Кьолмен
| Кьолмен | |
|---|---|
  Кьолмен  Кьолмен |
|
| Общи данни | |
| Население | 76 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 6,021 km² |
| Надм. височина | 213 m |
| Пощ. код | 9888 |
| Тел. код | 05392 |
| МПС код | Н |
| ЕКАТТЕ | 41054 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
|
Община - кмет |
Върбица Мердин Байрям (ДПС) |
Кьо̀лмен е село в Североизточна България. То се намира в община Върбица, област Шумен. Стари имена на селото: Гюлемен, Кьолемен, Гьолмен, Кьоле Татар.
Съдържание
История[редактиране | редактиране на кода]
След теренно археологическо проучване по брега на язовир Тича, долината на Голяма Камчия и по-малките ѝ притоци е разкрито селище от халколита и късната античност, с площ от 600 m² в стопанския двор на селото.[1]
Кьолменският надпис, намерен в местността Зуньово кладенче през 1956 г. , е създаден най-вероятно от траките и е изписан върху каменна плоча, част от древна гробница. Надписът, който съдържа общо 56 букви, се причислява към V век пр.н.е. Текстът изглежда по следния начин:
NΥΑΣΝΛΕΤΕΔΝΥΕΔΝΕΙΝΔΑΚΑΤΡ·Ξ·ΕΒΑΡ·ΖΕΣΑΞΝΗΝΕΤΕΣΑΙΓΕΚ· ΑΝΓΗΑΒΑΛΒΝ
През 1965 г. българският езиковед Владимир Георгиев публикува предварително съобщение с тълкувание на надписа: „Ебар (или Хебар (Хебър)) (син) на Зесас аз 58 години живях тук. Не повреждай (?) този (? гроб или покойник). Не осквернявай самия този покойник, за да не ти се направи това.“ Проф. Георгиев предполага, че езикът на надписа представлява трако-мизийски преходен диалект.[2]
Погребалният инвентар в гробницата е характерен за тракийски воин от благороднически произход. Съдържа 238 фрагмента от ризница, копия от желязо и ножче от желязо, тока от конско снаряжение, глинена амфора, каничка, бронзови фрагменти от шлем и фрагменти от паници и амфори.
С МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. е преименувано с. Гюлемен на с. Кьолемен. През 1965 г. е уточнено името на с. Кьолемен на с. Кьолмен, без административен акт.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
| Година на преброяване |
Численост | Графично представяне |
| 1934 | 305 |
 |
| 1946 | 309 | |
| 1956 | 221 | |
| 1965 | 159 | |
| 1975 | 167 | |
| 1985 | 131 | |
| 1992 | 109 | |
| 2001 | 98 | |
| 2011 | 80 |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 80 | 100.00 |
| Българи | ? | ? |
| Турци | 79 | 98.75 |
| Цигани | – | – |
| Други | – | – |
| Не се самоопределят | ? | ? |
| Не отговорили | – | – |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Светлана Венелинова, Развитие на селищната система през праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия
- ↑ Тракийските надписи от с. Езерово и с. Кьолмен, Андрей Киряков, Списание "Завети", бр.4,2006 г.
- ↑ „Справка за населението на село Кьолмен, община Върбица, област Шумен, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 11 януари 2017. (на български)
- ↑ „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 11 януари 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 януари 2017. (на английски)
| ||||||||||
Портал „
Портал „
