Райко Жинзифов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Ред 36: Ред 36:
Близък до кръга на [[Славянофилство|славянофилите]], Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници ''„[[Дунавска зора]]“'', ''„[[Македония (1866 - 1872)|Македония]]“'', ''„[[Свобода (вестник)|Свобода]]“'', ''„[[Българска пчела]]“'', ''„[[Век (вестник)|Век]]“'', ''„[[Време (вестник)|Време]]“'', в списанията ''„[[Читалище (списание)|Читалище]]“'', ''„[[Периодическо списание]]“'', ''„[[Български книжици]]“'' и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет-романтик. Умира на рождения си ден през [[1877]] г.
Близък до кръга на [[Славянофилство|славянофилите]], Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници ''„[[Дунавска зора]]“'', ''„[[Македония (1866 - 1872)|Македония]]“'', ''„[[Свобода (вестник)|Свобода]]“'', ''„[[Българска пчела]]“'', ''„[[Век (вестник)|Век]]“'', ''„[[Време (вестник)|Време]]“'', в списанията ''„[[Читалище (списание)|Читалище]]“'', ''„[[Периодическо списание]]“'', ''„[[Български книжици]]“'' и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет-романтик. Умира на рождения си ден през [[1877]] г.


== Творчество ==
Автор е на ''„Гусляр в собор“'', ''„Охрид“'' и ''„Жалба“'' са отпечатани в ''„Братски труд“'', кн. 4, [[1862]] г., ''„Новобългарска сбирка“ / Слово за полкът Игорев, превод от староруский язик. Краледворска ръкопис. Превод от чешский язик. Гусляр Тараса Шевченка, превод малоруско наречие. Новобългарска гусла./ Москва, в книгопечатницата на Бахметева, 1863'', ''„До българската майка“'' — в ''„Дунавска зора“'', г. [[1868]], бр. 21–2; ''„Кървава кошуля“'' е отпечатана в [[Браила]], [[1870]] г.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.244.</ref>
Автор е на стихотворенията ''„Гусляр в собор“'', ''„Охрид“'' и ''„Жалба“'', отпечатани в списание ''„Братски труд“'', кн. 4, [[1862]] г., ''„Новобългарска сбирка“ / Слово за полкът Игорев, превод от староруский язик. Краледворска ръкопис. Превод от чешский язик. Гусляр Тараса Шевченка, превод малоруско наречие. Новобългарска гусла./ Москва, в книгопечатницата на Бахметева, 1863'', ''„До българската майка“'' — в ''„Дунавска зора“'', г. [[1868]], бр. 21–2; поемата ''„Кървава кошуля“'' е отпечатана в [[Браила]], [[1870]] г.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.244.</ref>
[[Файл:Rayko Zhinzifov2.JPG|дясно|мини|200п|Райко Жинзифов.]]
[[Файл:Rayko Zhinzifov2.JPG|дясно|мини|200п|Райко Жинзифов.]]


Ред 46: Ред 47:
* [http://www.promacedonia.org/ab/md_1606_0.html Александар Бонев. Ако баба лаже, трап не лаже]
* [http://www.promacedonia.org/ab/md_1606_0.html Александар Бонев. Ако баба лаже, трап не лаже]
* [http://www.promacedonia.org/is_ran/is_ran_7.html М. Смольянинова, РАЙКО ЖИНЗИФОВ В РОССИИ (1999)]
* [http://www.promacedonia.org/is_ran/is_ran_7.html М. Смольянинова, РАЙКО ЖИНЗИФОВ В РОССИИ (1999)]
* ''[http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=29&WorkID=227&Level=1 „Гусляр в собор“]''
* ''[http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=29&WorkID=230&Level=1 „Охрид“]''
* ''[http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=29&WorkID=228&Level=1 „Жалба“]''
* ''[http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=29&WorkID=231&Level=1 „Кървава кошуля“]''


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 07:00, 1 февруари 2014

Райко Жинзифов
Роден15 февруари 1839 г.(1839-02-15)
Починал15 февруари 1877 г. (на 38 г.)
Националностбългарин
Жанрпоезия
Райко Жинзифов в Общомедия

Райко Иванов (Йоанов) Жинзифов е български поет от влашки произход.[1]

Биография

Жинзифов е роден през 1839 г. във Велес (тогава в Османската империя, днес в Република Македония) с името Ксенофонт Дзиндзифи, което по-късно българизира по настояване на Димитър Миладинов и Георги Раковски. Отначало учи гръцки език в Прилеп, в училището на баща си Иван Жинзифов, родом от Битоля. Eдновременно с това успява да изучи и български език при учителя Никола Тонджоров.[2] През 1856 г. става помощник-учител в Прилеп при Димитър Миладинов. След това учителства в Кукуш.

През 1858 г. отива в Русия с помощта на Димитър Миладинов, записва се в Херсонската гимназия в Одеса (1857), заминава в края на 1858 г. за Москва и в 1864 г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет със степен кандидат. През 1863 г. издава книгата си „Новобългарска сбирка“, в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Константин Миладинов, Константин Станишев, Васил Попович и др. започва да издава списание „Братски труд“. През 1866 г. се връща в България. Учителства две години в Битоля.[3] Отново заминава за Русия и приема руско поданство.[4]

Български студенти на гроба на Райко Жинзифов в Москва: Владимир Руменов, д-р Ник. Иванов, съдия Дим. Йосифчев, д-р Я. Митров, д-р В. Димов, Димитър Стефанов и други.

Близък до кръга на славянофилите, Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници „Дунавска зора“, „Македония“, „Свобода“, „Българска пчела“, „Век“, „Време“, в списанията „Читалище“, „Периодическо списание“, „Български книжици“ и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет-романтик. Умира на рождения си ден през 1877 г.

Творчество

Автор е на стихотворенията „Гусляр в собор“, „Охрид“ и „Жалба“, отпечатани в списание „Братски труд“, кн. 4, 1862 г., „Новобългарска сбирка“ / Слово за полкът Игорев, превод от староруский язик. Краледворска ръкопис. Превод от чешский язик. Гусляр Тараса Шевченка, превод малоруско наречие. Новобългарска гусла./ Москва, в книгопечатницата на Бахметева, 1863, „До българската майка“ — в „Дунавска зора“, г. 1868, бр. 21–2; поемата „Кървава кошуля“ е отпечатана в Браила, 1870 г.[5]

Райко Жинзифов.

Външни препратки

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
Райко Жинзифов

Бележки

  1. ↑ Шапкарев, Кузман. Материали за възраждането на българщината в Македония, Български писател, София, 1984, стр. 399. Самият Жинзифов отрича влашка принадлежност.
  2. ↑ Райко Жинзифов (1839-1877)
  3. ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 280.
  4. ↑ Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 263.
  5. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.244.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Райко_Жинзифов&oldid=6029771“.