Раменци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Раменци
Πηγές
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Просечен
Географска област Зъхна
Надм. височина 221 m
Население (2001) 71 души

Рамѐнци или Рамѐнце, Ромѐнце, известно и с турското си име Мезе (на гръцки: Πηγές, Пигес, катаревуса Πηγαί, Пиге, до 1928 година Μεσέ, Месе[1]) е село в Гърция, дем Просечен. Населението му е 71 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в южните склонове на Щудер, северозападно от Драма.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов Раменци е жителско име от местното име *Рамен от равен. Жителското име е рамѐнчанин, рамѐнчанка, рамѐнчане. Според Йордан Заимов е от изчезналото лично име *Рамен от Рам(о) и -ен, вероятно от Аврам. Това се подкрепя от формите Враменци, Авраменци.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659-1660 година селото е отбелязано под името Рамниче с 6 стари и 21 нови джизие ханета (домакинства).[3]

В края на XIX век Раменци е чифлик в Зъхненска каза на Османската империя. Според Георги Стрезов към 1891 в Раменце живеят и българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 190 гърци.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Rzamentzi) има 200 българи патриаршисти гъркомани.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Раменци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната Раменци е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. Населението на Раменци се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци.

В 1928 година селото е прекръстено на Пиге, в превод извори, тъй като край него е пещерата Маара, от която излиза река Панега (приток на Драматица).[8] Според преброяването от 1928 година Раменци е бежанско село с 32 бежански семейства с 112 души.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Раменци
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Петров, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 15 щипска дружина, 4 рота на 11 серска дружина[10]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μεσέ - Πηγαί
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 182.
  3. Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 3.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1902, стр. 182.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 202-203.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 564 и 874.
  8. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 564.


Дем Просечен (Просоцани)
Просечен (Просоцани) | Бъбълец (Пирги) | Голак (Перихора) | Голашки манастир | Голям Семендрик (Мегалокамбос) | Граменци (Грамени) | Горенци (Кали Вриси) | Калапот (Панорама) | Каракавак (Мавролевки) | Карлъково (Микрополи) | Криводол (Калитеа) | Кобалища (Кокиногия) | Малък Семендрик (Микрокамбос) | Минаре (Ситагри) | Нови Калапот (Ангитис) | Плевня (Петруса) | Пършово (Антохори) | Раменци (Пигес) | Ресилово (Харитомени) | Ставрос | Фотилово (Фотоливос) | Чал (Аргируполи)

Исторически села: Кончен

     Портал „Македония“         Портал „Македония