Кулакия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
форматиране: 7x тире, интервали, кавички (ползвайки Advisor.js)
Ред 55: Ред 55:


== Личности ==
== Личности ==
{{основна|Кулакийци}}
;Родени в Кулакия
От Кулакия са двама неомъченици за Християнската вяра от XVIII век - [[Атанасий Солунски]] (около 1750 – 1774) и [[Йоан Кулакийски]] (? – 1776). В XIX век градчето е зографски център и дава няколко видни зографи и иконописци - от първата половина на века братята [[Маргаритис Ламбу|Маргаритис]], [[Димитриос Ламбу|Димитриос]] и [[Константинос Ламбу]], а от втората [[Ставракис Маргаритис]], [[Атанасиос Маргаритис]], [[Николаос Константину]] и [[Димитриос Хадзистаматис]]. По време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Кулакия е гръцка база и дава доста андартски дейци като лекаря [[Константинос Думблас]]. В ХХ век художествената традиция в градчето продължава - от Кулакия са видните художници [[Сотирис Зисис]] (1902 – 1989) и [[Костас Карамбукукис]] (1954 – ).
* {{GRC-флаг}} Александрос Анагностопулос (Αλέξανδρος Αναγνωστόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Г. Петру и Г. Перифанопулос през 1904 година, след това при Петрилус, между 1910-1912 година е на турска служба, през 1912 година бяга в Атина, където е назначен за военен ръководител на гръцка част в Ениджевардарско, след войните се установява в Кулакия<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62]</ref>
* {{GRC-флаг}} Антониос Парасхос (Αντώνιος Παράσχος), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище <ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62]</ref>
* {{GRC-флаг}} Атанасиос Гусьос (Αθανάσιος Γούσιος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, при пренос на писмо за [[Михаил Анагностакос]] в Ениджевардарското езеро е заловен от турците и осъден на затвор<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62]</ref>
* [[Атанасиос Кулакийски]] (? – 8 септември 1774), гръцки новомъченик<ref>[http://www.imth.gr/default.aspx?lang=el-GR&loc=1&&page=147&saintid=11 ΑΘΑΝΑΣΙΟΣ ὁ ΚΟΛΙΑΚΙΩΤΗΣ]</ref>
* {{GRC-флаг}} Атанасиос Цицис (Αθανάσιος Τσίτσης), гръцки андартски деец, четник при [[Евангелос Цициридис]] в Берско, изпълнява и куриерска дейност<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62]</ref>
* [[Атанасий Солунски]] (около 1750 – 1774), светец, пострадал за Християнската вяра
* {{GRC-флаг}} Григориос Пасьос (Γρηγόριος Πάσιος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, прехвърлял с лодка хора и провизии по море<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62]</ref>
* {{GRC-флаг}} Димитриос Трупкос (Δημήτριος Τρούπκος), гръцки андартски деец, агент от трети ред<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62]</ref>
* {{GRC-флаг}} Евангелос Меркурис (Ευάγγελος Μερκούρης), гръцки андартски деец, агент от втори ред<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62]</ref>
* {{GRC-флаг}} [[Константинос Думблас]] (Κωνσταντίνος Δούμπλας), лекар и гръцки андартски деец, агент от първи ред, действал активно в Ениджевардарско<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62]</ref>
* {{GRC-флаг}} Константинос Маргаритопулос (Κωνσταντίνος Μαργαριτόπουλος), гръцки андартски деец, четник при [[Телос Аграс]] между 1906-1907 година<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62]</ref>
* {{GRC-флаг}} [[Костас Карамбукукис]] (1954 – ), гръцки художник
* {{GRC-флаг}} Леонидас Вафидис (Λεωνίδας Βαφείδης), гръцки андартски деец, агент от втори ред<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62]</ref>
* {{GRC-флаг}} Леонидас Граматикис (Λεωνίδας Γραμματίκης), гръцки андартски деец, четник при Г.Петру, арестуван, но по-късно освободен, след това действа като четник в Ениджевардарско<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62]</ref>
* [[Йоан Кулакийски]] (неизвестна – 1776), светец, пострадал за Християнската вяра
* {{GRC-флаг}} [[Сотирис Зисис]] (1902 – 1989), гръцки зограф
* {{GRC-флаг}} Стерьос Цункас (Στέργιος Τσόγκας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, превозвал материали с лодка в [[Урумлък]]а<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62]</ref>
* {{GRC-флаг}} Стефанос Лилиопулос (Στέφανος Λιλιόπουλος), гръцки андартски деец, агент от трети ред<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62]</ref>
* {{GRC-флаг}} Фотиос Терзис (Φώτιος Τερζής), гръцки андартски деец, четник<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62]</ref>


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 04:56, 12 юни 2014

Шаблон:Селище в РГ инфо

Кулакия или Халастра (Шаблон:Lang-el, Халастра, по-старо Κουλακιά, Кулакя и рядко Κωλακία, Колакия) е град в Република Гърция, част от дем Делта в област Централна Македония със 7 298 жители (2001). Кулакия е център на архиерейското наместничество Камбания на Берската, Негушка и Камбанийска епархия.[1]

География

Градът е разположен в делтата на Вардар в областта Вардария на 20 километра западно от град Солун.

История

Античност

В Античността Халастра е град в Мигдония, споменат от Херодот в неговата „История“. Градът по-късно е известен и на Страбон, но в Средновековието престава да се споменава.

В Османската империя

В 19 век Кулакия е единственото гръцко село в иначе напълно българската област Вардария.

В 1831 година френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери пише:

„ Кулакия... голямо село изцяло населено от гърци, които както изглежда живеят там открай време, въпреки владичеството на българите, които ги заобикалят по цялото околно поле.[2] “

В 1806 година английският учен и дипломат Уилям Лийк пише за Кулакия:

„ ...Кулакия, голямо гръцко село... Кулакия, което се намира на пътя от Солун за Катерина, както и за Верия, резиденция на митрополита на Кампания, един от подчинените на митрополитския управител в Солун. Митрополитът на Кампания някога е пребивавал в Капсохори, друго гръцко село, разположено между Караазмак, Мавронери и Инджекара или Бистрица в добре заселената част на равнината, около които има няколко други гръцки села. Цялото останало население на тези огромни равнини в Долна Македония се състои от български селяни ратаи по турските чифлици, които са разпръснати по нея.[3] “

През XIX век Кулакия е център на зографска художествена школа.[4]

Кулакийското евангелие

В 1863 година в Кулакия е направено Кулакийското евангелие – превод на Неделното евангелие, писан с гръцки букви на местния български диалект. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Колякия (Koliakia), Камбанийска епархия, живеят 1000 гърци.[5]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кулакия живеят 1 720 гърци[6], като селото се състои от българско погърчено мнозинство и една стара гръцка колония.[7]. Кулакия е седалище на камбанийския епископ, благодарение на което елинизмът се задържа в селото. Според професор Йордан Иванов в една от махалите му в началото на 20 век селяните все още са двуезични – говорят и гръцки и български.[8] Тази информация се потвърждава и от Андре Мазон, който определя една четвърт от населението на Кулакия преди Балканските войни (1912-1913) като съставена от българи-патриаршисти, които са двуезични.[9]

Цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Колакия (Kolakia) има 400 жители българи патриаршисти гъркомани и 1 450 гърци, като в селото работят две гръцки училища.[10]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Кулакия остава в Гърция.

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Кулакия като гръцко село на българо-гръцката езикова граница:

„ От другата страна на Вардар само селото Колакия е гръцко. Валмаса (Валмадес) е, напротив, българско (Гопчевич го дава гръцко), също и Йонджида, която Гопчевич съвсем е забравил.[11] “

След 1918 година в Кулакия се заселват гръцки преселници от Кавказ, Тракия и Мала Азия.

Личности

 Основна статия: Кулакийци

От Кулакия са двама неомъченици за Християнската вяра от XVIII век - Атанасий Солунски (около 1750 – 1774) и Йоан Кулакийски (? – 1776). В XIX век градчето е зографски център и дава няколко видни зографи и иконописци - от първата половина на века братята Маргаритис, Димитриос и Константинос Ламбу, а от втората Ставракис Маргаритис, Атанасиос Маргаритис, Николаос Константину и Димитриос Хадзистаматис. По време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Кулакия е гръцка база и дава доста андартски дейци като лекаря Константинос Думблас. В ХХ век художествената традиция в градчето продължава - от Кулакия са видните художници Сотирис Зисис (1902 – 1989) и Костас Карамбукукис (1954 – ).

Бележки

  1. ↑ Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης και Καμπανίας. Ενορίες
  2. ↑ Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris, 1831, 1 vol, р. 61.
  3. ↑ Leake, W.M. Travels in Northern Greece. London, 1835, р. 259.
  4. ↑ Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. с. 181. Посетен на 2014-06-10.
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.
  6. ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 141.
  7. ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.76.
  8. ↑ Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, С., 1917, стр.302.
  9. ↑ Mazon, Andre et Andre Vaillant. L'evangeliaire de Kulakia un parler slave du Bas-Vardar, Paris 1938, p. 4-5
  10. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 218-219.
  11. ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кулакия&oldid=6185097“.