор е на учебните помагала „Нравоучение за I курс“ и „Първи французко-български словар“.

Признание и памет[редактиране | редактиране на кода]

Книжовната дейност на Димо Хранов е високо оценена и той е избран през 1881 г. за дописен член на Българското книжовно дружество, а през 1884 г. – за действителен член.

През ноември 1904 г. в Разград участва в новосъздаденото певческо дружество „Железни струни“ и първия му публичен концерт.

Неговите заслуги за просветната, читалищната и културната дейност в разградски регион са оценени от признателната общественост, за което е удостоен със званието „Почетен гражданин на град Разград“ и „Почетен председател на читалището“. За заслугите си към Видин Димо Хранов също е удостоен със званието „Почетен гражданин на Видин“.

Умира през 1932 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]