Раменци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Раменци
Πηγές
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Просечен
Географска област Зъхна
Надм. височина 221 m
Население 71 души (2001)

Рамѐнци или Рамѐнце, Ромѐнце, известно и с турското си име Мезе (на гръцки: Πηγές, Пигес, катаревуса Πηγαί, Пиге, до 1928 година Μεσέ, Месе[1]) е село в Гърция, дем Просечен. Населението му е 71 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в южните склонове на Щудер, северозападно от Драма.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов Раменци е жителско име от местното име *Рамен от равен. Жителското име е рамѐнчанин, рамѐнчанка, рамѐнчане. Според Йордан Заимов е от изчезналото лично име *Рамен от Рам(о) и -ен, вероятно от Аврам. Това се подкрепя от формите Враменци, Авраменци.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659-1660 година селото е отбелязано под името Рамниче с 6 стари и 21 нови джизие ханета (домакинства).[3]

В края на XIX век Раменци е чифлик в Зъхненска каза на Османската империя. Според Георги Стрезов към 1891 в Раменце живеят и българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 190 гърци.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Rzamentzi) има 200 българи патриаршисти гъркомани.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Раменци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната Раменци е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. Населението на Раменци се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци.

В 1928 година селото е прекръстено на Пиге, в превод извори, тъй като край него е пещерата Маара, от която излиза река Панега (приток на Драматица).[8] Според преброяването от 1928 година Раменци е бежанско село с 32 бежански семейства със 112 души.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Раменци
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Петров, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 15 щипска дружина, 4 рота на 11 сярска дружина[10]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 182.
  3. Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 564 и 874.
  8. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  9. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 564.
     Портал „Македония“         Портал „Македония