Кирил Рилски (Битуше)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Кирил Рилски.
Кирил Рилски
български духовник
Роден
Починал
ПогребанРилски манастир, Република България
Религияправославие
Делегацията до Обществото на народите в 1931 година. Христо Буцев, архимандрит Кирил Рилски, епископ Иларион Нишавски, протойерей Трифон Стоянов, йеромонах доктор Йероним Стамов. Между тях е преводачът Стоян Симеонов

Кирил Рилски е български духовник от Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1861 година със светското име Киприян Стефановски в западномакедонското дебърско мияшко село Битуше, затова сам се подписва Мияк. Става послушник в Рилския манастир на 14 септември 1878 година и на 29 ноември 1880 година е замонашен от игумена Кирил Рилски при архимандрит Теофилакт Рилски. Завършва Киевската духовна семинария със стипендия издействана от Иван Палмов. В йеродяконски чин е ръкоположен на 28 май 1884 година в Рилския манастир от сръбския митрополит Михаил Белградски, който е на посещение в манастира. На 7 януари 1890 година е ръкоположен за йеромонах от викария на митрополит Платон Киевски – епископ Силвестър Каневски.[1] В 1895 година завършва Киевската духовна академия като кандидат на богословието.[1][2]

След завръщането си в България през 1895 година преподава в Самоковската духовна семинария. На следната 1896 година обаче заминава за Османската империя, за да помогне за утвърждаването на българското църковно и просветно дело. Първоначално става председател на българската църковна община в Ксанти. През 1898 – 1899 година преподава в Цариградската духовна семинария. От 1900 до 1908 година е председател на българската църковна община в Гевгели. През 1909 г. е назначен за управляващ на Одринската епархия. През май 1911 година е преместен за управляващ на Драмската българска епархия.[3] През август 1913 г. след Междусъюзническата война бяга от завладения от гръцки войски Драма и през 1914 г. е протосингел във Видин при Кирил Видински.[1]

При освобождението на Дебърско през 1915 година и смъртта на митрополит Козма Дебърски през януари 1916 година, населението на Дебърско се обръща с молба към Светия синод на Българската екзархия архимандрит Кирил да бъде назначен за управляващ на Дебърската епархия, тъй като е родом от този край. Синодът препоръчва на управляващия епархията митрополит Борис Охридски да назначи Кирил за свой протосингел в Дебър. Архимандрит Кирил Рилски пристига в Дебър на 26 април 1916 година. Управлява епархията до 18 декември 1918 година, когато след края на войната и изтеглянето на българските войски предава управлението на сръбските духовни власти.[4]

В 1922 година е кандадат за софийски митрополит и остава втори с 26 гласа. В 1924 година се установява в Рилския манастир като изповедник. Игумен е на манастира 1 януари 1929 до 1 септември 1933 година. При управлението му са завършени водопроводът и канализацията на манастира и той е електрифициран. Построена е нова сграда за метоха в Рила и нов ресторант-хотел. Образуван е фонд „Рилски манастир“, в който към 1 юли 1933 г. има 33 милиона лева.[1]

В 1931 година е заедно с епископ Иларион Нишавски, йеромонах доктор Йероним Стамов, свещеник Христо Буцев и протойерей Трифон Стоянов е част от Делегацията на македонското духовенство, посетила серия столици в Европа и отправила петиция до Обществото на народите в Женева.[5]

Умира на 22 октомври 1946 година. Погребан е в манастирското гробище.[1]

Архимандрит Кирил издава със свои средства книгите „Кратки спомени из миналия ми живот (1861–1931 г.)“, София, 1931 г. и „Българската самостоятелна църква в Илирия на Балканския полуостров и нейната апостолска древност“, София, 1930 г.[1] В последната развива автохтонистки тези, подобни на античния македонизъм.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж Атанасов, Петко. „Българската самостоятелна църква в Илирия" на архимандрит Кирил Рилски, фототипно издание на оригинала от 1930 г. // Историческа конференция Варна, 2012. Посетен на 12 август 2014.
  2. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  3. ↑ Кочов, Апостол. Църковно-училищните борби в Драмско. Списание „Македонски преглед“, год. V, книга 2, София, 1929, стр.99-100.
  4. ↑ Петров, Петър, Христо Темелски. Църква и църковен живот в Македония, Македонски научен институт, София, 2003
  5. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 873.
? → председател на Ксантийската българска община
(1 септември 1896 – 26 декември 1897) 		→ ?
? → председател на Гевгелийската българска община
(1 септември 1900 – 1 януари 1909) 		→ ?
свещеник Сава Попов → управляващ Одринската епархия
(1 януари 1909 – 1910) 		→ архимандрит Никодим Атанасов
архимандрит Паисий Пастирев → управляващ Драмската епархия
(май 1911 – август 1913) 		→ последен
епископ Варлаам Левкийски → игумен на Рилския манастир
(1929 – 1933) 		→ архимандрит Флавиан Попов
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кирил_Рилски_(Битуше)&oldid=11987349“.