Мемоар на Вселенската патриаршия за Илинденско-Преображенското въстание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Протест на Вселенската патриаршия
АвторВселенска патриаршия
Създаден10/23 август 1903 г.
Цариград, Османска империя
Оригинален езикгръцки, турски, френски
Жанрпропагандна

Протестът на Вселенската патриаршия по повод Илинденско-Преображенското въстание е документ на Вселенската патриаршия в Цариград по повод избухналото Илинденско-Преображенско въстание, с дата 10 (23 нов стил) август 1903 година. С протеста се заклеймява въстанието като бандитизъм, оправдават се действията на османските власти по потушаването на бунта и се твърди, че Македония е преобрадаващо гръцка.[1][2] Протестът е широко публикуван отчасти или изцяло в европейския печат.[1] Издаден е в България в „Църковен вестник“, брой 38 от 19 септември 1903 година, а по-късно през година и отпечатан в отделна брошура. В 1933 година „Църковен вестник“ го публикува отново в броеве 45 и 46.

Подписали[редактиране | редактиране на кода]

Протестът е подписан от всичките 19 владици на Патриаршията в засегнатите от въстанието Македония и Одринска Тракия:

Име Епархия
1. патриарх Йоаким III Константинополски Вселенска патриаршия
2. митрополит Кирил Одрински Одринска епархия
3. митрополит Константин Созополски Созополска епархия
4. митрополит Никифор Литицки Литицка епархия
5. митрополит Леонтий Еноски Еноска епархия
6. митрополит Йоаким Ксантийски Ксантийска и Перитеорийска епархия
7. митрополит Николай Маронийски Маронийска епархия
8. митрополит Доротей II Визенски Визенска и Мидийска епархия
9. митрополит Атанасий Солунски Солунска епархия
10. митрополит Хрисостом Драмски Драмска епархия
11. митрополит Григорий Серски Сярска епархия
12. митрополит Йоаким Мелнишки Мелнишка епархия
13. митрополит Никодим Неврокопски Неврокопска епархия
14. митрополит Григорий Струмишки Струмишка епархия
15. митрополит Никодим II Воденски Воденска епархия
16. епископ Партений Поленинска Поленинска епархия
17. митрополит Йоаникий Мъгленски Мъгленска епархия
18. митрополит Антим Преспански Преспанска и Охридска епархия
19. митрополит Амвросий Пелагонийски Пелагонийска епархия
20. митрополит Герман Костурски Костурска епархия

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Мемоарът е написан в три различаващи се варианта: на гръцки с най-радикален текст, на турски за Високата порта, в който са добавени ласкателни за властите изрази и на френски за посланиците с най-умерен текст, в който са избегнати обидите по отношение на въстаниците.[1] Патриаршията се обявява против действията на привържениците на схизматичната Българска екзархия и твърди, връщането на екзархийските села под ведомството на Патриаршията е доброволен акт.[2] Твърди се, че Македония не е славянска земя, а е населена с многобройно турско население и с още по-многобройно гръцко, с албанци, власи и българи-православни - така са обозначени гъркоманите, които са свързани в едно цяло чрез общата вяра, традиции и желания.[2] Българското население според документа е една четвърт.

Полагат се всички усилия да се установи пред очите на Европа, че цялото християнско население в Македония е българско, и че по логическо заключение тая страна принадлежи на екзархийските схизматици. Хвърлят се най-сетне върху нас обвинения, че открито сме работили да отцепим с насилия тия, що признават църковната власт на Екзарха, че сме горели българските богослужебни книги и сме ги заменявали с наши... За жалост тези вандали успяха да убедят европейците, че уж цяла Македония е българска, и че турци и гърци там нападат и притискат тия незлобливи хорица... Не! С изключение на някои покрайнини на север, дето болшинството на населението принадлежи на туй племе, Македония не е славянска. По целия си простор е населена с многобройно турско население, от още по-многобройно, от албанци, власи и българи православни... Македония не е славянска... Тя има компактно турско и гръцко население, що съставлява повече от три четвърти от цялото и народонаселение. Следователно тя не е изключително славянска (българска), а турско-гръцко-българска според сегашния състав на населението.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Иванов, Ил. Фенеръ свидетелствува... Протестътъ на гръцкия патриархъ по поводъ Илинденското възстание // Македония III (757). 19 април 1929. с. 2.
  2. а б в Снегаровъ, Иванъ. Отношенията между Българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схизмата // Църковенъ архивъ (ІІІ-V). 1926 - 1928.