Илан Рамон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Илан Рамон
Ilan Ramon, NASA photo portrait in orange suit.jpg
израелски астронавт
Роден 20 юни 1954
Рамат Ган, Израел
Починал 1 февруари 2003
63 км над щата Тексас
Националност израелец
Друга професия боен пилот
Звание полковник
Престой в космоса 15 денонощия 22 часа 20 минути
Селекция Група Израел (1997)
Мисии STS-107
Емблема на мисията STS-107 Flight Insignia.svg
Илан Рамон в Общомедия

Илан Рамон (на иврит: אילן רמון‎) е летец от израелските ВВС, по-късно и първи астронавт на Израел. Извършил 16-дневен полет със совалката „Колумбия“, която се разрушава при навлизането в гъстите слоеве на атмосферата при завръщането си на Земята. Погребан е в Нахалал в Израел.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ilan Ramon.jpg
OsirakLocation.gif

Роден е на 20 юни 1954 г. в Рамат Ган в семейството на бившите затворници от Освенцим Елиезер и Тони Волферман. Завършва средно училище през 1972 г. в гр. Беер Шева, и има първа степен в Университета в Тел Авив по електроника и компютърна техника (1987 г.).

През 1972 г. И. Рамон е призован в Израелската армия и записан в школа за пилоти. В самото начало на курса на обучение, заради счупена ръка той изостава от връстниците си, но след това наваксва. В един от тренировъчните полети в учебния самолет „Цукит“ (израелска версия на реактивния самолет СМ-170 Fouga Magister) отказва системата за управление, и Рамон, заедно с инструктора са принудени да напуснат самолета. Напускането минало добре – Илан получава незначителни наранявания на крака, и няколко дни по-късно се завръща в строя. Летателната школа завършва с отличие през 1974 г. и получава квалификация пилот на изтребител.

  • През Октомврийската арабо-израелска война (1973) служи в подразделение за радиоелектронна борба.
  • През 1974 – 1976 г., след преминаване на курс за обучение, Рамон Илан лети на самолет A-4 „Скайхоук“ в 102-ра ескадрила „Ha-namer ha-meofef“ („Летящия тигър“).
  • През 1976 – 1980 г. сле преминаване на преподготовка той служи като пилот на изтребител „Мираж“ IIICJ в 140-та ескадрила „Nesher ha-zahav“ („Златен орел“).
  • През 1980 г. ескадрилата, където служи И. Рамон, става една от двете първи във ВВС, получила и усвоила изтребителите F-16. Рамон преминава курс за преподготовка за самолет F-16 в базата на ВВС на САЩ Хил (щата Юта) в състава на 2-ра група израелски пилоти. След завръщането си от САЩ той служи в 101-ва ескадрила „Ha-krav ha-rishona“ („Първа изтребителна“), а след това се премество в 110-та ескадрила „Abirei ha-tsafon“ („Рицари на Севера“).
  • 7 юни 1981 г. Рамон пилотира един от осемте изтребителя F-16A, нанесли удар по иракския атомен реактор „Озирак“ на 17 километра западно от Багдад (операция „Опера“). Той изпълнявал ролята на последен в групата (№ 8) и е най-младият пилот сред участниците в операцията.
  • През 1981 – 1983 г. служи като заместник-командир на 253-та ескадрила „Negev“, оборудвана с изтребители F-16.
  • През 1982 г. взема участие в Ливанската война.
  • През 1983 г. напуска армията и постъпва в Телавивския университет. Завършва го през 1987 г. с 1-ва степен (бакалавър). Участва в разработката на изтребителя Lavi.
  • През 1988 г. И. Рамон се връща във ВВС и е назначен за заместник-командир на 119-а ескадрила „Atalef“ („Прилеп“), оборудвана с изтребители-бомбардировачи F-4 „Фантом“ II. В състава на тази ескадрила неоднократно изпълнявал свръхвисочинни разузнавателни полети (на височина 20 – 25 км) със самолет RF-4ES.
  • През 1990 г. завършва курс за подготовка на командири на ескадрили. През 1990 – 1992 г. служи като командир на 105-а ескадрила „Akrav“ („Скорпион“), оборудвана със самолети F-16.
  • През 1992 – 1994 г. оглавява Главната самолетна квартира в Щаба на ВВС на Израел.
  • През 1994 г. получава званието полковник и поста на ръководител ан разработката и закупуване на средствата за водене на война в Щаба на ВВС. На този пост е до 1998 г., когато е изпратен в САЩ за подготовка за космически полет.

И. Рамон има налетяни повече от 3000 часа на самолети А-4 „Скайхоук“, „Мираж“ IIICJ и F-4 „Фантом“ II, и повече от 1000 часа – на самолет F-16 – различни модификации. Нееднократно е извършвал бойни полети. Два пъти аварийно напускал самолети.

Рамон Илан е награден със знак за участник във Октомврийската война (1973) и операцията „Мир за Галилея“ (1982).

Старт на совалката Колумбия, мисия STS-107

През юли 1998 г. започва подготовка по программата специалист по полезни товари (PS) в Космическия център „Л. Джонсън“. Със съгласието на ръководството на NASA Илан Рамон като слушател преминава курса за подготовка на специалисти по полетите (MS), заедно с астронавтите-кандидати от Група NASA-17. По време на подготовката, като изключение, администрацията на NASA разрешава на Рамон, като опитен боен летец, да прелети от единия център на NASA до другия с реактивния самолет T-38 „Талон“ (което обикновено не се разрешава на специалист по полезни товари) като втори пилот.

  • На 28 септември 2000 г. Рамон е назначен в екипажа, мисия STS-107 като специалист по полезня товар. На 16 януари 2003 г. той стартира в космоса в състава на мисия STS-107.
Екипажът на космическата совалка Колумбия, мисия STS-107 в орбита. Горен ред (със сини екипи, от ляво надясно): Дейвид Браун, Уилям Маккул, Майкъл Андерсън. Долен ред (с червени екипи): Калпана Чаула, Рик Хъсбанд, Лоръл Кларк и Рамон.

Илан Рамон умира трагично на 1 февруари 2003 г. заедно с целия екипаж на совалката „Колумбия“ при завръщането си от космически полет (мисия STS-107) 16 минути преди кацането, планирано на нос Канаверал.

Официалната снимка на екипажа на STS-107

Илан Рамон от 1986 г. е женен за Рон, учител, с четири деца: синове Асафа, Тал, Ифтаха и дъщеря Ноа. Асаф, станал впоследствие военен летец и също мечтаещ да стане астронавт, загива на 13 септември 2009 г. в катастрофа с изтребител F-16[1].

Рамон обичал да кара ски и да играе скуош.

Почести[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

SpaceMOH.jpg
  • CongSpaceRib.png На 3 февруари 2004 г., Илан Рамон е награден (посмъртно) от Конгреса на САЩ с Космически медал на честта – най-високото гражданско отличие за изключителни заслуги в областта на аерокосмическите изследвания. Той е единствения чужденец, удостоен с тази награда.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]