Сколецит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сколецит от северните райони на Афганистан
Иглести кристали от сколецит с бледозелен апофилит и бледорозов стилбит - Махаращра, Индия

Сколецитът (Scolecite) е вулканичен минерал от натролитовата група в клас силикати и представлява хидратиран калциево-алуминиев силикат. Тъй като принадлежи към зеолитите, притежава и тяхната характерна пръстеновидна структура. Минералът е в състояние селективно да отделя и отново да приема молекулите и йоните на различни вещества, в зависимост от тяхната големина, и поради това може да действа като молекулярно сито.[1] Много прилича на друг зеолитов минерал – натролита, от който визуално е трудно различим.[2]

Наименованието му произлиза от гръцката дума σκουλήκι, означаваща червей, защото при нагряване се извива по подобен начин.[1] Описан е за първи път от немските химици и минералози A. F. Gehlen и J. N. Fuchs през 1813 година.[3][4]

Синоними[редактиране | редактиране на кода]

Като синоними на сколецита по различно време, а понякога и сега, са ползвани синонимите: иглест камък, елагит (Ellagite), еписколецит (Episcolecite, Episkolecite), варов мезотип (Lime Mesotype), вейсиан (Weissian).[3][5]

Химичен състав и свойства[редактиране | редактиране на кода]

Химичната формула на сколецита е Са[Al2Si3O10].2H2O[1] Съотношението на химичните елементи в състава му е калций – 10,22%; алуминий – 13,75%; силиций – 21,48%; водород – 1,54%; кислород – 52,01%. Съдържа СаО - 14,29%; Al2O3 – 25,99%; SiO2 – 45,94%; Н2О – 13,78%.[6]

При нагряване се огъва и извива, губи част от водата си и се превръща в метасколецит. Минералът е лесно разтворим в солна киселина, като при този процес се освобождава желеобразен силициев диоксид.[2]

Морфология[редактиране | редактиране на кода]

Структура на сколецит

Образуването на сколецита е свързано с по-голямата активност на калция.[1] Формира се при сравнително ниски температури в различни кухини като друзи, геоди и пукнатини в основни вулканични скали от базалтов тип, образувани при наличието на някакъв газ в лавата при нейното втвърдяване. Тези кухини обезпечават на лесно чупливите кристали оптимални условия за растеж и защита от външни фактори.[2][7] Среща се и в пукнатините на гнайси, амфиболи, както и в лаколити, образувани от сиенитова или габрова магма.[3] Може да се намери и при някои метаморфни породи в качеството си на минерал с хидротермален произход.[6]

Кристалите на сколецита са много сходни с тези на други зеолитови минерали, с които той е в близко родство, на първо място с натролита и мезолита.[7] Те са преобладаващо призматични и иглести, но често се срещат срастъци, оформящи псевдоизометрични образци с перовидно набраздяване.[1] Характерен е и с лъчисти или радиалнолъчисти агрегати. Те могат да представляват плътни образувания, състоящи се от продълговати влакна, успоредни на вертикалната кристалографска ос. В други случаи образува група иглести кристали, подредени във вид на отворени сфери. Кристалите често са сдвоени така, че получават псевдохексагонален вид.[2][4]

Ажурните друзи от игловидни кристали сколецит са много красиви и високо ценени от колекционерите. Най-ценни са агрегатите, съставени от голямо количество иглести кристали, дълги над 10 cm, с дебелина около 3 mm.[4]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Сколецитът принадлежи към групата на влакнестите зеолити и има характерната за тях пръстеновидна структура. Тя е отчетливо аксиална с основен структурен елемент групата [Al2Si3O10]. Тя е изградена от 4 тетраедрични пръстена със състав [Al2Si2O8] и добавъчен тетраедър от SiO4, който се редува с AlО4. В стурктурата на сколецита всеки калциев атом е обгърнат от четири кислородни атома и три водни молекули.[1]

Благодарение на характерната си структура, както и останалите зеолити, минералът може да пропуска градивни частици с определена големина и да задържа други. По този начин той може да действа като естествено молекулярно сито.[1]

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Жълтеникав сколецит от Швейцария
Едри кристали сколецит от района на Залцбург, Австрия
Радиалнолъчист агрегат от сколецит - щат Вашингтон, САЩ
Нежни бледорозови кристали от сколецит върху повелит и апофилит - Махаращра, Индия

Оптични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Кристалографски свойства[редактиране | редактиране на кода]

  • Кристална структура – псевдоорторомбичен, псевдотетрагонален[5]
  • Сингония – моноклинна[5]
  • Пространствена група – Bb (B1 1b); [Cc] {C1c1}[5]
  • Параметри на клетката – a = 18,508 Å, b = 18.981 Å, c = 6.527 Å[5]
  • Обем на елементарната клетка – V = 2,29 Å3[6]
  • Хабитус – тънки игловидни или радиални агрегати, влакнести маси[6]

Други характеристики[редактиране | редактиране на кода]

  • Клас – силикати[1]
  • Група – зеолитова група, натролитова подгрупа[5]
  • IMA статус — действителен, описан преди 1959 година[2]
  • Свързани минерали – минерали от зеолитовата група[5] и калцит[3]
  • Типични примеси – Na, K[2]
  • Година на откриване – 1813[6]
  • Произход на името – от гръцкото σκουλήκι, означаващо червей[6]

Находища[редактиране | редактиране на кода]

Богати находища на сколецит има на един от островите на Исландия и край градовете Пуна и Назик в щата Махаращра, Индия. Прочути са призматичните кристали, находища на които се намират в щат Рио Гранди до Сул в Бразилия и имат дължина до 20 cm и дебелина около 1 cm.[1] Сколецит във вид на красиви кристали е открит на островите Мал и Скай в Шотландия, в щат Колорадо в САЩ и другаде. Обикновено е разпространен заедно с други зеолити и калцит. В басейна на Нижная Тунгуска в Евенкски автономен окръг и в Южен Урал се намира в геоди и пукнатини в базалтови породи.[2] В Австрия се добива в провинция Каринтия, в Мексико – край град Charcas, в Швейцария – в кантона Граубюнден и т.н.[3] Най-много екземпляри с колекционерска стойност се появяват от залежите в платото Декан в Индия.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]