Дорково

Тази статия е за селото в България. За селото в Русия вижте Дорково (Русия).

---

Дорково е село в Южна България. То се намира в община Ракитово, Област Пазарджик.

Дорково
Дорково 42.048824, 24.133129 Дорково
Общи данни
Население	2712 души (15 март 2024 г.) 34,1 души/km²
Землище	79,459 km²
Надм. височина	822 m
Пощ. код	4641
Тел. код	03543
МПС код	РА
ЕКАТТЕ	23008
Администрация
Държава	България
Област	Пазарджик
Община    – кмет	Ракитово Георги Холянов (БЗНС; 2022)
Кметство    – кмет	Дорково Николай Ковачев (БСП)
Дорково в Общомедия

География

Село Дорково се намира в планински район, като е заобиколено от красивите горски масиви на Родопите. Разположено е на двата бряга на р.Мътница , в североизточната част на Чепинската котловина. Лежи в южните поли на рида Каркария, който е част от Баташката планина.

Най-близкото селище е Костандово (ок. 4500 жит.), намиращо се на 3 km на югозапад. То, Дорково и Ракитово са единствени селища в община Ракитово. Велинград е на 14 km югоизточно от Дорково.

Водоснабдяването на селото се осъществява чрез каптажите „Цигов чарк“ (ср. дебит 4,5 л/с) и Дуковец (0,6 л/с).

История

Името на селото вероятно произлиза или от гръцката дума δορκάς, „доркас”, която означава елен.

Според Стефан Захариев към 1850 година в Дорково има 40 помашки къщи и 140 жители-помаци. Според преброяването на населението в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в Дорково живеят 1284 помаци.

Обществени институции

Читалище

Местното читалище „Св. Св. Кирил и Методий” е учредено в началото на 1919 г., като отначало се използва кафенето на Тома Цигов. През 1927 г. на читалището е направено освещаване, а през 1928 г. е построена първата му сграда. Тя разполага с библиотека, бюфет и 140 подвижни места. Тази сграда е разрушена на 3 август 1957 г., за да бъде открита новата двуетажна читалищна сграда през декември 1962 г. В новата постройка се помещават киносалон с 300 места, гримьорни, репетиционна зала, модернизирана библиотека. Дворът на читалището заема площ 1850 km², а самото читалище е с площ 745 km². Към читалището са сформирани три самодейни състава: ансамбъл „Овчарска песен”, влашката група „Фантъна” и циганската група „Романо ило”.

Ансамбъл „Овчарска песен”

През 1971 г. е основан фолклорен ансамбъл „Овчарска песен” към читалището „Св. Св. Кирил и Методий”. Той се състои от оркестър, танцов състав, мъжка певческа група и женска певческа група. Числеността му през годините е различна: към 2004 г. е около 45 души, но някога броят на самодейците е бил 120 души. Инструментите, които ансамбълът използва, са кавал, гайда, тъпан, тарамбука, тамбура.

Членовете на ансамбъла са лауреати от IV и VI Републикански фестивал във Велико Търново. Участва в много издания на Националния събор на българското народно творчество в гр. Копривщица. Носител на „Златна брадва” от Международен фолклорен фестивал на планинците '89 в Закопане, Полша. През 1990 г. отива на турне във Франция по покана на президента на френската асоциация за фолклор, Жан Рош. Участва на Международния фестивал „Планините на света” '92 в Бриансон, Франция. Лауреат на фестивали в Крушевац и Левач в Сърбия през 1991 и 1992 г. Мъжката певческа група печели първо място на I национален фестивал на мъжките певчески фолклорни групи в Разлог.

Културни и природни забележителности

Крепостта Цепина

Средновековната крепост Цепина се намира северозападно от селото. До нея се стига по 6-километров асфалтов път. Тя е изградена на конусовидния връх Цепина (1136 m). Завладяна от Византийската империя през 11 век, но е освободена при управлението на цар Калоян. Когато Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител в Родопите, Цепина става седалище на владенията на деспота. След убийството на царя през 1207 г., деспот Алексий Слав се обявява за независим.

В периода 1246-1254 г. Цепина е владение на никейския император Йоан Дука Ватаций, но Михаил II Асен успява да си я възвърне. През 1373 г. твърдината е завладяна от османските нашественици.

В крепостта са открити останки от три църкви и четири дълбоки цистерни. Стените, които ограждали крепостта, били с дебелина 2-3 m, и на височина са запазени до 6 m. Цитаделата в Цепина е заемала площ от ок. 1500 km², а стените ѝ са запазени на височина до 2,5 m. В подножието на крепостта има изградена хижа, както и музейна експозиция с находките от проучванията. Археологическите проучвания на района установяват, че през ранната желязна епоха тук е имало тракийско селище, просъществувало и през римската и късно античната епоха. Намерени са останки от трикорабна базилика от раннохристиянската епоха (5-6 век), която била преустроена в еднокорабна църква по времето на първата българска държава. Открити са голям брой жилища от втората половина на първо хилядолетие сл. Хр. Те били четириъгълни постройки, изградени в долната си част от камъни, споени с кал, а в суперструкция с кирпичи, покрити на дървени конструкции с големи керемиди – тегули и имбрици. Жилищата в голямата си част са едноделни, някои от тях свързани с коридори. Били построени едно до друго, без дворове, но с преходи между тях. Системните проучвания на крепостта Цепина изясняват външния и облик в епохата на средните векове. Състои се от две части: укрепено градско ядро и вътрешен град (крепостта) и подградие или външен град (субурбиум). Подградието, наричано от византииските хронисти полис, се намирало в подножието на крепостта. Тук са били жилищата на населението. Засега този район не е проучван, с изключение на една църква. Проучванията са съсредоточени в крепостта. Разкрито е трасето на външните крепостни стени на укрепеното градско ядро с дължина 640m и дебелина 1.8m. Те обграждат площ от 25дка с единствен вход в югоизточната част. В североизточния ъгъл е имало кула с многоъгълна неправилна форма. Стените са подсилени с 5 контрафорса. Изградени са от ломени камъни, запоени с бял хоросан, със скрити дървени мрежи от надлъжни и напречни греди (сантрачи), типично за строителството на зрелия феодализъм. Пространството в най-високата и естествено защитена част на градското ядро е било обградено със зидове, дълги 142m и дебели 1.8m. Те оформят вътрешната крепост Цитаделата. Тя има неправилна многоъгълна форма, съобразена с терена. Зидовете са били изградени по същия начин от ломени камъни, споени с хоросан. В този самостоятелно укрепен ансамбъл, вероятно седалище на феодала, се включват два от най-големите резервоара за вода, въпреки малката площ, пригодена за построяване. На единия от тях, който е бил построен на самия връх, висок 8 метра, с правоъгълна форма отвтре и осмоъгълна отвън, засводен отгоре, вероятно се е издигала многоъгълна кула – донжон с отбранително предназначение, аналогична на вътрешните кули – Небоиша в Белградската крепост, кулите в Ресавския и Рилския манастир. Вътрешната крепост в западната си част се свързва със западния крепостен зид на укрепеното градско ядро с един напречен зид. На южната му страна имало две четвъртити помещения – кули. От това време са и двете църкви и другите две водохранилища в южната част на крепостта. Проучването на крепостта Цепина става възможно благодарение на многобройните сведения, дадени от византииски извори, отнасящи се за историята на България. Първите археологически разкопки са извършени в края на 19 век от руския езиковед и историк П. Сирку. По-късно проучвания са направили Ст. Веркович, Хр. Попконстантинов, Д. Цончев и др. Съдбата на българското население по тези места е била свързана с тази родопска твърдина в продължение на няколко века. Археологическите и исторически доказателства показват Цепина като значителен политически административен център в Западните Родопи. Духовно и културно средище, крепостта Цепина има важна роля в опазването на независимостта на феодалните владетели и единството на българите в тази епоха.

Палеонтологично находище

В района на Дорково е открито палеонтологично находище. В м. Илин кладенец са открити фосили на мастодонти (бивни, кътници и др.) на възраст няколко млн. години, което ги прави най-древните открити останки на тези животни в Европа.

Местността е забелязана от български геолози още през 70-те години на 20 век, когато те са търсили находища на полезни изкопаеми. Тя прави впечатление и на геолога Тодор Николов. През 1984 г. е организирана проучвателна експедиция, а през 1985 г. е организирана международна експедиция начело с проф. Ербер Тома от Колеж дьо Франс, която открива части от скелети на мастодонти. По-късно учените съобщават, че в района са живели девет архигрупи бозайници.

Находището е обявено за природна забележителност на 31 януари 1990 г.

Редовни събития

Международен фестивал за автентичен фолклор

В Дорково се провежда Международен фестивал за автентичен фолклор, за който идват туристи от Япония, САЩ, Германия и други страни. Провежда се от 1996 г., като от 1999 г. гостуват чуждестранни състави от Гърция, Полша, Молдова, Унгария, Сърбия, Турция,Хърватия, Чехия, Македония, САЩ, Испания, Мексико. През 1999 г. е записан в международния календар на НС на ЦИОФФ - България.

Други

До 1878 година Дорково е населено от помаци, днес в селото съжителстват и християни и помаци.

Външни препратки

• Международен фестивал за изворен фолклор - Дорково
• Крепост Цепина в снимки и факти
• Радио и телевизия в Дорково
• в-к Монитор 05.Авг.2006 - "“Изгубеният свят” на родопското с. Дорково"