Направо към съдържанието

Бяла река (област Шумен)

Вижте пояснителната страница за други значения на Бяла река.

Бяла река
България
42.9939° с. ш. 26.7724° и. д.
Бяла река
Област Шумен
42.9939° с. ш. 26.7724° и. д.
Бяла река
Общи данни
Население1429 души[1] (15 март 2024 г.)
21,7 души/km²
Землище65,85 km²
Надм. височина271 m
Пощ. код9882
Тел. код05394
МПС кодН
ЕКАТТЕ07692
Администрация
ДържаваБългария
ОбластШумен
Община
   кмет
Върбица
Мердин Байрям
(ДПС; 2011)
Кметство
   кмет
Бяла река
Хюсеин Хюсеин
(ДПС)
Бяла река в Общомедия

Бя̀ла рекà е село в Североизточна България, община Върбица, област Шумен.

Село Бяла река се намира на около 33 km юг-югозападно от областния център град Шумен, около 8 km източно от общинския център град Върбица и около 29 km изток-североизточно от град Котел. Разположено е в източната част на историко-географската област Герлово, непосредствено до северните разклонения на Върбишка планина.[2] Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 271 m, а преобладаващият слаб наклон на терена е на изток. Климатът е умереноконтинентален. Почвите са предимно планосоли и лесивирани[3].[2] Източно от селото тече река Елешница, която се влива в тушовския (югоизточния) ръкав на язовир Тича.

През село Бяла река минава третокласният републикански път III-7304, водещ на изток през селата Тушовица и Риш до връзка с второкласния републикански път II-73. Път II-73 на север е отклонение при град Шумен от първокласния републикански път I-7, а на юг води до връзка с Подбалканския път. На запад път III-7304 води от Бяла река през село Нова Бяла река до град Върбица и връзка там с първокласния път I-7.

В землището на Бяла река, северозападно от селото на река Кубарня се намира язовир „Бяла река“.[4] В землището на село Бяла река попада и част от влезлия в експлоатация през 1973 г. и предназначен за напояване язовир Тича.

По данни от 1970-те години, в селското стопанство поминъкът на населението на Бяла река се е основавал на отглеждането на зърнени култури, тютюн, зеленчуци, овце, крави.[5]

Землището на село Бяла река граничи със землищата на: село Сушина на север; село Тушовица на североизток и изток; село Манолич на югоизток; село Пчелин на юг; село Велислав на юг; село Везенково на югозапад; град Върбица на запад; село Нова Бяла река на запад и северозапад.

Числеността на населението на село Бяла река според преброяванията през годините е както следва:[6]

Година на
преброяване
Численост
19342132
19462392
19562034
19651920
19751625
19851645
19921308
20011166
20111181
2021973

Етническият състав на населението на село Бяла река по данните за етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. е както следва:[7]

Численост Дял (в %)
Общо 1181 100,00
Българи ? ?
Турци 895 75,78
Цигани 86 7,28
Други ? ?
Не се самоопределят ? ?
Неотговорили 24 2,03

Бяла река е старо българско селище. Отбелязано е за пръв път в турски данъчен регистър от 1480 г., а след това от 1573, 1676 и 1689 г. като „невернишко“ Акдере и Кюберан (до 1878 г. носи тези имена, както и Стара Бяла река). Поради ожесточената съпротива на жителите срещу насилственото ислямизиране, местоположението на селото е променяно неколкократно; изоставените местности носят български имена. Вероятно към началото на 18 век населението е принудено да приеме исляма. На сегашното си място селото се установява през първата половина на 18 век. След Освобождението идват преселници от Търновско, Плевенско и Ловешко.[2]

При някои от преброяванията на населението селото е записвано като:

  • Стара Бяла река – преброяване на 1 януари 1881 г. (1960 жители);[8]
  • Бяла Река Стара (Ак Дере) – преброяване на 1 януари 1893 г.;[9]
  • Бяла река (Ак Дере) – преброяване на 31 декември 1900 г.;[10]
  • Бяла река (Ак Дере, Стара Бяла река) – преброявания на 31 декември 1920 г.[11] и 31 декември 1934 г.[12]

До 1960 г. в селото преобладава българският етнос, като след тази година започва масово изселване на българите.

През 1914 г. е открита енория, състояща се от селата Бяла река, Нова Бяла река и Тушовица със седалище село Бяла река; назначава се свещеник. От началото в селото има параклис. Строежът на църковна сграда в центъра на селото е започнат през юли 1929 г. и е завършен през 1932 г. Църквата продължава да съществува и след 9 септември 1944 г.[13] С промяната на етническия състав на населението и доминирането на изповядващите ислям, църковната сграда губи функционалност и започва да се руши.

През 1912 г. в селото е открито училище.[2]

Читалище „Христо Ботев“ е основано през 1923 г. по инициатива на учителите Петър Великов, Весела Великова и Донка Тодорова. Към читалището функционират библиотека, състави за художествена самодейност.[14]

Турското народно основно училище „М. Супхи“[15], създадено в Бяла река отпреди 1944 г., съществува до 1959 г., когато се влива в българското и се дава началото на Основно училище „Кирил и Методий“.[16] През периода 1945 – 1958 г. в Бяла река има и частна турска прогимназия.[17] Има данни за съществуването в Бяла река на частно турско начално училище (или две училища – в горната и в долната махали на селото) през периода между 1928 и 1946 г.[18]

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Село Бяла река към 2023 г. е център на кметство Бяла река.[19][20]

В село Бяла река към 2023 г. има:

  • действащо читалище „Христо Ботев – 1923“;[21][22]
  • действащо общинско обединено училище[23] „Св. св. Кирил и Методий“;[24]
  • две джамии (в горната и долната махали);[25]
  • пощенска станция;[26]
  • целодневна детска градина „Кокиче“.[27][28]

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

След издирване на археологически обекти югозападно от язовир Тича като обект номер 61 е идентифицирано неолитно селище, просъществувало и през късножелязната и късноантичната епоха. То се разполага на 2,4 км северно от селото и на 40 м източно от река Кубарня.[29]

В близост но селото има тюрбе, където се прави курбан.

Всяка последна събота на месец август в селото се провежда традиционният събор „Елешница ви зове“.[30]

Основен проблем на жителите на село Бяла река е лошата инфраструктура. Голяма част от улиците в селото нямат асфалтова настилка и през зимата са непроходими за леки автомобили. Съществен проблем е и водоснабдяването. Ежегодно през лятото селото е подложено на воден режим, а в случаи на продължителна суша, в някои от домакинствата вода се доставя основно от местни водоизточници.

  1. www.grao.bg
  2. а б в г Голяма енциклопедия „България“, том 4, стр. 1278, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011 г.
  3. ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Планосоли (Planosols). Лесивирани почви (Luvisols).
  4. Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; язовир „Бяла река“, село Бяла река; към 2023 г.
  5. Географски речник на България. Съставители: Николай Мичев, Цветко Михайлов, Иван Вапцаров и Светлин Кираджиев. Издателство Наука и изкуство, София, 1980. Стр. 91, Бяла река.
  6. Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Бяла река, общ. Върбица, обл. Шумен
  7. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 януари 2017. (на английски)
  8. Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места според преброяването на 1 януари 1881 г.; София, Държавна печатница, 1885, стр. 64 (71). Стара Бяла река с. / Община Стара Бяла река / Околия Преслав / Окръг Шумен
  9. Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места в Княжество България според преброяването на 1 януари 1893 г.; София, Държавна печатница, 1894, стр. 79 (74). Окръг Шумен / 4. Околия Преслав / Община Бяла Река: 1) с. Бяла Река Стара (Ак Дере)
  10. Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места в Княжество България според преброяването на 31 декември 1900 г.; София, Държавна печатница, 1894, стр. 79 (74). Окръг Шумен / 4. Околия Преслав / Община Бяла Река: 1) с. Бяла Река (Ак Дере)
  11. Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декември 1920 г.; София, Държавна печатница, 1924, стр. 88 (99). Окръг Шумен / 4. Околия Преслав / 1. Общ. Бяла река, с. Бяла река (Ак Дере, Стара Бяла река
  12. Справки в Националния регистър на населените места. Списъци на населените места. Списък на населените места в Царството. Преброяване на 31 декември 1934. София, Държавна печатница, 1939. Стр. 66 (85); околия Преслав, община Бяла река, село Бяла река (Ак Дере, Стара Бяла река).
  13. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 269К „Църковно настоятелство – с. Бяла река, Шуменско [1914 – ); История на фондообразувателя
  14. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 1563 „Народно читалище „Христо Ботев“ – с. Бяла река, Шуменско (1944 – )“; История на фондообразувателя
  15. Mehmed Mustafa Subhi (1882 – 1921), турски революционер, основател и председател на Турската комунистическа партия. ((en)) Marxists Internet Archive Encyclopedia. Suphi, Mustafa (1883 – 1921)
  16. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 943 Турско народно основно училище „М. Супхи“ – с. Бяла Река, Шуменско (1944 – 1959)
  17. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 943. Инвентарен опис № 1. Номер на архивна единица: 10. „Летописна книга на Частна турска прогимназия – с. Бяла река, Шуменско“
  18. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 236К „Частно турско начално училище – с. Бяла река, Шуменско (1928 – 1946)“. История на фондообразувателя
  19. Справка за събитията за кметство Бяла река, общ. Върбица
  20. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Шумен, кметство Бяла река
  21. Детайлна информация за читалище „Христо Ботев – 1923“, село Бяла река, община Върбица, област Шумен
  22. Информационна карта за 2022 г., читалище „Христо Ботев – 1923“, село Бяла река, община Върбица, област Шумен
  23. Обединени училища (I – X клас включително) са бивши основни училища, преобразувани в обединени след анализ и становище на регионалното управление на образованието и решение на съответния общински съвет. lex.bg. Закон за предучилищното и училищното образование (в сила от 01.08.2016 г.). Чл. 38, ал. 1, т. 4 и § 8, ал. 4 от Преходни и Заключителни разпоредби.
  24. Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, обединено училище „Св. св. Кирил и Методий“, село Бяла река, община Върбица, област Шумен // Архивиран от оригинала на 2021-03-01. Посетен на 2023-05-15.
  25. Национален регистър на храмовете в Република България, село Бяла река, област Шумен. Джамия
  26. Български пощи, Пощенски станции, област Шумен, 9882 Бяла река // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2023-05-15.
  27. Регистър на детските градини » Област Шумен » Община Върбица » Село Бяла река » Целодневна детска градина Кокиче
  28. Guide-Bulgaria.com. Целодневна Детска Градина „Кокиче“, село Бяла река
  29. Светлана Венелинова, Каталог на археологическите обекти от праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия. С. Бяла река, община Върбица // Архивиран от оригинала на 2018-12-20. Посетен на 2023-05-10.
  30. Фолклорни фестивали, събори и панаири. Събор „Елешница ви зове“ в с. Бяла река.