Кирил Величков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кирил Величков
български офицер
Роден: 22 юни 1928
Починал: 2001 (72 г.)

Кирил Василев Величков е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 юни 1928 година във врачанското село Оселна. През 1947 г. завършва гимназия в Мездра. След това работи като бригадир при изграждането на ЖП път. През 1948 г. влиза в Народното военно училище „Георги Димитров“. Завършва през 1950 г. и влиза в органите на Държавна сигурност. Първоначално е оперативен работник в X отдел на Военното контраразузнаване. Завършва тримесечна специална школа. След това е разузнавач в отделението по военно контраразузнаване на българския флот. От 27 февруари 1951 до 1952 г. е старши разузнавач, а след това инспектор към IV отдел на V Управление. Служи в поделенията в Дупница (1 януари 1953) и Плевен (декември (1955). В периода септември 1956 – октомври 1958 г. учи Висшата специална школа „Георги Димитров“. След завършването започва работа във II Управление, като от 1960 г. е началник на отделение. От 1964 до 1965 г. е заместник-началник на II отдел (чужди граждани) към II Управление. В периода 23 септември 1967 – февруари 1969 г. е началник на Централната информационно управление на ДС. От февруари 1969 до 23 ноември 1971 г. е началник на VII Управление на ДС. Заместник-началник на XI отдел на Втора главно управление (24 декември 1971 – 14 юли 1972 г.) и началник на отдела (14 юли 1972 – 21 април 1975 г.).[1] В периода 21 април 1975 – 3 ноември 1982 г. е заместник-началник на Второ главно управление на ДС. Бил е заместник-началник на Второ главно управление на ДС в ресор икономика (3 ноември 1982 – 11 февруари 1986 г.). От 11 февруари 1986 до 19 март 1990 е първият и единствен началник на Четвърто главно управление на Държавна сигурност. След 1989 година е председател на Асоциацията на контраразузнавачите в България[2]. Умира през 2001 година.

Звания[редактиране | редактиране на кода]

  • Младши лейтенант (24 юли 1950 г.);
  • Лейтенант (1952 г.);
  • Старши лейтенант (25 август 1954 г.);
  • Капитан (30 август 1957 г.);
  • Майор (4 септември 1961 г.);
  • Подполковник (31 август 1965 г.);
  • Полковник (1 септември 1967 г.);
  • Генерал-майор (5 септември 1980 г.);

Източници[редактиране | редактиране на кода]