Иля Репин: Разлика между версии

Иля Репин
Илья Репин
	Иля Репин Илья Репин
руски художник
	Автопортрет, 1878 (Държавен руски музей, Санкт Петербург)
Роден	24 юли 1844 г. (стар стил) Чухуив, Руска империя
Починал	29 септември 1930 г. (86 г.) Репино, Ленинград, Финландия
Погребан	Санкт Петербург, Русия
Учил в	Императорска художествена академия
Кариера в изкуството
Стил	Реализъм
Жанр	историческа живопис, портрет, Битова живопис
Академия	Императорска художествена академия
Направление	реализъм
Известни творби	„Запорожките казаци пишат писмо на турския султан“, „Бурлаци на Волга“
Патрон	Павел Третяков
Повлиян	Гюстав Курбе, Иван Крамской, Карл Брюлов, Василий Перлов
Повлиял	Валентин Серов, Василий Суриков, Виктор Васнецов
Награди	Носител на златен медал (1872)
Семейство
Подпис
Уебсайт	ilya-repin.ru
	Иля Репин в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 19:44, 12 декември 2021

Иля Ефимович Репин (на руски: Илья́ Ефи́мович Ре́пин) е руски художник, живописец, майстор на портрети, исторически и битови сцени. Той е една от водещите фигури в движението Передвижници.

Биография

Репин е роден на 5 август 1844 г. в град Чугуев, Харковска губерния. От 13-годишна възраст учи живопис в Чугуев при И. Бунаков. През 1863 г. постъпва в Художествената академия в Петербург. Учи успешно и през 1869 г. е награден с малък златен медал за картината „Йов и неговите приятели“. През 1872 г. получава голям златен медал за програмата „Възкресението на дъщерята на Иаир“.

По време на своето пътешествие по Волга през 1870 г. рисува много етюди и ескизи, по някои от които рисува за великия княз Владимир Александрович картината „Бурлаки на Волге“, завършена през 1873 г. Тази картина, изобразяваща тежкия труд на бурлаците, влачещи баржа, прави силно впечатление на публиката и критиците. Създал най-много портрети на Лев Толстой – 12 бр.: „Толстой на оран“, „Толстой бос“, „Толстой в раб. кабинет под сводовете“, „Толстой в кресло с книга в ръка“. Получава степендия за обучение в чужбина. По време на това обучение той преминава през 1873 г. през Виена и Италия до Париж. Тук се сблъсква с импресионизма и среща Едуар Мане. След като не успява обаче да се наложи и не намира добро отношение в Парижкия салон и Парижкото кафене, две години преди изтичнето на стипендията, той се връща в Русия, като решава да се върне към руската тема.

В периода 1894 – 1907 г. той е професор-ръководител на майсторския клас в Художествената академия.

Галерия

Репин. Портрет Павел Третяков
„Иван Грозни убива сина си“, 16 ноември 1581 г., 1883 – 1885
„Запорожци пишат писмо на турския султан“, 1880 – 1891
„Бурлаци на Волга“, 1870 – 1873

Външни препратки

@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 Репин е роден на [[5 август]] [[1844]] г. в град [[Чугуев]], Харковска губерния. От 13-годишна възраст учи живопис в Чугуев при И. Бунаков. През [[1863]] г. постъпва в Художествената академия в [[Петербург]]. Учи успешно и през [[1869]] г. е награден с малък златен медал за картината „Йов и неговите приятели“. През [[1872]] г. получава голям златен медал за програмата „Възкресението на дъщерята на Иаир“.
-По време на своето пътешествие по [[Волга]] през [[1870]] г. рисува много етюди и ескизи, по някои от които рисува за великия княз [[Владимир Александрович]] картината „Бурлаки на Волге“, завършена през [[1873]] г. Тази картина, изобразяваща тежкия труд на бурлаците, влачещи баржа, прави силно впечатление на публиката и критиците. Създал най-много портрети на Лев Толстой – 12 бр.: „Толстой на оран“, „Толстой бос“, „Толстой в раб. кабинет под сводовете“, „Толстой в кресло с книга в ръка“...
+По време на своето пътешествие по [[Волга]] през [[1870]] г. рисува много етюди и ескизи, по някои от които рисува за великия княз [[Владимир Александрович]] картината „Бурлаки на Волге“, завършена през [[1873]] г. Тази картина, изобразяваща тежкия труд на бурлаците, влачещи баржа, прави силно впечатление на публиката и критиците. Създал най-много портрети на Лев Толстой – 12 бр.: „Толстой на оран“, „Толстой бос“, „Толстой в раб. кабинет под сводовете“, „Толстой в кресло с книга в ръка“. Получава [[степендия]] за обучение в чужбина. По време на това обучение той преминава през 1873 г. през Виена и Италия до Париж. Тук се сблъсква с импресионизма и среща [[Едуар Мане]]. След като не успява обаче да се наложи и не намира добро отношение в Парижкия салон и Парижкото кафене, две години преди изтичнето на стипендията, той се връща в Русия, като решава да се върне към руската тема.
 В периода 1894 – 1907 г. той е професор-ръководител на майсторския клас в Художествената академия.