Клифърд Гиърц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Клифърд Гиърц
Clifford James Geertz
американски антрополог и социолог
Роден
Починал
Научна дейност
Област Антропология, социология, религиознание, етнография
Образование Харвардски университет
Учил при Толкът Парсънс
Работил в Чикагски университет
Принстънски университет
Публикации „Интерпретация на културите“ (1973)
Повлиян Джилбърт Райл, Лудвиг Витгенщайн, Макс Вебер, Пол Рикьор, Алфред Шютц
Повлиял Стивън Грийнблат, Куентин Скинър

Клифърд Джеймс Гиърц (на английски: Clifford James Geertz) e американски антрополог и социолог, баща на интерпретативната антропология. Почетен професор в Центъра за академични изследвания в Принстън до самата си смърт.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 август 1926 година в Сан Франциско, САЩ. В последните години на Втората световна война служи във флота на САЩ (1943 – 45). Бакалавърска степен получава в колежа „Антиох“ (1950). Защитава докторат по социална антропология в Харвардския универитет (1956), след което работи в няколко различни висши учебни заведения, преди да стане член на академичния състав на Чикагския универитет (1960 – 70). Става професор по социални науки в Центъра за академични изследвания към Принстънския университет (1970 – 2000), след което е обявен за почетен професор.

Първата му съпруга е антроположката Хилдред Гиърц. Антроположка е и втората му съпруга – Карен Блу.

Клифърд Гиърц умира поради усложнения след сърдечна операция на 30 октомври 2006 година във Филаделфия.[1]

Идеи и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Основните трудове на Гиърц са посветени на традиционните религии и култури на Югоизточна Азия и Северна Африка, на елементите от традицията в съвременния свят. Участва в проекти на Едуард Шилс и Толкът Парсънс, един от преподавателите му в Харвард. Близък е до структурния функционализъм в изучаването на обществата и религиозните системи (Робърт Бела и др.). Във фокуса на изследванията си поставя символните аспекти на колективни дейности като обичаите, ритуалите, празниците, в тяхната връзка с общите възгледи на хората за света и специфичното им „етическо“ отношение към света. Гирц се превръща в основател на „символическата“ или „интерпретативната“ антропология, налагаща в полето на антропологията категории на херменевтиката и аналитичната философия на езика.

Популярност му носи една серия от студии с обобщаващ характер: „Религията като културна система“, „Идеологията като културна система“, „Изкуството като културна система“ и „Здравият разум като културна система“.

Влияние и признание[редактиране | редактиране на кода]

Трудовете му в резултат от полеви изследвания – монографията върху боя с петли на о. Бали („Дълбинната игра“), статията „Личността, времето и поведението на Бали“ и други, се превръщат в научна класика.

Гиърц оказва влияние върху социалните науки от края на XX век, върху целия кръг от дисциплини, изследващи културата (на английски: cultural studies), но едно течение в историята на културата и литературата го обявява дори за свой вдъхновител – това е Новият историцизъм с лидер Стивън Грийнблат.

Гиърц е носител на Националната награда за критика (1989) за книгата „Трудове и живот: Антропологът като автор“. Книгите му са преведени на много езици, включително турски и китайски.

Почетен доктор е на 15 колежа и университета, сред които Харвардския университет, Чикагския университет и университета в Кеймбридж. Носител е на Наградата на Асоциацията за изследвания на Азия (на английски: Association for Asian Studies (AAS)) за изключителен принос в изследването на културата на Азия (1987).[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Religion of Java (Религията на о. Ява). Glencoe: Free Press, 1960.
  • Agricultural Involution: The Process of Agricultural Change in Indonesia (Обратен завой в земеделието: Процесът на промяна в земеделието в Индонезия). Berkeley: University of California Press, 1963.
  • Old Societies and New States: The Quest for Modernity in Asia and Africa (Стари общества и нови държави: Стремежът към модерност в Азия и Африка). New York: Free Press of Glencoe, 1963. (редактор)
  • Peddlers and Princes: Social Change and Economic Modernization in Two Indonesian Towns (Амбулантни търговци и принцове: Социална промяна и икономическа модернизация в два индонезийска града). Chicago: University of Chicago Press, 1963.
  • The Social History of an Indonesian Town (Социална история на един индонезийски град). Cambridge: MIT Press, 1965.
  • Modernization in a Muslim Society: The Indonesian Case“ (Модернизацията в мюсюлманското общество: Индонезийският случай). – В: Robert O. Tilman (ed), Man, State, and Society in Contemporary South East Asia. London: Pall Mall, 1965, р. 201 – 211.
  • Person, Time, and Conduct in Bali: An Essay in Cultural Analysis (Личност, време и поведение в Бали: Есе по културен анализ). Southeast Asia Program, Cultural Report Series. New Haven: Yale University, 1966.
  • Religion as a Cultural System“ (Религията като културна система). – В: Anthropological Approaches to the Study of Religion. Ed. Michael Banton. ASA Monographs, 3. London: Tavistock Publications, 1966, pp. 1 – 46.
  • Islam Observed: Religious Development in Morocco and Indonesia (Ислямът на фокус: Развитието на религията в Мароко и Индонезия). Chicago: University of Chicago Press, 1968, 136 pp.
  • Deep Play: Notes on the Balinese Cockfight“ (Дълбинната игра: Бележки върху боя с петли на о. Бали). – В: Daedalus, 1972, 101(1 Winter).
  • The Interpretation of Cultures: Selected Essays (Интерпретацията на културите: Избрани есета). New York: Basic, 1973.
    • Thick Description: Toward an Interpretive Theory of Culture“ (Плътното описание: Към една интерпретативна теория на културата). – В: The Interpretation of Cultures: Selected Essays. New York: Basic Books, pp 3 – 30.
  • Kinship in Bali (Родствените отношения на о. Бали), University Of Chicago Press 1978. (със съавтор Хилдред Гиърц)
  • From the Native's Point of View“ (От гледна точка на диваците). – В: Meaning in Anthropology. Eds. Keith H. Basso and Henry A. Selby, Albuquerque: University of New Mexico Press, 1976, pp. 221 – 237.
  • Found in Translation: On the Social History of the Moral Imagination“ (Открито в превода: Върху социалната история на моралното въображение). – В: Georgia Review, 1977, 31(4 Winter):788 – 810.
  • Meaning and Order in Moroccan Society: Three Essays in Cultural Analysis (Значение и порядък в мароканското общество: Три есета по културален анализ). Cambridge: Cambridge University Press, 1979. (заедно с Хилдред Гиърц и Лоурънс Роузън) Студията на Клифърд Гиърц в сборника е „Suq: The Bazaar Economy in Sefrou“, pp. 123 – 225.
  • Negara: The Theatre State in Nineteenth-Century Bali (Негара: Държавният театър в Бали през 19. век). Princeton: Princeton University Press, 1980.
  • Local Knowledge: Further Essays in Interpretive Anthropology (Локалното познание: Следващи есета по интерпретативна антропология). New York: Basic Books, 1983.
  • Anti-Anti-Relativism. 1983 Distinguished Lecture“ (Анти-анти-релативизмът). – В: American Anthropologist, 1984 vol. 86, no. 2, 263 – 278.
  • The Uses of Diversity“ (Употреби на разнообразието). – В: Tanner Lectures on Human Values, Vol. 7. Ed. Sterling M. McMurrin. Cambridge and Salt Lake City: Cambridge University Press and University of Utah Press, 1986, pp. 251 – 275.
  • Works and Lives: The Anthropologist as Author (Творби и живот: Антропологът като автор). Stanford: Stanford University Press, 1988.

Сборникът включва четири студии:

  • The World in a Text: How to Read Tristes Tropiques“ (Светът в текст: Как да четем „Тъжни тропици“) (pp. 25 – 48).
  • Slide Show: Evans-Pritchard's African Transparencies“ (Слайдшоу: Диапозитивите на Еванс-Притчард от Африка) (pp. 49 – 72).
  • I-Witnessing: Malinowski's Children“ (Свидетелстване в първо лице: Децата на Малиновски) (pp. 73 – 101).
  • Us/not-Us: Benedict's Travels“ (Наши/Ненаши: Експедициите на Бенедикт) (pp. 102 – 128).
  • History and Anthropology“ (История и антропология). – В: New Literary History, 1990, 21 (2 Winter): 321 – 335.
  • Local Knowledge“ and Its Limits: Some Obiter Dicta“ („Локалното познание“ и неговите граници: ). – В: Yale Journal of Criticism, 1992, 5 (2): 129 – 135.
  • Ethnic Conflict“: Three Alternative Terms“ („Етническият конфликт“: Три алтернативни понятия). – В: Common Knowledge, 1993, 2(3 Winter): 54 – 65.
  • After the Fact: Two Countries, Four Decades, One Anthropologist (След фактите: Две държави, четири десетилетия, един антрополог). The Jerusalem-Harvard Lectures. Cambridge and London: Harvard University Press, 1995.
  • Available Light: Anthropological Reflections on Philosophical Topics (Наличната светлина: Антропологическа рефлексия върху философски теми). Princeton: Princeton University Press, 2000.
  • An inconstant profession: The anthropological life in interesting times (Непостоянна професия: Животът на антрополога в интересни времена), Annual Review of Anthropology, 2002, vol. 31, pp. 1 – 19
  • Life Among the Anthros and Other Essays (Живот сред антросите и други есета). edited by Fred Inglis. Princeton University Press, 2010, 272 p.

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • Интерпретация на културите“ (превод Мария Кръстева). – В: Идеи в културологията, т.I, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1990, с.526 – 557.
  • Здравият разум като културна система“. – Б: АВС на етнологията, т.2, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1999, с.485 – 501
  • Интелигентният дивак: върху работата на Клод Леви-Строс“ (превод Юлия Йорданова). – В: сп. Летература, 2000, кн. 23, с.3 – 10.
  • Дълбока игра: бележки върху боя с петли на остров Бали“ (превод Даниела Колева). – В: В паяжината на смисъла. Текстове по символна антропология, съст. Борис Николов и Румен Даскалов, София: ЛИК, 2000. с 133 – 176
  • От гледната точка на местния човек: за природата на атропологическото разбиране“ (превод Даниела Колева). – В: В паяжината на смисъла. Текстове по символна антропология, съст. Борис Николов и Румен Даскалов, София: ЛИК, 2000. с 177 – 193
  • Смесените жанрове: преобразуванията на социалната мисъл (превод Гергана Попова). – В: сп. Nota Bene, № 17 (2010): Вавилон

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Цвете Лазова, „Клифърд Гиърц или „за природата на антропологическото разбиране“. – В: Значими имена в антропологията. Лекции по антропология. т.1, съст. Магдалена Елчинова и Цвете Лазова. София: Нов български университет, 2004.
  • ((de)) Gottowik V. Konstruktionen des Anderen: Clifford Geertz und die Krise der ethnographischen Repräsentation. Berlin: Dietrich Reimer, 1997.
  • ((de)) Fröhlich G., Mörth I. Symbolische Anthropologie der Moderne: Kulturanalysen nach Clifford Geertz. Frankfurt; New York: Campus, 1998.
  • ((de)) Ellrich L. Verschriebene Fremdheit: die Ethnographie kultureller Brüche bei Clifford Geertz und Stephen Greenblatt. Frankfurt am Main; New York: Campus, 1999.
  • ((en)) Inglis F. Clifford Geertz: culture, custom, and ethics. Cambridge, UK; Malden, MA: Polity Press, 2000.
  • ((de)) Wiechens P. Das prinzip Überschreitung: Clifford Geertz und die Konstitution der Interpretativen Anthropologie. Münster: Westfälische Wilhelms-Universität, 2000.
  • ((en)) Clifford Geertz by his colleagues. Richard A. Shweder, Byron Good, eds. Chicago: University of Chicago Press, 2005.
  • ((en)) Kumoll K. From the native’s point of view“?: kulturelle Globalisierung nach Clifford Geertz und Pierre Bourdieu. Bielefeld: Transcript, 2005.
  • ((en)) Alexander, J.C. – Smith, P. – Norton, M. eds. Interpreting Clifford Geertz: Cultural Investigation in the Social Sciences. New York: Palgrave Macmillan, 2011.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Anthropologist Biographies – Geertz
  2. Association for Asian Studies (AAS), 1987 Award for Distinguished Contributions to Asian Studies

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]