Сръбски владетели
 | Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
Ранни сръбски владетели (князе)
[редактиране | редактиране на кода]
- Звонемир, баща на Дърван
- Дърван (Дерван) от Бела Сърбия или Бойка (Бойки)
- неизвестен по име сръбски архонт (626 – 630/648) /син на Дърван/, който довежда сърбите на Балканите при император Ираклий
- Свевлад (630/648 – 660)
- Селимир (660 – 680)
- Владин (680 – 700)
- Ратимир (700 – 730)
- Вишеслав (730 – 780)
- Радослав (780 – 800/822)
- Просигой (800/822 – 825/836)
- Властимир (825/836 – 852)
- Мутимир (852/860 – 890), при чието управление около 870 г. става официалното покръстване на сърбите
- Първослав (891 – 892)
- Петър Гойникович (892 – 917) /първи велик жупан, насетне сръбските владетели се титуловат „велик жупан“/
- Павел Бранович (917 – 920/921)
- Захарий Първославлиевич (920/921 – 923/924), след който рашките земи са под пряка българска власт (924 – 928/931)
- Чеслав Клонимирович (923/924 – 950/960)
- Тихомир Тихомирович (950/960 – 980)
- Лютомир Тихомирович (980 – 999/1003)
- Лютомирович /син на Лютомир Тихомирович с неизвестно име/ (1003 – 1030) – Рашка е под българска власт до 1018 година
- Лютовит (1030 – 1034/1035), след което Рашка е под Зетската власт на Войславлевичи – виж Войславлевичи
С падането на Източна България и столицата Преслав под византийска власт (971), сръбското рашко жупанство също попада под византийска васална зависимост. Дуклянската хроника съобщава, че след смъртта на цар Петър, византийците покоряват едновременно България и Рашка. Рашкият жупан бяга при дуклянския (зетски) владетел Предимир, заедно със синовете си Плен, Радиград и дъщеря си Прехвала, която става съпруга на Предимир. След смъртта на император Йоан Цимисхий (976), Предимир помага на тъста си да си върне Рашка. Предполага се, че това става след като Самуил възстановява българската държавност в западните български земи (997).
Константин Бодин (български цар под името Петър III) наследява титлата „крал на Дукля“ от баща си крал Михаил. По почина на цар Симеон, Константин Бодин предоставя Рашка за управление на Вукан, който приема по традиция титлата „велик жупан“.
- Вукан (1083 – 1114)
- Урош I (1118 – 1140)
- Урош II (1140 – 1161)
- Белош (1162)
- Деса (1155, 1161 – 1165)
- Тихомир Завидович (1165/1166 – 1168)
- Стефан Неманя (1168 – 1196)
- Стефан I Първовенчани (1196 – 1228)
Крале на Сърбия
[редактиране | редактиране на кода]
- Стефан I Първовенчани (1196 – 1228)
- Стефан Радослав (1228 – 1234)
- Стефан Владислав I (1234 – 1243)
- Стефан Урош I (1243 – 1276)
- Стефан II Драгомир (1276 – 1282)
- Стефан Урош II Милутин (1282 – 1321)
- Стефан Урош III Дечански (1321 – 1331)
- Стефан Урош IV Душан (1331 – 1355)
- Стефан Урош IV Душан (1331 – 1355)
- Стефан Урош V (1355 – 1371)
Тесалия
[редактиране | редактиране на кода]- Симеон Синиша (1359 – 1366)
- Симеон Синиша (1359 – 1371)
- Йован Урош (1371 – 1372)
- Лазар I (1371 – 1389) /княз/
- Стефан III Лазаревич (1389 – 1427) /деспот/
Водачи на въстания в Белградския пашалък
[редактиране | редактиране на кода]Князе на Сърбия
[редактиране | редактиране на кода]- Милош Обренович I (1830 – 1839)
- Милан Обренович II (1839)
- Михаил Обренович III (1839 – 1842)
- Александър Караджорджевич (1842 – 1858)
- Милош Обренович I (1858 – 1860)
- Михаил Обренович III (1860 – 1868)
- Милан Обренович IV (1868 – 1882)
Крале на Сърбия
[редактиране | редактиране на кода]Крале на сърби, хървати и словенци
[редактиране | редактиране на кода]- Петър I (1918 – 1921)
- Александър I (1921 – 1929)
Крале на Югославия
[редактиране | редактиране на кода]- Александър I (1929 – 1934)
- Петър II (1934 – 1945)
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Vlasto, Alexis P. (1970). The Entry of the Slavs into Christendom: An Introduction to the Medieval History of the Slavs. Cambridge: Cambridge University Press.