Лобизъм: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
JAnDbot (беседа | приноси)
м r2.5.2) (Робот Добавяне: ro:Lobby, ur:لابی Промяна: ar:ضغط سياسي
Ред 27: Ред 27:
[[Категория:Лобизъм| ]]
[[Категория:Лобизъм| ]]


[[ar:لوبي]]
[[ar:ضغط سياسي]]
[[ca:Lobby]]
[[ca:Lobby]]
[[cs:Lobbování]]
[[cs:Lobbování]]
Ред 50: Ред 50:
[[pl:Lobby]]
[[pl:Lobby]]
[[pt:Grupo de pressão]]
[[pt:Grupo de pressão]]
[[ro:Lobby]]
[[ru:Лоббизм]]
[[ru:Лоббизм]]
[[sk:Lobing]]
[[sk:Lobing]]
Ред 58: Ред 59:
[[tr:Lobicilik]]
[[tr:Lobicilik]]
[[uk:Лобізм]]
[[uk:Лобізм]]
[[ur:لابی]]
[[yi:לאביאונג]]
[[yi:לאביאונג]]
[[zh:游说集团]]
[[zh:游说集团]]

Версия от 11:36, 13 юни 2011

Лобизмът е характерна съвременна дейност на неформален натиск в полза на конкретно политическо решение. Вследствие широкото му практикуване, постепенно е институционализиран и включен в правния корпус на някои от съвременните държави и системи за управление - в англо-саксонската правна система.

Произход

Терминът лобизъм възниква в практиката на американската политика. С него се описват опитите за влияние над избраните представители при изготвянето на законите в Конгреса. Тази практика се разпространява широко в Англия в средата на 19 век, където лобизмът се изразява най-вече в опити за директно въздействие върху парламента.

Съвременна представа

Съвременното значение на лобизма е по-обхватно и е свързано с действията на групите по интереси, които целенасочено въздействат върху властта на различни нива с цел реализация на специфични корпоративни, включително и най-вече меркантилни интереси. Групите по интереси се стремят да оказват влияние и да търсят подкрепа не само от отделните депутати, а също от политически партии, публичната бюрокрация, различни публични институции, както и от масовата публика посредством медиите. Това развиване на лобизма и разширяването на търсените източници на подкрепа е свързано с нарастващото значение на изпълнителната власт.

Лобизмът днес често се свързва и с анализирането и разясняването на конкретен проблем, с цел управляващите да го възприемат като значим и да включат решаването му в актуалния политически дневен ред, като лобисткото влияние може да се изразява и в конкретната подкрепа за даден проект за решение. Съвременното лобиране може да се разглежда и като комуникативна връзка, при която гражданските, частните или групови интереси се представят пред съответното ниво от държавното управление и се опитват да окажат влияние върху процеса на взимане на политически решения.

Първият по-сериозен опит за регламентация на лобистките практики в България се прави в 39-то Народно събрание с внесения от депутата Борислав Цеков и група депутати от НДСВ законопроект на Закон за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност.

Източници

Вижте също


 : Статията се основава на или съдържа материал от Краткия политически речник на термините на Българското училище за политика.