Леки крайцери тип „Минотавър“
| Леки крайцери тип „Минотавър“ Minotaur-class cruiser (1943) | |
 Лекият крайцер „Суифтшър“ | |
| Флаг |  Великобритания Канада |
|---|---|
| Клас и тип | Леки крайцери от тип „Минотавър“ |
| Следващ тип | Леки крайцери тип „Тайгър“ |
| Предшестващ тип | Леки крайцери тип „Цейлон“ |
| Производител | Harland & Wolff и др. във Великобритания. |
| Планирани | 9 |
| Построени | 3 |
| В строеж | 1941 г. – 1945 г. |
| В строй | 1944 г. – 1958 г. |
| Отменени | 6 |
| Утилизирани | 3 |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 8941 t (стандартна) 11 308 t (пълна) след модернизацията: 11 664 t и 11 420 t за „Суифтшър“ („Сюперб“: 9027 t (стандартна); 11 745 t (пълна) |
| Дължина | 169,3 m |
| Дължина между перпендикулярите | 163,98 m |
| Ширина | 19,2 m |
| Газене | 6,3 m; 6,35 – 6,45 (при пълна водоизместимост след модернизацията) |
| Броня | пояс: 83 mm; траверси: 51 mm; палуба: 51 mm; погреби: 83 mm; кули: 51 mm; барбети: 25 mm |
| Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 4 водотръбни котли „Адмиралтейски“ тип |
| Мощност | 72 500 к.с. (54,1 МВт) |
| Движител | 4 гребни винта |
| Скорост | 31,5 възела (58,3 km/h) |
| Далечина на плаване | 6900 морски мили при 16 възела ход; Запас гориво: 1850 t |
| Екипаж | 867 души; 960 по време на война |
| Радиолокационни станции (РЛС) | Type 281b; Type 293; Type 277; Type 282; Type 283; Type 284; Type 285 |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 3x3 152 mm; |
| Зенитна артилерия | 5x2 102 mm; 4x4 40 mm (допълнително 8x1 само на „Сюперб“); 8x2 и 6x1 20 mm (2x2 и 2x1 на „Сюперб“) |
| Торпедно въоръжение | 2x3 533 mm ТА[~ 1] |
| Леки крайцери тип „Минотавър“ в Общомедия | |
Минотавър (на английски: Minotaur) са тип британски леки крайцери на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Типа също е познат и под името Суифтшър (на английски: Swiftsure). Всичко от проекта за флота са заложение 8 единици, 3 единици са построени по първоначалния проект: „Минотавър“ (на английски: HMS Minotaur (53)), „Суифтшър“ (на английски: HMS Swiftsure (08)) и „Сюпърб“ (на английски: HMS Superb (25)). Стават развитие на леките крайцери от типа „Цейлон“. Още 3 крайцера са достроени в периода 1959 – 1961 г. по коренно променен проект, който е познат като тип „Тайгър“.
История на прокта[редактиране | редактиране на кода]
Крайцерите представляват проект за райцери с подобренията, максимално отчитащи изискванията на Адмиралтейството, изказани при дострояването на корабите от типа „Цейлон“. Ширината на корпуса отново е увеличена с 1 фут за подобряване на устойчивостта, зенитното въоръжение е усилено с пета 102 mm сдвоена установка и четиристволен „пом-пом“, нараства запасът от гориво.
Конструкция[редактиране | редактиране на кода]
Крайцерите от типа „Минотавър“ (по-късно, поради предаването на главния кораб на Канада, повсеместно се обозначават като тип „Суифтшър“) конструктивно са повторение на типа „Цейлон“, отличавайки се основно в състава на въоръжението и оборудването. Претърпява сериозни изменения само носовата надстройка. Самолетните хангари са премахнати, а самата надстройка свалена с едно ниво. Системата на брониране и силовата установка остават същите. Известно намаляване на скоростта става неизбежната цена за увеличената ширина и нарасналата водоизместимост. Знаков е изначалният отказ от авиационното въоръжение – на корабите има мощно радиолокационно въоръжение. Крайцерите са претоварени, така например „Сюперб“ има стандартна водоизместимост 9066 дълги тона и пълна 11 564 дълги тона.
Служба[редактиране | редактиране на кода]
„Суифтшър“ – заложен на 22 септември 1941 г., спуснат на вода на 4 февруари 1943 г., влиза в строй на 22 юни 1944 г.
„Минотавър“ – заложен на 20 ноември 1941 г., спуснат на вода на 29 юли 1943 г., влиза в строй на 25 май 1945 г. Преди влизането му в строй е предаден на канадските ВМС и преименуван на „Онтарио“ (Ontario).
„Сюпърб“ – заложен на 23 юни 1942 г., спуснат на вода на 31 август 1943 г., влиза в строй на 16 ноември 1945 г.
Коментари[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Всички данни се привеждат към момента на влизане в строй.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007. ISBN 5-17-030194-4.
- Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. М., Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. ISBN 5-69919-130-5.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Annapolis, Maryland, U.S.A. ISBN 1-55750-132-7.
- Osborne E. W. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact. Denver, USA, ABC-CLIO, 2004. ISBN 1-85109-369-9.
- Smith P. C., Dominy J. R. Cruisers in Action 1939 – 1945. London, William Kimber, 1981. ISBN 0718302184.
- Whitley M. J. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, Arms & Armour, 1995. ISBN 1-85409-225-1.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- SWIFTSURE light cruisers (1944 – 1945) ((en))
- SUPERB light cruisers (1945 – 1961) ((en))
- Minotaur class at Uboat.net ((en))
- WWII cruisers ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Леки крайцери тип „Минотавър“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Свифтшур““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |