Петър Хаджииванов: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Български полковници; Добавяне на Категория:Български генерали using HotCat |
началник на Военната академия |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
| по-късна работа = |
| по-късна работа = |
||
}} |
}} |
||
⚫ | |||
'''Петър Димитров Хаджииванов''' е [[Българска армия|български офицер]] ([[ |
'''Петър Димитров Хаджииванов''' е [[Българска армия|български офицер]] ([[генерал-майор]] посмъртно), участник във [[Втората световна война]] като началник на щаба на [[Четвърта българска армия]] (1944) и на [[Първа българска армия]] (1944-1945). |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
⚫ | |||
Роден е на [[11 януари]] [[1900]] г. в [[шумен]]ския квартал Араста. Завършва шуменската мъжка гимназия през 1914 г. |
Роден е на [[11 януари]] [[1900]] г. в [[шумен]]ския квартал Араста. Завършва шуменската мъжка гимназия през 1914 г. |
||
⚫ | |||
=== Начална военна кариера === |
|||
⚫ | До началото на Втората световна война |
||
⚫ | |||
⚫ | До началото на Втората световна война Хаджииванов служи последователно във Втора жандармерийска дружина, [[Двадесет и седми пехотен чепински полк]], [[Двадесет и първи пехотен средногорски полк]], [[Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк]], [[Първи артилерийски полк (1889-1945)|Първи артилерийски полк]], [[Осемнадесети пехотен етърски полк]], в щаба на [[Седма пехотна рилска дивизия]] като началник на разузнаваческа секция и началник на оперативна секция, издигайки се от подпоручик (27 ноември 1923 г.) през [[капитан]] (3 септември 1928 г.), до [[майор]] (6 май 1936 г.) |
||
⚫ | След завършване на Генерал-щабния отдел на Висшата военна академия през [[1928]] г. си проправя пътя към висшите офицерски звания. Фактор се оказва и членството във [[Военен съюз|Военния съюз]] от 1928 г., участието във [[Деветнадесетомайски преврат|военния преврат]] на [[19 май]] [[1934]] г. и подкрепата за [[Деветосептемврийски преврат|преврата на 9 септември 1944]] г. |
||
⚫ | След завършване на Генерал-щабния отдел на Висшата военна академия през [[1928]] г. си проправя пътя към висшите офицерски звания. Фактор се оказва и членството във [[Военен съюз|Военния съюз]] от 1928 г., участието във [[Деветнадесетомайски преврат|военния преврат]] на [[19 май]] [[1934]] г., както и подкрепата му за [[Деветосептемврийски преврат|преврата на 9 септември 1944]] г. |
||
=== Втора световна война === |
=== Втора световна война === |
||
Ред 40: | Ред 42: | ||
През септември 1944 г. България преориентира участието си във войната. Новият враг е бившият съюзник Германия. Този период (септември 1944 — май 1945 г.) е известен в българската историография като [[Отечествена война]]. През първата фаза за главнокомандващ на [[Четвърта българска армия]] е назначен генерал [[Боян Урумов]], а за началник-щаб — полковник Хаджииванов. Частите на армията провеждат [[Брегалнишко–Струмишка операция|Брегалнишко-Струмишката настъпателна операция]] в днешна Република Македония, в направление [[Царево село]]-[[Щип]]-[[Велес]] за блокиране на германските части в този район. |
През септември 1944 г. България преориентира участието си във войната. Новият враг е бившият съюзник Германия. Този период (септември 1944 — май 1945 г.) е известен в българската историография като [[Отечествена война]]. През първата фаза за главнокомандващ на [[Четвърта българска армия]] е назначен генерал [[Боян Урумов]], а за началник-щаб — полковник Хаджииванов. Частите на армията провеждат [[Брегалнишко–Струмишка операция|Брегалнишко-Струмишката настъпателна операция]] в днешна Република Македония, в направление [[Царево село]]-[[Щип]]-[[Велес]] за блокиране на германските части в този район. |
||
През Втората фаза на войната България продължава участието си с [[Първа българска армия]]. Начело на нея е генерал [[Владимир Стойчев]], а началник-щаб |
През Втората фаза на войната България продължава участието си с [[Първа българска армия]]. Начело на нея е генерал [[Владимир Стойчев]], а началник-щаб е полковник Хаджииванов. |
||
⚫ | В края на ноември 1944 г. частите са съсредоточени в района между реките [[Сава]] и [[Дунав]]. От [[18 декември]] 1944 г. започва форсирането на Дунав. След това настъплението продължава към брега на р. [[Драва]], южно от езерото [[Балатон]] (в днешна Унгария). На [[6 март]] [[1945]] г. започва последната германска настъпателна операция през войната - [[Дравска операция|Дравската]]. В жестоките 10-дневни боеве българските войници устояват на масирания германски натиск в района на селата [[Драва Соболч]], Драва Чехи, Драва Полконя, Сабаш, Чифлик Седен. Съюзническото командване и лично главнокомандващият Трети украински полк [[маршал]] [[Фьодор Толбухин]] дават високи оценки на българските войски и лично на полковник Хаджииванов. На [[16 март]] Дравската операция прераства в [[Мурска операция]], след тежки боеве българските войници влизат в [[Австрия]] и достигат до района на [[Грац]] и [[Клагенфурт]]. Там се срещат с британските войски, освободили Западна Австрия. |
||
=== Дейност след войната === |
|||
⚫ | В края на ноември 1944 г. частите са съсредоточени в района между реките [[Сава]] и [[Дунав]]. От [[18 декември]] 1944 г. започва форсирането на Дунав. След това настъплението продължава към брега на р. [[Драва]], южно от езерото [[Балатон]] (в днешна Унгария). На [[6 март]] [[1945]] г. започва последната германска настъпателна операция през войната |
||
След завършването на войната полковник Хаджииванов е назначен за началник на [[Школа за запасни офицери „Христо Ботев“|Школата за запасни офицери]] (17 януари - 3 септември 1946), а по-късно е началник на [[Военната академия]] (1946-1948). На военна служба е до отстраняването му от армията през 1954 г. |
|||
⚫ | Като офицер от запаса и военен пенсионер Хаджииванов се отдава на обществена дейност. Става член на Националния съвет на [[Отечествения фронт]], на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]], председател е на секция „Военна история“ от основаването ѝ. През 1962 г. е удостоен със званието „[[активен борец против фашизма и капитализма]]“. Редактор е на списание „Съвременна пехота“ и е автор на много статии в периодичния печат, както и на няколко монографии на военна тема. Мемоарната му книга „До Алпите с Първа българска армия“ е издадена и на унгарски език. |
||
=== След 9 септември 1944 г. === |
|||
⚫ | |||
Петър Хаджииванов умира на [[2 май]] [[1984]] г. в София. |
Петър Хаджииванов умира на [[2 май]] [[1984]] г. в София. |
||
След |
След 1989 г. комисия на военното министерство разглежда дейността на офицера. Членовете на комисията излизат със становището, че е бил ощетен. Посмъртно на Петър Хаджииванов е присъдено [[генерал]]ско звание. В началото на май 2007 г. в Шумен, на мястото, където е била родната къща на генерала, е открита негова паметна плоча. |
||
== Награди == |
== Награди == |
||
За заслугите |
За заслугите му в победите над германските войски по време на Втората световна война Петър Хаджииванов е удостоен с 2 български ордена „[[За храброст]]“, съветския орден „Отечествена война“ І ст., 2 унгарски ордена „Народна свобода“, югославския орден „Народна съпротива 1941–1944 г.“ |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 09:03, 6 април 2014
Петър Димитров Хаджииванов е български офицер (генерал-майор посмъртно), участник във Втората световна война като началник на щаба на Четвърта българска армия (1944) и на Първа българска армия (1944-1945).
Биография
Роден е на 11 януари 1900 г. в шуменския квартал Араста. Завършва шуменската мъжка гимназия през 1914 г.
Начална военна кариера
Постъпва във Военното училище в София през 1915 г. Завършва го успешно и на 4 октомври 1920 г. е произведен в чин подпоручик с първо назначение в Седми пехотен преславски полк в Шумен.
До началото на Втората световна война Хаджииванов служи последователно във Втора жандармерийска дружина, Двадесет и седми пехотен чепински полк, Двадесет и първи пехотен средногорски полк, Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк, Първи артилерийски полк, Осемнадесети пехотен етърски полк, в щаба на Седма пехотна рилска дивизия като началник на разузнаваческа секция и началник на оперативна секция, издигайки се от подпоручик (27 ноември 1923 г.) през капитан (3 септември 1928 г.), до майор (6 май 1936 г.)
След завършване на Генерал-щабния отдел на Висшата военна академия през 1928 г. си проправя пътя към висшите офицерски звания. Фактор се оказва и членството във Военния съюз от 1928 г., участието във военния преврат на 19 май 1934 г., както и подкрепата му за преврата на 9 септември 1944 г.
Втора световна война
На 6 май 1940 г. майор Хаджииванов е повишен в чин подполковник и е преместен на служба в София като началник на секция в Министерството на войната. След присъединяване на България към Тристранния пакт е изпратен на специализация в Берлин. На 14 септември 1943 г. е произведен в чин полковник, а през август 1944 г. поема ръководството на Шестнадесета пехотна дивизия в присъединената към България през 1941 г. Беломорска област, с център град Драма.
През септември 1944 г. България преориентира участието си във войната. Новият враг е бившият съюзник Германия. Този период (септември 1944 — май 1945 г.) е известен в българската историография като Отечествена война. През първата фаза за главнокомандващ на Четвърта българска армия е назначен генерал Боян Урумов, а за началник-щаб — полковник Хаджииванов. Частите на армията провеждат Брегалнишко-Струмишката настъпателна операция в днешна Република Македония, в направление Царево село-Щип-Велес за блокиране на германските части в този район.
През Втората фаза на войната България продължава участието си с Първа българска армия. Начело на нея е генерал Владимир Стойчев, а началник-щаб е полковник Хаджииванов.
В края на ноември 1944 г. частите са съсредоточени в района между реките Сава и Дунав. От 18 декември 1944 г. започва форсирането на Дунав. След това настъплението продължава към брега на р. Драва, южно от езерото Балатон (в днешна Унгария). На 6 март 1945 г. започва последната германска настъпателна операция през войната - Дравската. В жестоките 10-дневни боеве българските войници устояват на масирания германски натиск в района на селата Драва Соболч, Драва Чехи, Драва Полконя, Сабаш, Чифлик Седен. Съюзническото командване и лично главнокомандващият Трети украински полк маршал Фьодор Толбухин дават високи оценки на българските войски и лично на полковник Хаджииванов. На 16 март Дравската операция прераства в Мурска операция, след тежки боеве българските войници влизат в Австрия и достигат до района на Грац и Клагенфурт. Там се срещат с британските войски, освободили Западна Австрия.
Дейност след войната
След завършването на войната полковник Хаджииванов е назначен за началник на Школата за запасни офицери (17 януари - 3 септември 1946), а по-късно е началник на Военната академия (1946-1948). На военна служба е до отстраняването му от армията през 1954 г.
Като офицер от запаса и военен пенсионер Хаджииванов се отдава на обществена дейност. Става член на Националния съвет на Отечествения фронт, на Съюза на българските журналисти, председател е на секция „Военна история“ от основаването ѝ. През 1962 г. е удостоен със званието „активен борец против фашизма и капитализма“. Редактор е на списание „Съвременна пехота“ и е автор на много статии в периодичния печат, както и на няколко монографии на военна тема. Мемоарната му книга „До Алпите с Първа българска армия“ е издадена и на унгарски език.
Петър Хаджииванов умира на 2 май 1984 г. в София.
След 1989 г. комисия на военното министерство разглежда дейността на офицера. Членовете на комисията излизат със становището, че е бил ощетен. Посмъртно на Петър Хаджииванов е присъдено генералско звание. В началото на май 2007 г. в Шумен, на мястото, където е била родната къща на генерала, е открита негова паметна плоча.
Награди
За заслугите му в победите над германските войски по време на Втората световна война Петър Хаджииванов е удостоен с 2 български ордена „За храброст“, съветския орден „Отечествена война“ І ст., 2 унгарски ордена „Народна свобода“, югославския орден „Народна съпротива 1941–1944 г.“
Източници
- Енциклопедия България. Том 7. Тл-Я. София, 1996, с. 235.
- Йорданов, М. Шуменец назначен за началник-щаб на Първа българска армия. В: Шуменска заря, бр. 227, 21 юни 2003, с. 5.
- Офицерският корпус в България 1878–1944 г. Том 7. С., 1996.
- Спомени на Спасенка Костова — първа братовчедка на ген. Петър Хаджииванов, записани от Георги Минков на 7 ноември 2005 г. в Шумен.
- Танев, Ч. Участието на България във Втората световна война 1941–1945 г. Шумен, 2005.
- Хаджииванов, П. До Алпите с Първа българска армия. Спомени. С., 1975.
- Хаджииванов, П. Как победихме Германия. В: Отечествен фронт, 19 март 1980, с. 2.
- Хаджииванов, П. Кратка история на Отечествената война. С., 1958.
- Хаджииванов, П., Вл. Стойчев. Приносът на българския народ за разгрома на фашистка Германия. С., 1964.
- В. Шуменски Показател. Ш., бр. 33, 9 май 2007