Татяна Лолова: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 25: Ред 25:
Лолова е омъжена за Светослав Светославов от 1963 до смъртта му на 26 декември 2018 г.<ref>Георги Тошев, Мила Вачева, [https://www.24chasa.bg/novini/article/7216480 „Почина Светослав Светославов – Славето – мъжът, когото Татяна Лолова обича 55 г.“], в-к „24 часа“, 26 декември 2018 г.</ref>
Лолова е омъжена за Светослав Светославов от 1963 до смъртта му на 26 декември 2018 г.<ref>Георги Тошев, Мила Вачева, [https://www.24chasa.bg/novini/article/7216480 „Почина Светослав Светославов – Славето – мъжът, когото Татяна Лолова обича 55 г.“], в-к „24 часа“, 26 декември 2018 г.</ref>


След кратко боледуване от [[COVID-19]] и престой в [[Пирогов (болница)|Болница „Пирогов“]], Татяна Лолова умира на 23 март 2021 г. на 87-годишна възраст.
След кратко боледуване от [[COVID-19]] и престой в [[Пирогов (болница)|Болница „Пирогов“]], Татяна Лолова умира на 22 март 2021 г. на 87-годишна възраст.


== Награди и отличия ==
== Награди и отличия ==

Версия от 09:46, 23 март 2021

Татяна Лолова
българска актриса
Лолова през 2010 г.
Родена
Татяна Желязкова Лолова
Починала

Учила вНационална академия за театрално и филмово изкуство
Актьорска кариера
Активност1955 – 2021
Семейство
СъпругЕвелин Симеонов Монев (1957 – 1964)
Светослав Светославов (1964 – 2018; смъртта му)
ДецаСава Светославов

Уебсайт
Татяна Лолова в Общомедия

(на 87 г.)

Татяна Желязкова Лолова е българска театрална, филмова и телевизионна актриса. Известна е главно с комичните си роли в киното, на театрална сцена, по телевизията и радиото.[1]

Биография

Родена е на 10 февруари 1934 г. в София. Майка ѝ е от руско-украински произход, а баща ѝ Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед съименник е известен театрален актьор в Пловдив.

Лолова завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори.

През 1955 – 1956 г. играе в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г. Между 1977 и 1989 г. е в театър „София“, след което се завръща в Сатиричния театър през 1989 г.

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Татяна Лолова.

Играе и на сцената на Театър 199, където отбеляза 10 години на хитовия моноспектакъл Duende по текстове на Румяна Апостолова, Лорка и др., режисьор Съни Сънински – в историята са записани над 300 изиграни представления в България и чужбина. Лолова играе в спектакъла до 2017 г. В Театър 199 също играе в постановките „Старомодна комедия“ от Алексей Арбузов и „Нищо не помня“ от Артър Милър.

Нейните отпечатъци могат да бъдат видени на Стената на славата пред Театър 199.

Тя е актриса с широк диапазон на комедийно-сатиричното изображение – от фарса и буфонадата до гротеската и сатирата. Въпреки хиперболата и иронията, използвани от нея при изграждането на образите, те са правдиви и въздействащи.

Играе Агафия Тихоновна („Женитба“, Н. В. Гогол), Татяна Алексеевна („Юбилей“, А. П. Чехов).

Член е на Съюза на българските филмови дейци (1987). Написва автобиографичната книга „1/2 живот“.

Лолова е омъжена за Светослав Светославов от 1963 до смъртта му на 26 декември 2018 г.[2]

След кратко боледуване от COVID-19 и престой в Болница „Пирогов“, Татяна Лолова умира на 22 март 2021 г. на 87-годишна възраст.

Награди и отличия

  • Заслужил артист (1972).
  • Народен артист (1986).
  • Орден „Кирил и Методий“ – III степен (1963).
  • „Награда на Съюз на артистите в България за женска роля“ за (Лидия Василевна) в постановката „Старомодна комедия“ (1977).
  • „Награда на Съюз на артистите в България за женска роля“ за (Уини) в постановката „Щастливи дни“ (1992).
  • Аскеер за женска роля“ за (Уини) в постановката „Щастливи дни“ (1992).
  • „III награда за актьорско майсторство“ на I национален преглед на камерните театрални постановки (Враца, 1977).
  • Наградата за женска роля за ролята на (Ангелина) във филма „Авантюра“ на фестивала Златната ракла (1992).
  • Орден „Стара планина“.

Озвучаване

Година Филми Роля
2003 Реката реката (анимация)

Филмография

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2017 Лили Рибката вещицата
2015 Бартер сляпата Флора
2014 Пътят към Коста дел Маресме
Българска рапсодия – 2 заглавие
България / Израел Фортуне
2013 Жените в играта (Donne in gioco) 2 Италия бабата на Сандра
2011 – 2013 Домашен арест 86 мама Еми
2011 Английският съсед 4 баба Мара, съседката на Джон
2010 Сбогом, мамо България / Италия
2007 Приключенията на един Арлекин 4
2007 Летете с Росинант България / Сърбия / Австрия мама
2004 Ганьо Балкански се завърна от Европа
(тв сериал)
4 Гребенарова
(в 1 серия: IV)
2003 Пътуване към Йерусалим България / Германия / Франция
2001 Търси се екстрасенс (тв) тъщата на Благовест
1998 След края на света България / Германия / Гърция баба Мазал, г-жа Авраам Коен
1997 Бюро за убийства (Mordbüro) Франция / Белгия / Канада
1997 Разговор с птици България / Русия бабата
1996 Дон Кихот се завръща (Дон Кихот возвращается) 2 ч. Русия / България придружителка на херцогинята
1996 – 1997 Извън граници (Hors limites) 2 Франция / България бабата
1995 Големанов г-жа Илиева / министершата
1994 Любовни сънища Италия / България
1993 Макаров (Макаров) Русия
1993 Бандитска приказка учителка по музика
1992 Авантюра Ангелина „Лина“ Карасимеонова
1991 Брътвежите на родилката (Les caquets de l'accouchée) Фрация Беатрис
1987 13-та годеница на принца Ледилей
1986 Земляци-веселяци
1985 Нощем с белите коне 6
1985 Скакалци тъщата
1985 Константин Философ 2 вдовицата дойка
1984 Опасен чар
1983 Константин Философ 6 вдовицата дойка
1983 Бон шанс, инспекторе! Елза Карадушиева, майката на Велизар
1978 – 1979 Нови приказки за бате Дечко и Марийчето 6 феята
1979 Фильо и Макензен 7 майката на Еми
1978 Топло управителката
1977 Звезди в косите, сълзи в очите Султана Сярова
1977 Два пъти ура за ваканцията 3 нов. учителка по български език (в 1-та: „Два пъти ура за ваканцията“) и (във 2-та: „Момче за всичко“) и майката на Дафинка (в 3-та: „Щастието ми е в опасност“)
1976 Щурец в ухото властната акушерка Бела
1975 Откъде се знаем дамата с кученцето
1974 Вечни времена
1974 Последният ерген Зара Шишкова
1974 Къщи без огради
1973 Сиромашко лято Лиляна Тотева
1972 – 1980 Лека нощ, възрастни!.. 27 Ана, съученичка на Спас „Шарана“
1971 Гоя или Тежкият път на познанието (Goya – oder Der arge Weg der Erkenntnis) ГДР / СССР / България / Югославия кралица Мария Луиза Бурбонска
1970 Петимата от „Моби Дик“
1969 Птици и хрътки госпожа Кавръдкова, член на благотворителното общество за защита на животните
1968 Случаят Пенлеве 3 нов. братовчедката Минка
1966 Семейство Калинкови 12 фризьорката Олга, дъщеря на Мирко и Анна
1964 Невероятна история съпругата
1961 Последният рунд съпругата, приятелката на Вълчан
1961 А бяхме млади момичето с джувката

Театрални роли

Телевизионен театър

Звукороли и участия в звукозаписи

  • „Книжчице ле моя...“ (1984) (Учтехпром)

Библиография

  • Татяна Лолова. 1/2 живот. 6 доп. изд. С., Изток-Запад, 2012.

Източници

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за