Лобизъм: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
м r2.5.2) (Робот Добавяне: ro:Lobby, ur:لابی Промяна: ar:ضغط سياسي |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
[[Категория:Лобизъм| ]] |
[[Категория:Лобизъм| ]] |
||
[[ar: |
[[ar:ضغط سياسي]] |
||
[[ca:Lobby]] |
[[ca:Lobby]] |
||
[[cs:Lobbování]] |
[[cs:Lobbování]] |
||
Ред 50: | Ред 50: | ||
[[pl:Lobby]] |
[[pl:Lobby]] |
||
[[pt:Grupo de pressão]] |
[[pt:Grupo de pressão]] |
||
[[ro:Lobby]] |
|||
[[ru:Лоббизм]] |
[[ru:Лоббизм]] |
||
[[sk:Lobing]] |
[[sk:Lobing]] |
||
Ред 58: | Ред 59: | ||
[[tr:Lobicilik]] |
[[tr:Lobicilik]] |
||
[[uk:Лобізм]] |
[[uk:Лобізм]] |
||
[[ur:لابی]] |
|||
[[yi:לאביאונג]] |
[[yi:לאביאונג]] |
||
[[zh:游说集团]] |
[[zh:游说集团]] |
Версия от 11:36, 13 юни 2011
Лобизмът е характерна съвременна дейност на неформален натиск в полза на конкретно политическо решение. Вследствие широкото му практикуване, постепенно е институционализиран и включен в правния корпус на някои от съвременните държави и системи за управление - в англо-саксонската правна система.
Произход
Терминът лобизъм възниква в практиката на американската политика. С него се описват опитите за влияние над избраните представители при изготвянето на законите в Конгреса. Тази практика се разпространява широко в Англия в средата на 19 век, където лобизмът се изразява най-вече в опити за директно въздействие върху парламента.
Съвременна представа
Съвременното значение на лобизма е по-обхватно и е свързано с действията на групите по интереси, които целенасочено въздействат върху властта на различни нива с цел реализация на специфични корпоративни, включително и най-вече меркантилни интереси. Групите по интереси се стремят да оказват влияние и да търсят подкрепа не само от отделните депутати, а също от политически партии, публичната бюрокрация, различни публични институции, както и от масовата публика посредством медиите. Това развиване на лобизма и разширяването на търсените източници на подкрепа е свързано с нарастващото значение на изпълнителната власт.
Лобизмът днес често се свързва и с анализирането и разясняването на конкретен проблем, с цел управляващите да го възприемат като значим и да включат решаването му в актуалния политически дневен ред, като лобисткото влияние може да се изразява и в конкретната подкрепа за даден проект за решение. Съвременното лобиране може да се разглежда и като комуникативна връзка, при която гражданските, частните или групови интереси се представят пред съответното ниво от държавното управление и се опитват да окажат влияние върху процеса на взимане на политически решения.
Първият по-сериозен опит за регламентация на лобистките практики в България се прави в 39-то Народно събрание с внесения от депутата Борислав Цеков и група депутати от НДСВ законопроект на Закон за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност.
Източници
Вижте също
: Статията се основава на или съдържа материал от Краткия политически речник на термините на Българското училище за политика.