Сколецит

Сколецит
Общи
Формула	Ca(Si₃Al₂)O₁₀·3H₂O
Класификация на Щрунц	9.GA.05
Характеристики
Цвят на чертата	бяло
Сколецит в Общомедия

Сколецит от северните райони на Афганистан

Иглести кристали от сколецит с бледозелен апофилит и бледорозов стилбит - Махаращра, Индия

Сколецитът (Scolecite) е вулканичен минерал от натролитовата група в клас силикати и представлява хидратиран калциево-алуминиев силикат. Тъй като принадлежи към зеолитите, притежава и тяхната характерна пръстеновидна структура. Минералът е в състояние селективно да отделя и отново да приема молекулите и йоните на различни вещества, в зависимост от тяхната големина, и поради това може да действа като молекулярно сито. Много прилича на друг зеолитов минерал – натролита, от който визуално е трудно различим.

Наименованието му произлиза от гръцката дума σκουλήκι, означаваща червей, защото при нагряване се извива по подобен начин. Описан е за първи път от немските химици и минералози A. F. Gehlen и J. N. Fuchs през 1813 година.

Синоними

Като синоними на сколецита по различно време, а понякога и сега, са ползвани синонимите: иглест камък, елагит (Ellagite), еписколецит (Episcolecite, Episkolecite), варов мезотип (Lime Mesotype), вейсиан (Weissian).

Химичен състав и свойства

Химичната формула на сколецита е Са[Al₂Si₃O₁₀].2H₂O Съотношението на химичните елементи в състава му е калций – 10,22%; алуминий – 13,75%; силиций – 21,48%; водород – 1,54%; кислород – 52,01%. Съдържа СаО - 14,29%; Al₂O₃ – 25,99%; SiO₂ – 45,94%; Н₂О – 13,78%.

При нагряване се огъва и извива, губи част от водата си и се превръща в метасколецит. Минералът е лесно разтворим в солна киселина, като при този процес се освобождава желеобразен силициев диоксид.

Морфология

Структура на сколецит

Образуването на сколецита е свързано с по-голямата активност на калция. Формира се при сравнително ниски температури в различни кухини като друзи, геоди и пукнатини в основни вулканични скали от базалтов тип, образувани при наличието на някакъв газ в лавата при нейното втвърдяване. Тези кухини обезпечават на лесно чупливите кристали оптимални условия за растеж и защита от външни фактори. Среща се и в пукнатините на гнайси, амфиболи, както и в лаколити, образувани от сиенитова или габрова магма. Може да се намери и при някои метаморфни породи в качеството си на минерал с хидротермален произход.

Кристалите на сколецита са много сходни с тези на други зеолитови минерали, с които той е в близко родство, на първо място с натролита и мезолита. Те са преобладаващо призматични и иглести, но често се срещат срастъци, оформящи псевдоизометрични образци с перовидно набраздяване. Характерен е и с лъчисти или радиалнолъчисти агрегати. Те могат да представляват плътни образувания, състоящи се от продълговати влакна, успоредни на вертикалната кристалографска ос. В други случаи образува група иглести кристали, подредени във вид на отворени сфери. Кристалите често са сдвоени така, че получават псевдохексагонален вид.

Ажурните друзи от игловидни кристали сколецит са много красиви и високо ценени от колекционерите. Най-ценни са агрегатите, съставени от голямо количество иглести кристали, дълги над 10 cm, с дебелина около 3 mm.

Структура

Сколецитът принадлежи към групата на влакнестите зеолити и има характерната за тях пръстеновидна структура. Тя е отчетливо аксиална с основен структурен елемент групата [Al₂Si₃O₁₀]. Тя е изградена от 4 тетраедрични пръстена със състав [Al₂Si₂O₈] и добавъчен тетраедър от SiO₄, който се редува с AlО₄. В стурктурата на сколецита всеки калциев атом е обгърнат от четири кислородни атома и три водни молекули.

Благодарение на характерната си структура, както и останалите зеолити, минералът може да пропуска градивни частици с определена големина и да задържа други. По този начин той може да действа като естествено молекулярно сито.

Физически характеристики

Жълтеникав сколецит от Швейцария

Едри кристали сколецит от района на Залцбург, Австрия

Радиалнолъчист агрегат от сколецит - щат Вашингтон, САЩ

Нежни бледорозови кристали от сколецит върху повелит и апофилит - Махаращра, Индия

• Цвят – безцветен, бял, кафеникав, светло сив, а понякога и с розов оттенък
• Цвят на чертата – бял
• Прозрачност – прозрачен, полупрозрачен
• Блясък – стъклен и копринен при влакнести агрегати
• Твърдост по скалата на Моос – 5,0-5,5
• Относително тегло – 2,25
• Молекулно тегло – 392,34
• Плътност – 2,25—2,29 g/cm³
• Цепителност – съвършена по (110) и (110)
• Лом – неравен
• Чупливост – крехък, силно чуплив
• Радиоактивност – 0
• Електрически свойства — пироелектрик, пиезоелектрик

Оптични свойства

• Тип – двуосен кристал
• Показател на пречупване – nα = 1,507 – 1,513; nβ = 1,516 – 1,520; nγ = 1,517 – 1,521
• Ъгъл между оптическите оси – измерен 36°-56°, изчислен 36°-40°
• Максимално двойно лъчепречупване – δ = 0,010
• Оптически релеф – нисък
• Луминесценция – от жълто до кафяво при ултравиолетово излъчване
• Флуоресценция – няма

Кристалографски свойства

• Кристална структура – псевдоорторомбичен, псевдотетрагонален
• Сингония – моноклинна
• Пространствена група – Bb (B1 1b); [Cc] {C1c1}
• Параметри на клетката – a = 18,508 Å, b = 18.981 Å, c = 6.527 Å
• Обем на елементарната клетка – V = 2,29 Å3
• Хабитус – тънки игловидни или радиални агрегати, влакнести маси

Други характеристики

• Клас – силикати
• Група – зеолитова група, натролитова подгрупа
• IMA статус — действителен, описан преди 1959 година
• Свързани минерали – минерали от зеолитовата група и калцит
• Типични примеси – Na, K
• Година на откриване – 1813
• Произход на името – от гръцкото σκουλήκι, означаващо червей

Находища

Богати находища на сколецит има на един от островите на Исландия и край градовете Пуна и Назик в щата Махаращра, Индия. Прочути са призматичните кристали, находища на които се намират в щат Рио Гранди до Сул в Бразилия и имат дължина до 20 cm и дебелина около 1 cm. Сколецит във вид на красиви кристали е открит на островите Мал и Скай в Шотландия, в щат Колорадо в САЩ и другаде. Обикновено е разпространен заедно с други зеолити и калцит. В басейна на Нижная Тунгуска в Евенкски автономен окръг и в Южен Урал се намира в геоди и пукнатини в базалтови породи. В Австрия се добива в провинция Каринтия, в Мексико – край град Charcas, в Швейцария – в кантона Граубюнден и т.н. Най-много екземпляри с колекционерска стойност се появяват от залежите в платото Декан в Индия.

Литература

• Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 381 – 382.
• Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 125.