Иван Групчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Групчев
български революционер
Роден
Починал
11 юни 1963 г. (89 г.)

Иван Христов Групчев Топалчев с псевдоними КЛМН, КЛМ и Салямо, Селимо, Селямо и Z[1] е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 януари 1874 година в Охрид, тогава в Османската империя, днес в Република Македония.[2] Принадлежи към големия род Групчеви. Първоначално образование получава в Охрид, а в 1892 година завършва българската гимназия в Солун със седмия випуск.[4] [2] След завършването си става български учител в Гевгели, а след това с прекъсвания учителства в Охрид, Ресен и Крушево.[2]

Още в 1894 година влиза във ВМОРО, покръстен от Лев Огненов и Никола Филипчев.[2] В учебната 1895 - 1896 година преподава в охридската махала Кошища заедно с Христо Узунов и Методи Патчев, също дейци на ВМОРО.[5] След убийството на сърбоманина Димитър Гърданов на 5 август 1898 година, Групчев е арестуван заедно с Методи Патчев, Кирил Пърличев и Христо Узунов и затворен в Битоля.[5]

След излизането си от затвора, отново се занимава с революционна дейност. В 1901 година влиза в новия охридски революционен комитет (бюро). Учителства в Ресен, но е арестуван и затворен в затвора Пимирана край Битоля, където остава по време на Илинденско-Преображенското въстание.[5] На 10 септември 1903 година е изпратен на заточение в Синоп, за да излежи присъда от осем години.[5] На следната 1904 година е амнистиран по всеобщата амнистия и се връща в Охрид на 24 ноември. Назначен е за главен български учител в Крушево за учебната 1904 - 1905 година. В Крушево също се занимава с революционна дейност. На следната 1905 - 1906 година учителства в Охрид. В 1906 година на Охридския конгрес е избран за председател на околийския революционен комитет (бюро).[5][6] В учебната 1906 – 1907 година е уволнен като учител, но продължава да ръководи охридския комитет.[5]

През есента на 1907 година в османски ръце попада архивът на охридския войвода Деян Димитров и при създалата се ситуация Групчев е принуден да бяга в Свободна България.[5] Като емигрант е избран за делегат на Кюстендилския конгрес през 1908 година.[5]

След Младотурската революция в 1908 година е амнистиран и се връща в Охрид.[5] В навечерието на Балканската война в 1912 година е арестуван заедно с видните граждани на Охрид и Струга и затворен в Битоля, където е изтезаван.[5] Заедно с брат си Георги Групчев е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Трета отделна партизанска рота, начело с Петър Чаулев. През Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота, като брат му Георги загива на 23 юни 1913 г.[7] Участва във временната българска управа в Охрид за време на Охридско-Дебърското въстание.[8][9] След въстанието с лодка бяга в Албания и оттам в България. Работи в Българската земеделска банка.[8]

През Първата световна война, след освобождението на родния си град, се завръща с него и става кмет – председател на тричленната комисия.[10][11][8] Кмет е до 27 септември 1918 година, когато напуска града с отстъпващите български войски и със семейството си се установява в София.[8]

В София завършва на 54 година финанси в Свободния университет за политически и стопански науки (сега УНСС). Активно участва в дейността на емигранските македонски организации.[8]

Умира на 11 юни 1963 година.[8]

Синът на брат му Георги Асен Групче е виден юрист от Република Македония.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 48, 84, 86, 108.
  2. а б в г д Шапкарев, Петър. Живот, посвете на родината. // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 181.
  3. Парцел 60. // София помни. Посетен на 2018-05-07.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
  5. а б в г д е ж з и к Шапкарев, Петър. Живот, посвете на родината. // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 182.
  6. Петър Карчев, През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 21. ISBN 954321056X
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 188.
  8. а б в г д е Шапкарев, Петър. Живот, посвете на родината. // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 183.
  9. Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр. 42.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 37.
  11. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 408.
     Портал „Македония“         Портал „Македония