Ловец (област Шумен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Ловец.

Ловец
Общи данни
Население426 души[1] (15 септември 2022 г.)
28,9 души/km²
Землище14,743 km²
Надм. височина211 m
Пощ. код9869
Тел. код05396
МПС кодН
ЕКАТТЕ43949
Администрация
ДържаваБългария
ОбластШумен
Община
   кмет
Върбица
Мердин Байрям
(ДПС)
Кметство
   кмет
Ловец
Себахтин Мехмед
(ДПС)

Ловèц е село в Североизточна България, община Върбица, област Шумен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Ловец се намира на около 30 km юг-югозападно от областния център град Шумен, около 8 km север-североизточно от общинския център град Върбица и около 25 km изток-югоизточно от град Омуртаг. Разположено е в историко-географската област Герлово, край северния бряг на северозападния ръкав на язовир „Тича“, в който се влива течащата от запад Драгановска река (Вардунска река, Вардунско дере), ляв приток на река Голяма Камчия.

Надморската височина в южния край на селото при язовира е около 190 m, нараства към северния му край до около 240 m, а в центъра при сградата на кметството е около 200 m.

На 300 – 400 m източно от селото и около 300 m северно от брега на язовир „Тича“ има микроязовир с площ около един хектар (поземлен имот с кадастрален идентификатор 43949.25.83)[2][3], който събира водите от няколко извора.

Климатът е умереноконтинентален.

Минаващият през село Ловец общински път води на запад до село Конево и връзка там с първокласния републикански път I-7, водещ на север през село Иваново и град Велики Преслав до връзка при град Шумен с автомагистрала „Хемус“, а на юг – през село Менгишево, град Върбица и пътния възел „Петолъчката“ до връзка с автомагистрала „Тракия“. На изток от село Ловец общинският път води през село Сушина отново до връзка с първокласния път I-7, източно от село Иваново.

Землището на село Ловец граничи със землищата на: село Иваново на север; село Сушина на изток; село Маломир на юг; село Кьолмен на югозапад; село Конево на запад.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Числеността на населението на село Ловец според преброяванията през годините е както следва:[4]

Година на
преброяване
Численост
19341204
19461306
19561075
1965785
1975751
1985522
1992493
2001444
2011403
2021284

Етническият състав на населението на село Ловец по данните за етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. е както следва:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 403 100.00
Българи 41 10.17
Турци 207 51.36
Цигани 141 34.98
Други
Не се самоопределят 12 2.97
Не отговорили 2 0.49

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в България от 1878 г. През 1934 г. дотогавашното му име Хасаново е променено на Евдокия, а през 1947 г. името Евдокия е променено на Ловец.[6][7]

Народно основно училище „Христо Ботев“ в село Ловец е създадено през 1907 г.[8] Вероятно проблеми с училището са наложили ново негово създаване през 1948 г. През периода 1963 – 1975 г. училището има 7 паралелки и средно от 126 до 189 ученици с 11 учители. През учебната 1991/1992 г. се обучават 80 деца в 8 самостоятелни паралелки и 2 полуинтернатни[9] групи. Децата не владеят добре писмено и говоримо български език.[10] Турско основно училище има в селото през периода от 1947 г. (когато е открито като начално, а през 1956 г. е открит и среден курс на обучение.) до 1959 г.[11] През 2016 г. Основно училище „Христо Ботев“ в село Ловец е закрито[12]

Читалище „Надежда“ в село Ловец е основано през 1932 г. по инициатива на учителите Иван Иванов, Александър Хараланов, Дельо Маринов, Васил Николов. Към читалището функционират библиотека, състави за художествена самодейност.[13]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Ловец към 2023 г. е център на кметство Ловец.[14][15]

В село Ловец към 2023 г. има:

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Сондажни проучвания са направени на многослойното неолитно и халколитно селище Ловец-Ереклика, където два от жилищните хоризонти съответстват на Караново II–III и III. Изследвана е селищната могила Яръм юк (на турски: Змийската могила), населявана през ранния, средния и късния халколит, с диаметър 60 на 80 m, която е разположена на 2 km югоизточно от селото в местността Чанаджик. Днес могилата е остров в чашата на язовир Тича и е наричана Змийския остров. Спасителни археологически разкопки на Змийската могила провежда Стефан Чохаджиев през 2007 г. Дебелината на културния пласт е 4,10 m, вероятно със 7 или 8 жилищни хоризонта. Проучени са 3 гроба, като некрополът се намира на 120 m западно и югозападно от селищната могила, сега в язовир Тича.[21]

Други[редактиране | редактиране на кода]

В селото към 2005 г.: има много вилни имоти на граждани от Шумен, Търговище и Велики Преслав; има няколко търговски обекта, предлагащи хранителни стоки; инфрасткруктурата е добра; често се спира подаването на електроенергия; през лятото има режим на питейната вода; значителен е броят на безработните лица.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Република България. Агенция по геодезия, картография и кадастър. КАИС – Портал за електронни услуги Кадастрална карта на България: активиране на „Виж“ → Ключови думи: (вписване на кадастрален идентификатор) → активиране на „ТЪРСИ“ (визуализира съответния поземлен имот в кадастралната карта) → в лентата с инструменти активиране на „i“ (информация за обект) → след щракване във визуализирания поземлен имот се извежда прозорец с данни за имота).
  3. Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; община Върбица, село Ловец, язовир „Ловец“. Справка 29 май 2023 г.
  4. Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Ловец, общ. Върбица, обл. Шумен
  5. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 януари 2017. (на английски)
  6. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 171. Ловец.
  7. Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ЛОВЕЦ (Хасаново, Евдокия). Справка към 29 май 2023.
  8. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 380К „Народно основно училище – с. Ловец, Шуменско (1907 – 1944)“; История на фондообразувателя
  9. Речник на българския език: ИНТЕРНА̀Т м. Общежитие за ученици при учебно заведение; пансион.
  10. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 1165 „Основно училище „Христо Ботев“, с. Ловец, Шуменско (1948 – )“; История на фондообразувателя
  11. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 271 „Турско основно училище – с. Ловец, Шуменско (1946 – 1959)“; История на фондообразувателя
  12. Министерство на образованието и науката. Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. История.
  13. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 1566 „Народно читалище „Надежда“ – с. Ловец, Шуменско (1944 – )“. История на фондообразувателя
  14. Справка за събитията за кметство Ловец, общ. Върбица
  15. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Шумен, кметство Ловец
  16. Детайлна информация за читалище „Надежда – 1962“, село Ловец, община Върбица, област Шумен
  17. Информационна карта за 2022 г., читалище „Надежда – 1962“, село Ловец, община Върбица, област Шумен
  18. Национален регистър на храмовете в Република България, село Ловец, област Шумен. Джамия
  19. Български пощи, Пощенски станции, област Шумен, 9869 Ловец
  20. Регистър на детските градини » Област Шумен » Община Върбица » Село Ловец » Целодневна детска градина „Детелина“ Справка на 30 май 2023 г.
  21. Светлана Венелинова, „Развитие на селищната система през праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия“. Каталог на археологическите обекти от праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия, стр. 38; с. Ловец, община Върбица

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]