Киро Маричков
| Киро Маричков Киро (Кирил) Христов Маричков | |
| български архитект | |
 | |
| Роден |
28 октомври 1875 г.
|
|---|---|
| Починал | 17 февруари 1922 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност |  България |
| Учил в | Технологичен институт на Карлсруе |
| Архитектура | |
| Академия | Висше техническо училище Фридерициана, Карлсруе (Technische Hochschule Fridericiana) |
| Направление | архитектура |
| Награди | Орден „За гражданска заслуга“ |
| Семейство | |
| Баща | Христо Маричков |
| Майка | Елена Странска |
| Деца | Кирил Маричков (юрист, адвокат) |
| Други роднини | Кирил Маричков (внук) |
Киро (Кирил) Христов Маричков е български архитект от първите десетилетия на XX век.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в град Калофер на 28 октомври 1875 г. в семейството на Христо Маричков и Елена Странска, която произхожда от известен род и е сестра на Георги Странски.
След основното си образование Киро Маричков завършва мебелно резбарско училище в Чехия[1]. Следва архитектура в Карлсруе, Германия и се дипломира през 1900 г.
След дипломирането си започва работа като стажант в Министерството на общите сгради, пътищата и съобщенията. Известно време работи и в Дирекцията на железниците и пристанищата.
От 1903 до 1911 година работи съвместно с архитект Георги Фингов, след което работи самостоятелно.
От 1908 до 1911 година е помощник-кмет на София. През 1906 г. той става един от основателите на дружество „Съвременно изкуство“, което обединява младите художници и архитекти.
Умира на 17 февруари 1922 г. в София.
Проекти
[редактиране | редактиране на кода]Фингов & Маричков
[редактиране | редактиране на кода]Съвместно с архитект Георги Фингов проектира множество жилищни сгради и училища в София:
- Къщата на Адолф Функ, 1905 г., първата сграда в стил сецесион в България
- къщата на Вера Дренкова на ул. “Сан Стефано“, сега Гръцко посолство[1]
- Къщата на Смедовски, 1907-1908
- Трета мъжка гимназия, 1907 г.(сега 18-о средно училище „Уилям Гладстон“)
- Стопанското училище, 1907 г.[2]
- сградите на още 10 училища през 1911 г.
С арх. Никола Костов
[редактиране | редактиране на кода]Съвместно с архитект Никола Костов проектира железопътни гари:
- железопътната гара във Варна (1907-1913)
- железопътната гара в Бургас (1907-1913).
Самостоятелни реализации
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелно той е автор на обществени сгради, като:
- хотел „Империал“ с бар-вариете, първата стоманобетонна сграда с рамкова конструкция в България (1920 г.)
- доходното здание[3] на Янко Бакърджиев на улица „Леге“ 4 (1922 г.)
Автор е на много жилищни сгради:
- Къщата на братя Иванови, която той смята за свой шедьовър
- Къщата на Иван Мотикаров
- Собствена къща на ул. Васил Априлов и ул. Велико Търново, разрушена
- Съпритежателски дом на Маричкови на ул. “Марин Дринов“[1]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Майка му Елена Странска е сестра на д-р Георги Странски, революционер и политик, член на БРЦК. Другият му вуйчо - Видул Странски, е един от четниците на Стефан Караджа.[1]
Неговият син Кирил Маричков е адвокат и юрисконсулт, от когото е внукът му - музикантът Кирил Маричков.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 Искра Ценкова, „Архитект по призвание (Дядото на „щуреца“ Кирил Маричков е автор на някои от най-красивите сгради в София)“, сп. „Тема“, бр. 28 (196), 18 – 24 юли 2005
- ↑ Сега Музей на МВР – на улица „Лавеле“ 30 в София.
- ↑ Сграда, предназначена да носи доходи от наеми. По-известно е Доходното здание в Русе
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Енциклопедия „България“, т. 4, 1984 г.
- Енциклопедия на изобразителните изкуства в България в 3 тома, т. 2 (М-Р). Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1987.
- Труфешев, Николай. Монументалните изкуства и архитектурата в България. Държавно издателство "Техника", София, 1968.
- Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство "Техника", София, 1981.
