Менгишево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Менгишево
Общи данни
Население567 души[1] (15 март 2024 г.)
54,4 души/km²
Землище10,432 km²
Надм. височина231 m
Пощ. код9885
Тел. код05392
МПС кодН
ЕКАТТЕ47785
Администрация
ДържаваБългария
ОбластШумен
Община
   кмет
Върбица
Мердин Байрям
(ДПС; 2011)
Кметство
   кмет
Менгишево
Гюнер Ахмедов
(ДПС)

Менгѝшево (до 1934 г.: Кьопек кьой) е село в Североизточна България, община Върбица, област Шумен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Менгишево се намира на около 35 km югозападно от областния център град Шумен, около 5 km север-северозападно от общинския център град Върбица и около 20 km изток-югоизточно от град Омуртаг. Разположено е в историко-географската област Герлово, край левия (северния) бряг на река Голяма Камчия, на около 2 km запад-северозападно от югозападния ръкав на язовир „Тича“, в който се влива реката. Надморската височина при джамията в южния край на Менгишево е около 205 m и нараства до около 240 m в северния край на селото.

Климатът е умереноконтинентален.

През село Менгишево минава първокласният републикански път I-7, водещ на север през селата Конево и Иваново и град Велики Преслав до връзка при град Шумен с автомагистрала „Хемус“, а на юг – през град Върбица и пътния възел „Петолъчката“ до връзка с автомагистрала „Тракия“.

В землището на Менгишево има 3 микроязовира[2].

Землището на село Менгишево граничи със землищата на: село Плъстина на север; село Конево на североизток; село Кьолмен на изток; град Върбица на югоизток; село Станянци на юг; село Величка на югозапад; село Церовище на запад.

По данни от 1970-те години, в селското стопанство поминъкът на населението на Менгишево се е основавал на производството на зърнени култури, тютюн, овощия, отглеждането на овце, говеда, свине; имало е тютюнева сушилня.[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Числеността на населението на село Менгишево според преброяванията през годините е както следва:[4]

Година на
преброяване
Численост
1934862
1946997
1956953
1965906
1975702
1985680
1992492
2001459
2011458
2021289

Етническият състав на населението на село Менгишево по данните за етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. е както следва:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 458 100,00
Българи 38 8,29
Турци 125 27,29
Цигани 186 40,61
Други ? ?
Не се самоопределят ? ?
Не отговорили 80 17,46

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в България от 1878 г. През 1934 г. дотогавашното му име Кьопек кьой е променено на Менгишево.[6][7]

Начално училище „Иван Рилски“ в село Менгишево е основано през 1923 г. През 1998 г. началното училище – село Конево и основното училище „Иван Рилски“ – село Менгишево се преобразуват в Основно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – село Менгишево.[8] Училището съществува и действа до 2008 г., когато е закрито.[9]. Има данни за съществуването в Менгишево на частно турско училище през периода между 1923 и 1947 г.[10]

Читалището в село Менгишево е основано през 1934 г. по инициатива на учителите Бойчо Иванов, Николай Пеев и Стефка Стаматова. Към читалището функционират библиотека, състави за художествена самодейност.[11]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Менгишево към 2023 г. е център на кметство Менгишево.[12][13]

В село Тушовица към 2023 г. има:

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Известна на археологията е селищна могила „Ясъ юк“, датирана от средния и късния халколит, с височина 7 m и диаметър около 70 m, разположена на 200 – 300 m южно от река Голяма Камчия и на 1,5 km югоизточно от селото. Теренното археологическо проучване по брега на язовир „Тича“, долината на Голяма Камчия и по-малките ѝ притоци разкрива и второ селище от ранния халколит, с площ от 0,5 ha, разположено на 300 m югозападно от селото, на десния бряг на Голяма Камчия. В местността Саз гьол при микроязовир североизточно от селото след археологическо проучване на керамичния материал е регистрирано трето халколитно селище, което е напълно унищожено. Находките са специфични за културите Поляница и Коджадермен.[19]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Община Върбица, село Менгишево; язовири „Конево 1“, „Конево 2“ и „Менгишево“ (справка към 26 май 2023 г.)
  3. Географски речник на България. Съставители: Николай Мичев, Цветко Михайлов, Иван Вапцаров и Светлин Кираджиев. Издателство Наука и изкуство, София, 1980. Стр. 313, Менгишево.
  4. Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Менгишево, общ. Върбица, обл. Шумен
  5. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 януари 2017. (на английски). Менгишево.
  6. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 184. Менгишево.
  7. Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. МЕНГИШЕВО (Кьопек кьой) (Справка към 26 май 2023.)
  8. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 1272 „Основно училище (ОУ) „Никола Йонков Вапцаров“ – с. Менгишево, Шуменско (1944 – 2008)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя
  9. Министерство на образованието и науката. Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. История. 2008 – закриване. Основно училище „Никола Йонков Вапцаров“, област Шумен, община Върбица, село Менгишево
  10. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 521К „Групов фонд „Частни турски училища в Преславска околия“ (1923 – 1947)“. История на фондообразувателя; с. Маломир
  11. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 1568 „Народно читалище „Никола Йонков Вапцаров“ – с. Менгишево, Шуменско (1944 – )“. История на фондообразувателя
  12. Справка за събитията за кметство Менгишево, общ. Върбица
  13. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Шумен, кметство Менгишево
  14. Детайлна информация за читалище „Н. Й. Вапцаров 1934“, село Менгишево, община Върбица, област Шумен
  15. Информационна карта за 2022 г., читалище „Н. Й. Вапцаров 1934“, село Менгишево, община Върбица, област Шумен
  16. Национален регистър на храмовете в Република България, село Менгишево, област Шумен. Джамия
  17. Български пощи, Пощенски станции, област Шумен, 9885 Менгишево // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2023-05-26.
  18. Регистър на детските градини » Област Шумен » Община Върбица » Село Менгишево » Целодневна детска градина „Червената шапчица“ Справка на 26 май 2023 г.
  19. Светлана Венелинова, „Развитие на селищната система през праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия“. Каталог на археологическите обекти от праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия, стр. 39; с. Менгишево, община Върбица

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]