Люба Кутинчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Люба Кутинчева
българска пътешественичка

Родена
Люба Кутинчева Дагорова
Починала

Люба Кутинчева Дагорова е първата българска пътешественичка, пътувала едно десетилетие (1929 – 1938) в Магреба, Близкия и Далечния изток до остров Сахалин и Япония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Люба Кутинчева е родена в град Велико Търново на 15 май 1910 г. Произхожда от семейство на интелектуалци. Майка ѝ е племенница на легендарния капитан Райчо Николов. След 1913 г. семейството живее на румънска територия. Още като ученичка заедно с баща си участва в Добруджанската революционна организация „Свободна Добруджа“. За своята активна дейност срещу асимилацията на българите тя е преследвана от румънските власти и е принудена да избяга в България. По-късно отива в Турция, където в големите градове на страната изнася сказки за България, за българската литература, поезия, нрави, обичаи, за положението на Добруджа под румънска власт. Сказките са масово посещавани. Спечелените пари от тях ѝ позволяват да започне своята мисия като пътешественик, когато е едва на 19 г.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Средното си образование получава във френски колеж в Букурещ. През 1935 г. заминава за Франция. В Париж продължава образованието си, като следва журналистика и френска филология. Кара едногодишен стаж като кореспондент на в. „Le matin“ и фоторепортер на вестник „La femme“, след което започва своето пътешествие из Испания, Испанско Мароко и Южна Африка. В началото на 1939 г. се връща във Франция, където завършва висшето си образование. През 1939 г. се омъжва за журналиста Александър Константинов Дагоров.

Пътешествия[редактиране | редактиране на кода]

Люба Кутинчева свободно владее френски, румънски, турски и руски език, а при пътуванията си научава арабски език и есперанто. В посетените страни се издържа чрез изнасяне на сказки за България, за която в повечето страни дори не са чували. По време на пътуванията си винаги носела български трикольор на шапката си.

В малките градове и селища, където не е могла да изнася сказки, работи физически труд – бране на банани, смокини, лимони, портокали, дафинови листа, бахар, черен пипер, какао и др. Със спечелените пари продължава своето пътешествие.

Люба Кутинчева е първата българка, посетила Япония (през 1942 г. издава книгата „Япония – лични впечатления, наблюдения и проучвания“ ), Барода, Бирма, Сиам, Индокитай, Борнео, Суматра, Цейлон, Формоза (Тайван), Южен Сахалин, Оман, Маскат, Тунис, Триполи, Мадагаскар и др. Първата българка, която е преминала пеша джунглите от Мадрас до Банкок и първата жена европейка, посетила Мека, Медина, Саудитска Арабия, Йемен, Оман, Маскат. Пътува с всички възможни превозни средства – кораби, влакове, коли, каруци, камили, коне или просто пеш, приемана е от царски особи, отсядала е в обикновени домове, навсякъде предизвиквайки респект към своята личност със съзнанието си за национално достойнство. По време на пътешествието си Л. Кутинчева се среща с владетели, духовници, политици, учени и видни общественици, сред които: емирът на Трансйордания – Абд Аллах ибн Хусайн, кралят на Ирак – Файсал ибн Хусайн, султанът на Маскат и Оман – Теймур ибн Файсал ибн Турки, махараджата на Барода – Саяджирао Гаеквад III, министърът на отбраната на Ирак – Нури Саид, митрополитът на Птолемаида, владиката на арменците в Иран – архиепископ Месроб, Махатма Ганди и много други.

Загадка[редактиране | редактиране на кода]

Някои неща около Люба Кутинчева остават неясни и до днес – каква е била целта на пътуванията ѝ, както и на бележките, които тя грижливо е събирала от властите във всеки посетен град. Една от най-любопитните хипотези е, че Люба е била шпионка, финансирана от Коминтерна. Никой изследовател не е проявил любопитство да говори с нея подробно, макар че Люба Кутинчева живее до дълбока старост. Умира на 20 септември 1998 г. в София.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

В края на 60-те години Люба Кутинчева дарява архива си. Той се съхранява във фонд 1328К в Държавна агенция „Архиви“. Тя лично ги предава през 1968 – 1969 г., като сама описва всички материали.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кутинчева, Л. „Япония – лични впечатления, наблюдения и проучвания“, Стара Загора, Печатница „Родина“, 1942 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]