Луций Скрибоний Либон (консул 34 пр.н.е.)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Луций Скрибоний Либон)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Луций Скрибоний Либон.

Луций Скрибоний Либон (на латински: Lucius Scribonius Libo, * 90 пр.н.е.?) e политик и генерал на късната Римска република през 1 век пр.н.е.

Той е син на Луций Скрибоний Либон (претор 80 пр.н.е.?) и Сенция и брат на Скрибония, втората съпруга на Октавиан Август.

През 34 пр.н.е. Либон e избран за консул. Колегата му Марк Антоний е само един ден консул.

През 62 пр.н.е. Либон e магистър на Монетния двор и вероятно 56 пр.н.е. народен трибун.[1] През гражданската война 49 пр.н.е. той e легат на Помпей и командва заедно с Марк Октавий флотни части на Адрия, с които той има победа против Публий Корнелий Долабела и пленява Гай Антоний. След смъртта на Марк Калпурний Бибул 48 пр.н.е. Либон поема командото на помпеянската флота, но не успява да спре преминаването на Марк Антоний от Брундизиум в Гърция.

След битката при Фарсала Либон се оттегля за няколко години в частния си жовот. Когато триумвирите през 43 пр.н.е. го проскрибират, той отива при зет си Секст Помпей на Сицилия и му става най-важният съветник за следващите години. Либон урежда брака на сестра си Скрибония с Октавиан (po-късния Август). В договора от Мизенум 39 пр.н.е. той е предвиден за консул на следващата година, но не може да встъпи в служба, заради отново избухналата гражданска война. След смъртта на Помпей 35 пр.н.е. Либон се включва при Марк Антоний, с когото става заедно консул през 34 пр.н.е.

Баща е на Скрибония, която става съпруга на Секст Помпей и майка на Помпея Магна.

Неговите внуци (по-стари реконструкции синове) са Луций Скрибоний Либон, консул 16 г. и Марк Скрибоний Либон Друз, който 16 г. е обвинен в заговор против Тиберий.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Walter Eder, Scribonius I. 10., Der Kleine Pauly, Bd. 5 (1975), Sp. 54.
  • T. Robert S. Broughton, The Magistrates of the Roman Republic, Vol II (1952).
  • Holmes, T. Rice, The Roman Republic and the Founder of the Empire, Vol. III (1923)
  • Syme, Ronald, The Roman Revolution, Clarendon Press, Oxford, 1939.
  • Anthon, Charles & Smith, William, A New Classical Dictionary of Greek and Roman Biography, Mythology and Geography (1860).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цицерон, ad familiares 1, 1, 3; Ronald Syme, The Augustan aristocracy (1986), S. 255.