Емперадор Карлос V (броненосен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Емперадор Карлос V)
Направо към: навигация, търсене
Емперадор Карлос V
Carlos V.jpg
Броненосен крайцер „Емперадор Карлос V“
Флаг Испания Испания
Тип Броненосен крайцер
Производител Корабостроителници на ВМС Кадис, Испания.
Живот
Започнат март 1892 г.
Завършен 13 март 1895 г.
Пуснат на вода юни 1898 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран 1933 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 115,82 m
Ширина 20,42 m
Газене 7,62 m
Задвижване 2 парни машини с тройно разширение,12 котли, 2 винта, 15 000 к.с.
Скорост 19 възела
(35,2 km/h)
Водоизместимост 9,090 t (стандартна)
9,907 t (пълна)
Броня на борда: 50 mm
на палубата: 51 mm (по скосовете: 165 mm)
барбети: 260 mm
барбети куполи: 100 mm
на бойната рубка: 305 mm
Екипаж 583 души,
Пределна дистанция
на плаване
9 600 морски мили при 11 възела ход
запас гориво: 1 800 t
Въоръжение
Оръдия 2x1 280 mm
8x140 mm
4x100 mm
2x75 mm
4x57 mm
4x37 mm
Торпеда 6x356 mm торпедни апарата
Други 4 картечници
Емперадор Карлос V в Общомедия

„Eмперадор Карлос V“ (на испански: Emperador Carlos V) e броненосен крайцер и боен кораб на испанския флот от началото на 20 век, построен в единствен екземпляр. Поради особеностите на бронирането си понякога е отнасян от специалистите към бронепалубните крайцери. До определена степен, корабът се явява развитие на идеите, заложени в италианските броненосци от тип „Италия“. Проектът не получава развитие.

Проектиране[редактиране | редактиране на кода]

Crucero acorazado Carlos V (en 1910).svg

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Броненосен крайцер „Емперадор Карлос V“. Брониране и артилерия. Схема.

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Корабът е снабден с два парни двигателя с обща мощност до 15 000 конски сили. На ходовите изпитания е достигната скорост от 19 възела (при форсиране на котлите — до 20 възела), но в практическата си служба корабът не развива повече от 16 възела.

Достойнство на крайцера е огромния (1 800 тона) запас от въглища, който съществено увеличива радиуса му на действие. За Испания, чиито малко останали на брой колониални владения са отдалечени от метрополията, големият радиус на действие е значително преимущество.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Основната защита на кораба е черупковидната бронирана палуба, която достигала дебелина 165 милиметра. Палубата дава защита на цялата подводна част на кораба, като в центъра на корпуса се издига и над водолинията.

Отдолу под палубата имало тънък и тесен броневи пояс, горната част на който достига нивото на бронираната балуба. Голяма част от пояса е под вода и дава защита само от подводни попадения. Дебелината му е едва 50 mm. Изграден е от 25 mm стоманени плочи, произведени от „Сименс“ поставени върху 25 mm хромникелови бронирани плочи.

Останалата част на корпуса, с изключение на артилерията, не била бронирана. Барбетите на главния калибър и казематите на средния калибър оръдия са разположени на горната палуба, а под тях до бронепалубата имало голям незащитен участък уязвим за всякакви попадения.

Големия калибър е защитен от 248 mm брониран барбет, прикрит отгоре с 165 mm брониран купол, който се въртял заедно с оръдията. Артилерията на средния калибър е в централния каземат, който има 50 mm бронеплочи.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Основното въоръжение на кораба са двете 280 mm 35 калиброви оръдия френско производство на фирмата „Кане“. Оръдията са с максимална далечина на стрелбата от 10 500 m, но скорострелността им била не повече от 1 изстрел в минута. Двете оръдия са в отделни бронирани барбетни установки — по едно на носа и кърмата.

Средният калибър са осем (по четири на борд) 140 mm скорострелни оръдия. Четири от оръдията са бронираните каземати на надстройката, останалите — на покрива на каземата зад бронирани щитове. Освен тях имало и четири 100 mm и две 12 фунтови скорострелни оръдия, а също и картечници.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Независимо от цялата поредица удачни конструктивни решения крайцера, като цяло, бил по-скоро неуспешен за испанското корабостроене. Схемата му на защита е слаба за толкова голям кораб. Тя не защитавала нито от голям калибър снаряди (50 mm броня е смешна за тях), а и от скорострелната артилерия среден калибър, която с лекота ще унищожи небронираните обширни части на кораба и борд. Освен това имал остаряло въоръжение. Единственото неоспоримо достойнство е големия радиус на действие.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860—1910. Минск. Харвест. 2006 г. isbn = 5-17-030194-4
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860—1905. London. Conway Maritime Press. 1980 г. isbn = 0-85177-133-5
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Эмперадор Карлос V (броненосный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.