Стилбит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стилбит-Са, щат Махаращра, Индия
Стилбит-Са, намерен в Ню Джърси, САЩ
Стилбит от Лапландия, Швеция
Бял стилбит върху базалт от Мадагаскар
Рядък зелен стилбит-Са, щат Махаращра, Индия
Стилбит от Ню Джърси, САЩ
Стилбит с апофилит от Индия, щат Махаращра

Стилбитът (десмин) (Stilbite, Desmine) е минерал от стилбитовата група, клас силикати, с химична формула (NaCa2)Al2Si7O18.7H2O.[1] Химическият му състав е изменчив. Има приблизителен състав от калциев окис (СаО) - 7-9%, алуминиев окис (Аl2O3) - 16-18%, силициев двуокис (SiO2) - 55-61%, вода2О) - 16,5-19%.[2]

Съществуват две разновидности на стилбита:

  • Единият се отбелязва като стилбит-Са с повишено съдържание на калций и има химична формула NaCa4(Al9Si27O72).nH2O.
  • Другият вид е стилбит-Na с повишено съдържание на натрий и химична формула Na3Ca3(Al8Si28O72).nH2O.

Визуално двата вида са неразличими.[3][4]

Стилбитът спада към голямата група на минерали със зеолитови свойства, към която се включват около 40 природни минерала. Както и останалите, той е алуминосиликат, съдържащ водни молекули, които могат да бъдат отстранени без да се наруши кристалната му структура. Водните молекули, заедно с алкалните и алкалоземните катиони, се разполагат в големите празнини в структурата.[1]

Стилбитът е получил наименованието си от бисерния блясък по цепителните си повърхности. Синонимът десмин се използва заради сноповидните му кристали и агрегати.[1]

Морфология[редактиране | редактиране на кода]

Стилбитът е нискотемпературен минерал, който се среща обикновено заедно с други зеолити и халцедон в порите и пукнатините на различни вулканични породи от типа на андезит, базалт и различни метаморфни скали. Той е типичен хидротермален минерал и е един от последно образуващите се зеолити. Може да създава големи красиви кристални форми с размери до 14 сm. Често се развива самостоятелно или в комбинация с хейландит, калцит и други минерали, както и като агент в някои пясъчници и конгломерати. Понякога е възможно да се намери и във вторични жили от гранат и гнайс. Агрегатите са сноповидни, радиалнолъчеви или сферолитови.[1][5][6][7]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Стилбитът е минерал с псевдоромбична кристална структура. Тетраедричният скелет е изграден от пръстени от по 4, 8 и 10 тетраедъра. Калциевите атоми са обкръжени от 8Н2О, без да се свързват с кислородните атоми от скелета. Натриевите атоми са привързани към водни молекули и кислородни атоми от тетраедричния скелет. Кристалите на стилбита са кръстовидни, проникващи срастъци с ромбична симетрия.[1]

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Кристалографски свойства[редактиране | редактиране на кода]

Други характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Находища[редактиране | редактиране на кода]

Стилбитът обикновено се среща като жили или в празнини на андезита и подобни вулканични скали. Двата вида стилбит имат различно разпространение в земната кора, като стилбит-Са се среща много по-често от стилбит-Nа. В България стилбит може да се намери край Давидково, Смолянско.[8]

Стилбит-Са се среща на много места по света:[3][7]

Стилбит-Nа се среща само на няколко места в света:[4][7]


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л Иван Костов - "Минералогия"/изд."Техника"/София/1993/ISBN 954-03-0112-2/стр.367,380
  2. а б в Каталог минералов
  3. а б в г д Stilbite-Ca
  4. а б в г д Stilbite-Na
  5. а б в г д Все о геологии
  6. а б в г д Минералите
  7. а б в г Mineral Data Publishing/Anthony J.W., Bideaux R.A., Bladh K.W., Nichols M.C. - Handbook of Mineralogy - Stilbite/2001
  8. Национален музей "Земята и хората"