Петър Хаджииванов

Мемориална плоча в Шумен

Петър Димитров Хаджииванов е български офицер (генерал-майор посмъртно), участник във Втората световна война като началник на щаба на Четвърта българска армия (1944) и на Първа българска армия (1944-1945).

Биография

Роден е на 11 януари 1900 г. в шуменския квартал Араста. Завършва шуменската мъжка гимназия през 1914 г.

Начална военна кариера

Постъпва във Военното училище в София през 1915 г. Завършва го успешно и на 4 октомври 1920 г. е произведен в чин подпоручик с първо назначение в Седми пехотен преславски полк в Шумен.

До началото на Втората световна война Хаджииванов служи последователно във Втора жандармерийска дружина, Двадесет и седми пехотен чепински полк, Двадесет и първи пехотен средногорски полк, Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк, Първи артилерийски полк, Осемнадесети пехотен етърски полк, в щаба на Седма пехотна рилска дивизия като началник на разузнаваческа секция и началник на оперативна секция, издигайки се от подпоручик (27 ноември 1923 г.) през капитан (3 септември 1928 г.), до майор (6 май 1936 г.)

След завършване на Генерал-щабния отдел на Висшата военна академия през 1928 г. си проправя пътя към висшите офицерски звания. Фактор се оказва и членството във Военния съюз от 1928 г., участието във военния преврат на 19 май 1934 г., както и подкрепата му за преврата на 9 септември 1944 г.

Втора световна война

На 6 май 1940 г. майор Хаджииванов е повишен в чин подполковник и е преместен на служба в София като началник на секция в Министерството на войната. След присъединяване на България към Тристранния пакт е изпратен на специализация в Берлин. На 14 септември 1943 г. е произведен в чин полковник, а през август 1944 г. поема ръководството на Шестнадесета пехотна дивизия в присъединената към България през 1941 г. Беломорска област, с център град Драма.

През септември 1944 г. България преориентира участието си във войната. Новият враг е бившият съюзник Германия. Този период (септември 1944 — май 1945 г.) е известен в българската историография като Отечествена война. През първата фаза за главнокомандващ на Четвърта българска армия е назначен генерал Боян Урумов, а за началник-щаб — полковник Хаджииванов. Частите на армията провеждат Брегалнишко-Струмишката настъпателна операция в днешна Република Македония, в направление Царево село-Щип-Велес за блокиране на германските части в този район.

През Втората фаза на войната България продължава участието си с Първа българска армия. Начело на нея е генерал Владимир Стойчев, а началник-щаб е полковник Хаджииванов.

В края на ноември 1944 г. частите са съсредоточени в района между реките Сава и Дунав. От 18 декември 1944 г. започва форсирането на Дунав. След това настъплението продължава към брега на р. Драва, южно от езерото Балатон (в днешна Унгария). На 6 март 1945 г. започва последната германска настъпателна операция през войната - Дравската. В жестоките 10-дневни боеве българските войници устояват на масирания германски натиск в района на селата Драва Соболч, Драва Чехи, Драва Полконя, Сабаш, Чифлик Седен. Съюзническото командване и лично главнокомандващият Трети украински полк маршал Фьодор Толбухин дават високи оценки на българските войски и лично на полковник Хаджииванов. На 16 март Дравската операция прераства в Мурска операция, след тежки боеве българските войници влизат в Австрия и достигат до района на Грац и Клагенфурт. Там се срещат с британските войски, освободили Западна Австрия.

Дейност след войната

След завършването на войната полковник Хаджииванов е назначен за началник на Школата за запасни офицери (17 януари - 3 септември 1946), а по-късно е началник на Военната академия (1946-1948). На военна служба е до отстраняването му от армията през 1954 г.

Като офицер от запаса и военен пенсионер Хаджииванов се отдава на обществена дейност. Става член на Националния съвет на Отечествения фронт, на Съюза на българските журналисти, председател е на секция „Военна история“ от основаването ѝ. През 1962 г. е удостоен със званието „активен борец против фашизма и капитализма“. Редактор е на списание „Съвременна пехота“ и е автор на много статии в периодичния печат, както и на няколко монографии на военна тема. Мемоарната му книга „До Алпите с Първа българска армия“ е издадена и на унгарски език.

Петър Хаджииванов умира на 2 май 1984 г. в София.

След 1989 г. комисия на военното министерство разглежда дейността на офицера. Членовете на комисията излизат със становището, че е бил ощетен. Посмъртно на Петър Хаджииванов е присъдено генералско звание. В началото на май 2007 г. в Шумен, на мястото, където е била родната къща на генерала, е открита негова паметна плоча.

Награди

За заслугите му в победите над германските войски по време на Втората световна война Петър Хаджииванов е удостоен с 2 български ордена „За храброст“, съветския орден „Отечествена война“ І ст., 2 унгарски ордена „Народна свобода“, югославския орден „Народна съпротива 1941–1944 г.“

Източници

• Енциклопедия България. Том 7. Тл-Я. София, 1996, с. 235.
• Йорданов, М. Шуменец назначен за началник-щаб на Първа българска армия. В: Шуменска заря, бр. 227, 21 юни 2003, с. 5.
• Офицерският корпус в България 1878–1944 г. Том 7. С., 1996.
• Спомени на Спасенка Костова — първа братовчедка на ген. Петър Хаджииванов, записани от Георги Минков на 7 ноември 2005 г. в Шумен.
• Танев, Ч. Участието на България във Втората световна война 1941–1945 г. Шумен, 2005.
• Хаджииванов, П. До Алпите с Първа българска армия. Спомени. С., 1975.
• Хаджииванов, П. Как победихме Германия. В: Отечествен фронт, 19 март 1980, с. 2.
• Хаджииванов, П. Кратка история на Отечествената война. С., 1958.
• Хаджииванов, П., Вл. Стойчев. Приносът на българския народ за разгрома на фашистка Германия. С., 1964.
• В. Шуменски Показател. Ш., бр. 33, 9 май 2007