Нова Бяла река
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Нова Бяла река | |
|---|---|
  Нова Бяла река  Нова Бяла река |
|
| Общи данни | |
| Население | 517 (ГРАО, 2017-12-15)* |
| Землище | 28,128 km² |
| Надм. височина | 265 m |
| Пощ. код | 9883 |
| Тел. код | 05391 |
| МПС код | Н |
| ЕКАТТЕ | 51785 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
|
Община - кмет |
Върбица Мердин Байрям (ДПС) |
|
Кметство - кмет |
Нова бяла река Муса Бузгов (ГЕРБ) |
Нова Бяла река е село в Североизточна България. То се намира в община Върбица, област Шумен.
География[редактиране | редактиране на кода]
Нова Бяла река е село в Североизточна България. То се намира в община Върбица, област Шумен, в историко-географската област Герлово. Географското му местоположение е на 200 – 299 м надморска височина. Заема площ от около 28 128 кв. км. Селището е разположено в хълмисто поле, обградено от Омуртагския, Върбишкия, Ришкия балкан и Преславската планина. Населението към 2013 г. е 503 жители.
История[редактиране | редактиране на кода]
Старото име на селото е Ак-дере – Ени-махле. Смята се, че е съществувало като махала преди Освобождението. Сегашното си име носи от близкото село Бяла река. Легендата разказва, че двама братя от това село се скарват и единият от тях, прогонен от близките си, се заселва и основава новото село Нова Бяла река.
Населението до 1919 г. е предимно турско. Около и след 1910 г. в селото се заселват няколко бежански семейства от Източна Тракия. През 50-те – 60-те години на XX век пристигат преселници от Родопите, водени от нуждата да намерят поминък. През 1970 г. в Нова Бяла река се заселват 650 души от Велинград, с. Белица и Якоруда. Те закупуват имоти от местното население, което напуска селото и се отправя към други краища на страната.
От 1979 г. с. Нова Бяла река е кметство, дотогава е пълномощничество в състава на община с. Бяла река.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]
| Година на преброяване |
Численост | Графично представяне |
| 1934 | 764 |
 |
| 1946 | 883 | |
| 1956 | 541 | |
| 1965 | 561 | |
| 1975 | 514 | |
| 1985 | 592 | |
| 1992 | 572 | |
| 2001 | 566 | |
| 2011 | 565 |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 565 | 100.00 |
| Българи | 12 | 2.12 |
| Турци | 67 | 11.85 |
| Цигани | – | – |
| Други | 328 | 58.05 |
| Не се самоопределят | 6 | 1.06 |
| Не отговорили | 152 | 26.90 |
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Ак чешмя – източно на 15 км, под под гробищата до река „Кубарня“. Чешма с ялаци за водопой на добитъка, със студена вода, от която падат пиявиците.
Беседка на ловно-рибарската дружинка при село Нова Бяла река. Намира се в гората южно от селото.
Манастира – едно голямо конусовидно възвишение до Хасарлъка. Вечер „улулицата“ се обажда от високото и подсеща за вечността на Балкана. На върха, на равното, преди много години е имало манастир и вероятно там са намерили усамотение и християнска проповед княз Борисовите духовници, а последователите им, избавление от турския ятяган.
Аркаръ йол – пряк път от Маломир за Бяла Река. Нивите са разположени около него, на юг към Алмалъчаир и северно към Куза.
Бентарасъ – ниви и ливади, северозападноот селото на 15 км, в посока на Маломир.
Батаклъка – на изток от селото до източната част на Куза. Белорешкото – югоизточно от селото, след р. Кубарня. Бозалъка – на юг от селските лозя, редуващ се с ниви и кории. Върбишкото – но запад от Топоклията, лозята и Костакиевата кория, на 3-4-5 км от селото.
Големия гьол – намира се южно над селото на 0.5 км Там се приготвят кирпич и тухли за строеж. Неговата вода служи за водопой на добитъка.
Гюрлюджика – ниви на 2 км североизточно от селото.
Гяуртарла – самото наименование подсказва, че тая бедна „слаба“ земя, много ерозирала, се обработвала от българи. Отстои на 3 км на югозапад, непосредствено до Балкана.
Гробищата – действаща християнско гробище на 0.5 км източно.
Дядо Танасовите каваци – ниви на 1 км северозападно. В долът се намира студен извор (футул).
Кайджика – плодородни ниви на 1 км североизточно.
Карапетлик – ниви на 2.5 км североизточно.
Комлука – източно от Акчешмя, оттатък реката.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Ежегоден събор, който се провежда на 1 май всяка година
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Справка за населението на село Нова Бяла река, община Върбица, област Шумен, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 11 януари 2017. (на български)
- ↑ „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 11 януари 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 януари 2017. (на английски)
| ||||||||||
Портал „
Портал „
