Направо към съдържанието

Михаил Доростолски и Червенски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил
български духовник
Роден
Починал
8 май 1961 г. (77 г.)

Религияправославие
Учил вКиевска духовна академия
Михаил в Общомедия
От ляво надясно седнали: митрополитите Неофит Скопски, Максим Пловдивски, Неофит Видински, екзарх Стефан I Български и митрополит Иларион Сливенски; прави от ляво надясно: митрополитите Борис Неврокопски, Михаил Доростоло-Червенски, Паисий Врачански, Софроний Търновски и епископ Кирил Стобийски, главен секретар на Светия синод, 1937 г.

Михаил е български православен духовник, велички епископ (1924 – 1927), доростолски и червенски митрополит (1927 – 1961) на Българската православна църква.

Роден е на 6 април 1884 година в град Калофер, със светското име Димитър Тодоров Чавдаров в семейството на Тодор Драганов Чавдаров и Парашкева Аврамова – дъщеря на Димитър Аврамов и Велика, дъщеря на чорбаджи Недя Начоолу, от Калофер.[1] Първоначално образование получава като ревностен ученик в родния си град. През 1896 година семейството му се преселва в град София, където завършва ючбунарската прогимназия. През есента на 1898 година е приет за ученик в Самоковското богословско училище, в което постъпва с конкурсен изпит и завършва през 1902 година като първенец.

От 15 август 1902 година до 6 август 1906 година работи като писар във Варненско-Преславската митрополия. През есента на 1906 година със стипендия, отпусната от Светия синод, заминава за Русия, където до 1910 година следва в Киевската духовна академия. Получава стипендия по случай 25-годишния юбилей на екзарх Йосиф I Български. Завършва през 1910 година като кандидат на богословието.

След завръщането си в България, от 1910 година до края на юли 1912 година е учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На 24 декември 1911 година в семинарския храм „Свети Йоан Рилски“ е постриган в монашество с името Михаил от тогавашния ректор епископ Неофит Велички, който на следващия ден 25 декември го ръкополага и в йеродяконски чин. На 1 август 1912 година във варненския катедрален храм „Успение Богородично“ е ръкоположен за йеромонах от митрополит Симеон Варненски и Преславски и в същия ден е назначен за протосингел на Варненско-Преславската митрополия, [2] като изпълнява длъжността до 17 август 1923 година. Взема дейно участие в Втория църковно-народен събор през 1921 – 1922 г.

На 6 януари 1915 година по решение на Светия синод е възведен в архимандритско достойнство от митрополит Симеон.[3] От 17 август 1923 година до края на август 1926 година архимандрит Михаил е ректор на Софийската духовна семинария.[4]

На 28 април 1924 година във варненския Катедрален храм „Успение Богородично“ е хиротонисан в епископски сан с титлата „Велички“ от митрополитите Симеон Варненски и Преславски, Павел Старозагорски и епископ Варлаам Левкийски. От 1 септември 1926 година до 3 април 1927 година епископ Михаил Велички е викарий на митрополит Симеон Варненски и Преславски.

На 3 април 1927 година е избран, а на 10 април същата година е и канонически утвърден за доростолски и червенски митрополит.[5] Като епархийски архиерей той е инициатор на множество благотворителни и културно-просветни начинания в епархията си и извън нея. Почетен председател е на Българския червен кръст[6] в София, а от 1927 година до 1944 година е и председател на БЧК в Русе.

На 12 юли 1947 година в Разград възвежда Максим Минков в архимандритско достойнство и с благословението на Светия синод го назначава за свой протосингел. От 8 ноември 1948 година до 4 януари 1949 година митрополит Михаил е наместник-председател на Светия синод.[7] През лятото на 1949 година заместник-министърът на вътрешните работи Йонко Панов го определя като „предан представител на реакцията в църквата“ и предлага да бъде отстранен от Светия синод в рамките на кампания за „демократизация“, но предложението е отхвърлено от Политбюро на ЦК на БКП.[8]

Митрополит Михаил има много публикувани статии и сказки в „Църковен вестник“. Автор е на множество книги, брошури и статии от църковно-исторически, нравствено-богословски и социален характер.

Учира на 8 май 1961 година в София и е погребанв притвора на русенския катедрален храм „Света Троица“.[9]

  1. митрополит Михаил, архив на оригинала от 11 януари 2007, https://web.archive.org/web/20070111151456/http://www.jusoft.net/diocese/images/mihaili.jpg, посетен на 14 август 2006 
  2. Варненско-Преславската митрополия
  3. митрополит Симеон
  4. Митрополит Михаил става ректор на Софийската духовна семинария, архив на оригинала от 19 февруари 2005, https://web.archive.org/web/20050219115357/http://synpress.bglink.net/20-2003/rektori.htm, посетен на 23 август 2006 
  5. Митрополит Михаил става Доростолски и Червенски митрополит, архив на оригинала от 23 октомври 2010, https://web.archive.org/web/20101023181810/http://www.jusoft.net/diocese/bishop/mihail.html, посетен на 23 август 2006 
  6. Михаил е бил председател на Българския червен кръст
  7. Михаил е наместник-председател на Светия Синод
  8. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 224.
  9. Михаил е погребан в Катедрален храм „Св. Троица“, архив на оригинала от 30 декември 2004, https://web.archive.org/web/20041230200345/http://synpress.bglink.net/02-2003/ubiley.htm, посетен на 23 август 2006 
архимандрит Климент ректор на Софийската духовна семинария
(17 август 1923 – 1 септември 1926)
епископ Борис Стобийски
Иларион велички епископ
(28 април 1924 – 3 април 1927)
Андрей
Василий доростолски и червенски митрополит
(10 април 1927 – 8 май 1961)
Софроний