Жозеф Антуан д'Антрекасто

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жозеф Антуан Раймон дьо Брюни д'Антрекасто

Жозеф Антуан Раймон дьо Брюни д'Антрекасто (на френски Antoine Raymond Joseph de Bruni d'Entrecasteaux) (1737 - 21 юли 1793) френски мореплавател, изследовател на Океания.

Ранни години и кариера 1737-1791[редактиране | edit source]

Роден в Екс ан Прованс. До 15-годишна възраст учи в йезуитско училище и е щял да стане член на този орден, ако не се намесва баща му и през 1754 го праща във флота. Д'Антрекасто участва в Седемгодишната война (1756-1763) между Англия и Франция. Участва в сражението край остров Менорка. През 1769 като командир на малък платноходен кораб участва в завоюването на остров Корсика от Франция, а през 1778 е вече командир на фрегата и отново участва във военни действия против Англия.

През 1785 д'Антрекасто е назначен за командващ френската ескадра в Индийския океан и открива нов път към Кантон в Китай през Зондския проток и Молукските острови, който можел да се ползва в сезона на югоизточните мусони. По-късно е назначен за губернатор на тогавашната френска колония Мавриций.

В търсене на изчезналата експедиция на Лаперуз 1791-1793[редактиране | edit source]

Фрегатите «Търсене» и «Надежда»
Маршрутът на експедицията на Жозеф Антуан д'Антрекасто 1791-1793

През септември 1791 Националното събрание на Франция решава да изпрати специална експедиция за търсене на изчезналата експедиция на Жан-Франсуа Лаперуз, от която няма никакви известия от 1788 след като напуска залива Ботани Бей в Австралия. За командир на експедицията състояща се от два кораба "Търсене" ("Recherche") и "Надежда" ("Espérance") е назначен д'Антрекасто, който малко преди това е произведен в чин контраадмирал.

На 28 септември 1791 корабите отплават от Брест. На 17 януари 1792 в Кейптаун английският капитан Хънтър съобщава на д'Антрекасто, че на един от Адмиралтейските о-ви видял хора облечени като френски моряци, но немогъл да акостира на брега поради силното вълнение. Научавайки тази новина д'Антрекасто се отправя веднага натам.

През април 1792 изследва югоизточното крайбрежие на остров Тасмания и на 24 април открива залива Решерш (43°30′ ю. ш. 147°04′ и. д. / 43.5° ю. ш. 147.066667° и. д.) и остров Брюни (43°22′ ю. ш. 147°17′ и. д. / 43.366667° ю. ш. 147.283333° и. д.). На 28 май 1792 след щателно изследване бреговете на Тасмания д'Антрекасто отплава към Тихия океан. На 17 юни достига бреговете на Нова Каледония и започва търсенето. През лятото изследва югозападното крайбрежие на Нова Каледония, бреговете на Соломоновите о-ви, през протока между островите Нова Ирландия и Нова Британия и на 28 юли достига Адмиралтейските о-ви, но сведенията на капитан Хънтър се оказват неверни и експедицията се отправя към Молукските о-ви за попълване на запасите от провизии.

На 14 октомври напуска Молукските о-ви и се отправя на юг. През декамври 1792 изследва южното крайбрежие на Австралия от 116º и.д. (нос д`Антрекасто) до 131º 30` и.д., като открива залива Есперанс (121º 57` и.д.) и архипелага Решерш (вторично, 122º и.д.). На 22 януари 1793 на югозападното крайбрежие на остров Тасмания изследва залива Щорм и в северната му част открива устието на река Деруент.

На 28 февруари 1793 д'Антрекасто напуска Тасмания и се отправя на изток към Нова Зеландия. На 15 март 1793 в о-вите Кермадек открива остров Раул (29°15′ ю. ш. 177°55′ з. д. / 29.25° ю. ш. 177.916667° з. д.), минава през о-вите Тонга и поема на запад към Нова Каледония. На 17 април открива остров Ботан-Бопре (20°24′ ю. ш. 166°08′ и. д. / 20.4° ю. ш. 166.133333° и. д.) в о-вите Лоялти, Френския риф (19°25′ ю. ш. 163°11′ и. д. / 19.416667° ю. ш. 163.183333° и. д.) и рифовете д`Антрекасто с остров Юон (18°02′ ю. ш. 162°58′ и. д. / 18.033333° ю. ш. 162.966667° и. д.) северозападно от Нова Каледония. Д`Антрекасто пребивава на о-вите Санта Крус, които се готвел да посети и Лаперуз, и виждат далеч на югоизток нов остров, който нанася на картата, но не подхожда към него, а този остров Ваникоро е същия, край който претърпяват корабокрушение корабите на Лаперуз през 1788. След това отново посещава Соломоновите о-ви и в средата на май 1793 открива о-вите Ренар (10°55′ ю. ш. 153°00′ и. д. / 10.916667° ю. ш. 153° и. д.) и остров Мисима (10°40′ ю. ш. 152°45′ и. д. / 10.666667° ю. ш. 152.75° и. д.) в архипелага Луизиада. През юни плава покрай източните брегове на Нова Гвинея и открива о-вите Д`Антрекасто (9°35′ ю. ш. 150°50′ и. д. / 9.583333° ю. ш. 150.833333° и. д., в т.ч. Амфлет, Гуденаф, Добу, Норманби, Санароа и Фергюсън), о-вите Тробриан (8°35′ ю. ш. 151°05′ и. д. / 8.583333° ю. ш. 151.083333° и. д., в т.ч. Егум и Киривина), залива Юон (7°00′ ю. ш. 147°20′ и. д. / 7° ю. ш. 147.333333° и. д.), п-ов Юон, разположен северно от залива и част от североизточните брегове на Нова Гвинея.

По време на плаването си по ирония на съдбато д'Антрекасто минава само на няколко мили от остров Ваникоро (в о-вите Санта Круз), на който след повече от 50 години Жул Дюмон-Дюрвил, друг френски мореплавател ще открие останките от изчезналата експедиция на Лаперуз, но по това време вече никой не е жив от нейните участници.

На 21 юли 1793 сериозно болния д'Антрекасто умира край остров Нова Британия.

Новият командир на експедицията взема решение за плаване към Сурабая. Там членовете на експедицията научават за революцията във Франция и поради нежеланието им да предадат корабите на републиканското правителство на 18 февруари 1794 се предават на холандските власти в Индонезия. Чак след сключването на Амиенския мирен договор през 1802 документите на експедицията са доставени във Франция и публикувани.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Трудове[редактиране | edit source]

  • Voyage de d'Entrecasteaux...envoyé à la recherche de la Perouse, I-II, Paris, 1808.

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Antoine Bruny d'Entrecasteaux“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.