Стилбит

Стилбит
Стилбит от Лапландия, Швеция
Характеристики
Цвят на чертата	бяло
Стилбит в Общомедия

Стилбит-Са, щат Махаращра, Индия

Стилбит-Са, намерен в Ню Джърси, САЩ

Бял стилбит върху базалт от Мадагаскар

Рядък зелен стилбит-Са, щат Махаращра, Индия

Стилбит от Ню Джърси, САЩ

Стилбит с апофилит от Индия, щат Махаращра

Стилбит от Фотиново - Национален музей "Земята и хората"

Стилбитът (десмин) (Stilbite, Desmine) е минерал от стилбитовата група, клас силикати, с химична формула (NaCa₂)Al₂Si₇O₁₈.7H₂O. Химическият му състав е изменчив. Има приблизителен състав от калциев окис (СаО) - 7-9%, алуминиев окис (Аl₂O₃) - 16-18%, силициев двуокис (SiO₂) - 55-61%, вода (Н₂О) - 16,5-19%.

Съществуват две разновидности на стилбита:

• Единият се отбелязва като стилбит-Са с повишено съдържание на калций и има химична формула NaCa₄(Al₉Si₂₇O₇₂).nH₂O.
  
• Другият вид е стилбит-Na с повишено съдържание на натрий и химична формула Na₃Ca₃(Al₈Si₂₈O₇₂).nH₂O.

Визуално двата вида са неразличими.

Стилбитът спада към голямата група на минерали със зеолитови свойства, към която се включват около 40 природни минерала. Както и останалите, той е алуминосиликат, съдържащ водни молекули, които могат да бъдат отстранени без да се наруши кристалната му структура. Водните молекули, заедно с алкалните и алкалоземните катиони, се разполагат в големите празнини в структурата.

Стилбитът е получил наименованието си от бисерния блясък по цепителните си повърхности. Синонимът десмин се използва заради сноповидните му кристали и агрегати.

Морфология

Стилбитът е нискотемпературен минерал, който се среща обикновено заедно с други зеолити и халцедон в порите и пукнатините на различни вулканични породи от типа на андезит, базалт и различни метаморфни скали. Той е типичен хидротермален минерал и е един от последно образуващите се зеолити. Може да създава големи красиви кристални форми с размери до 14 сm. Често се развива самостоятелно или в комбинация с хейландит, калцит и други минерали, както и като агент в някои пясъчници и конгломерати. Понякога е възможно да се намери и във вторични жили от гранат и гнайс. Агрегатите са сноповидни, радиалнолъчеви или сферолитови.

Структура

Стилбитът е минерал с псевдоромбична кристална структура. Тетраедричният скелет е изграден от пръстени от по 4, 8 и 10 тетраедъра. Калциевите атоми са обкръжени от 8Н₂О, без да се свързват с кислородните атоми от скелета. Натриевите атоми са привързани към водни молекули и кислородни атоми от тетраедричния скелет. Кристалите на стилбита са кръстовидни, проникващи срастъци с ромбична симетрия.

Физически характеристики

• Цвят — бял, жълт до кафяв или червен
  
• Черта — бяла
  
• Прозрачност — прозрачен до полупрозрачен
  
• Блясък — стъклен, бисерен
  
• Твърдост по скалата на Моос — 3,5-4
  
• Плътност — 2,18 – 2,23 g/cm3
  
• Относително тегло — 2,09-2,20
  
• Радиоактивност — 0
  
• Цепителност — съвършена по (010)
  
• Молекулно тегло — 2883,86
  

Кристалографски свойства

• Кристална структура — псевдоромбична
  
• Сингония — моноклинна
  
• Лом — мидест
  

Други характеристики

• Клас —- силикати, зеолит
• Група — стилбитова
• IMA статус — Стилбит-Са – действителен, описан през 1801 г., стилбит-Na - утвърден през 1998 г.
  
• Свързани минерали — зеолити, силикати, калцит, кварц, клиноптилолит, хейландит
  
• Произход на името — от гръцката дума за „блясък“
  
• Особености – Топи се на пламъка на свещ и лесно се разтваря в солна киселина.

Находища

Стилбитът обикновено се среща като жили или в празнини на андезита и подобни вулканични скали. Двата вида стилбит имат различно разпространение в земната кора, като стилбит-Са се среща много по-често от стилбит-Nа. В България стилбит може да се намери край Давидково, Смолянско.

Стилбит-Са се среща на много места по света:

• Европа – Австрия (Щирия и Тирол), Белгия, Великобритания (Англия, Шотландия и Северна Ирландия), Германия (Бавария, Саксония, Тюрингия), Ирландия, Исландия, Испания (Арагона, Галиция и около Мадрид), Италия (Лигурия, Ломбардия, Пиемонт, Трентино), Молдова, Норвегия, Полша (Долна Силезия), Румъния, Словакия, Украйна, Унгария, Франция, Чехия (Бохемия и Моравия), Швейцария.

• Азия – Далечния изток и Сибир в Русия, о. Хоншу в Япония, Казахстан и Индия (Махаращра). Нежно розовите кристали на стилбита в комбинация със зеленикавия апофилит са много характерни за платото Пуна в щат Махаращра, Индия.

• Северна Америка – Канада (Северозападните територии, Квебек, Нова Скотия), САЩ (Аляска, Калифорния, Колорадо, Кънектикът, Айдахо, Мейн и др.)

• Южна Америка – Бразилия (Рио Гранде и Санта Катарина)

• Африка – Мароко, по р. Лимпопо в РЮА.

Стилбит-Nа се среща само на няколко места в света:

• Европа – Италия (Пиемонт и Сардиния)

• Северна Америка – САЩ (Аляска, Пенсилвания, Юта и Вашингтон)

• Азия – Индия (Махаращра) и Япония (префектура Фукуока)

• Австралия – щатите Виктория и Южна Австралия

Литература

• Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 168- 170. Посетен на 2 април 2024.
• Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 392 – 398.
• Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 350 – 351.
• Минчева-Стефанова, Йорданка; Бресковска, Веселина, Костов, Иван. Списък на минералните имена, публикувани за минерали от България // Списание на българското геологическо дружество 38 (2). 1977. с. 187.
• Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 116, 126.
• Костов-Китин, Владислав. Стилбит = Десмин Stilbite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 580 – 582.