Иван Бърльо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Иван Бърльов)
Иван Бърльо
български революционер
Роден
1877 г.
Починал
28 август 1925 г. (48 г.)
Иван Бърльо в Общомедия

Иван Янев Бърлев или Бърльов, известен като Бърльо, Стесел и Сосел[1], е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Във ВМОРО[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Иван Бърльо край Пишица.

Роден е в щипското село Горни Балван, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Влиза във ВМОРО и от 1907 година е войвода в Щипско. Води многобройни сражения с чети на сръбската пропаганда.[2] При Обезоръжителната акция на младотурците на 2 август 1910 година властите изгарят къщата му в Горни Балван.[3]

При избухването на Балканската война Бърлев е войвода на Щипската чета на Македоно-одринското опълчение,[4] а по-късно служи в Тринадесета кукушка дружина.[5]

Чети на ВМРО, отпред Мите Опилски, Марко Секулички и Иван Бърльо.

След окупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция Иван Бърльов се включва с четата си в съпротивата на ВМОРО. На 31 януари 1915 година при Мечкуевци, Щипско, четата му се сражава със сръбски части, на 2 февруари при Житянци с потери, които дават над 30 души убити и ранени. През март е обградена от жандармерия в кочанското село Чанища, като четниците разкъсват щурма с бомбена атака, водена от Бърлев с ятаган в ръка. Няколко сръбски войници са убити, а двата коня на предвождащите ги офицери са пленени и показани в Струмица като трофеи. По-късно четата дава още сражения на сръбските части.[21]

При намесата на България в Първата световна война четата на Бърльо става партизански взод към Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия. На 11 октомври 1915 година четата на старши подофицер Бърльов от 30 души и четата на Ефрем Миладинов заедно с местна милиция дават голямо сражение на настъпващи срещу Щип две сръбски роти, спират ги при село Драгоево и ги принуждават да отстъпят към Криволак. По-късно взводът на Бърльо многократно е изпращан да съдейства на настъплението на отделни български подразделения.[22][23] През есента на 1915 година като отмъщение за сръбски репресии над жители на село Люботен няколко десетки сръбски войници са убити край селото от четници на Иван Бърльо и местни жители. [24] Бърлев е включен в състава на Четническата рота, взела участие във военния парад в Ниш на 5 януари 1916 г., на който присъства германският император Вилхелм II. Той е сред наградените от кайзера с германски орден „За военни заслуги“ на военна лента.[25]

Във ВМРО[редактиране | редактиране на кода]

Сборната чета на Лазар Велков и Иван Бърльо.

След войната Бърлев участва във възстановяването на ВМРО от Тодор Александров. Правителството и опозиционни на ВМРО македонски дейци от кръга на Гьорче Петров правят опити да го настроят против Александров, но те остават безуспешни.[26] Бърльо става войвода на чета, действаща във Вардарска Македония. Четник на Бърльо е бъдещият терорист на организацията Владо Черноземски.[27] През 1921 година щипската чета на Бърльо заедно с кочанската на Панчо Михайлов води сражение със сръбски войски край село Спанчево, в което сърбите губят осем души.[28]

ВМРО влиза в конфликт с правителството на Александър Стамболийски, което се опитва да води политика на сближаване на Кралството на сърби, хървати и словенци. Четата на Бърльо извършва убийството на земеделския министър Александър Димитров през октомври 1921 година.

През декември 1922 година заедно с Панчо Михайлов и Мите Опилски осъществява така наречената Кюстендилска акция на ВМРО.

Чета на Иван Бърльо

На 16 януари 1923 година, в опит да се прекрати Сръбската колонизация във Вардарска Македония, четата на Иван Бърльо напада сръбското колонистко селище в Щипско Кадрифаково и извършва клане, в което 23 колонисти са убити, селото е запалено, а всички сръбски заселници го напускат. Последва наказателна акция на сръбските власти, при която са разстреляни 29 души селяни от село Гарван, но от 59-те сръбски колонистки семейства се връщат само 19.[29][30]

Иван Бърльо е наказан от ЦК на ВМРО със смърт за своеволие и лош морал,[31][32] по нареждане на Иван Михайлов през 1925 година.

Иван Бърльо в четническа униформа

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 20, 89, 91.
  2. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 195.
  3. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 17, 12 август 1910, стр. 2.
  4. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 104, 894.
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 148.
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 802.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 182.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 54.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 36.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 248.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 753.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 140.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 206.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 44.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 49.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 541.
  18. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 140.
  21. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 146, 150, 151.
  22. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 155.
  23. ↑ Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 142. ISBN 954-8187-10-8
  24. ↑ Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 128, 192-195. Самият Бърльо не участва в акцията, а подбира четниците и войниците, конвоирали сръбските войници от Щип до Люботен. След войната заради тези си действия той е включен в списъка на лицата, обвинени от КСКС за военни престъпления - пак там., с. 192-193.
  25. ↑ Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 227, 230.
  26. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 25.
  27. ↑ Кокеров, Георги. „Възмездието на поробените“[неработеща препратка]
  28. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 718.
  29. ↑ Бояджиев, Стоян. „Македония под сръбско иго, 1913 – 1941“
  30. ↑ Апостолов, Александар Колонизацијата на Македонија во Стара Југославија, Скопје, б.г., с. 160.
  31. ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
  32. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 65 – 66.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иван_Бърльо&oldid=12016773“.