Гордост: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 08:11, 5 февруари 2016

Гордостта е вътрешно насочена емоция, която носи две общи значения. С негативна конотация, гордостта или горделивостта се отнася до надуване вследствие чувство за личен висок статус или постижения, които често се използват като синоними с високомерие. С положителна конотация, гордостта се отнася до чувство на задоволеност от привързаността към собствени или на друг избор и действия, или към цяла група от хора и е продукт на похвали, независима оценка, или изпълнено чувство за дълг или принадлежност. Философи и социални психолози отбелязват, че гордостта е сложна вторична емоция, която изисква развитие на чувството за самия себе си и овладяването на съответните концепсуални различия (например, че гордостта е различна от щастие и радост) чрез езиково взаимодействие с другите.^[1] Гордостта може да бъде определена също така като несъгласие с истината. Една друга дефиниция на гордостта в първия смисъл идва от свети Августин: „Любов към собствените върхови постижения“.^[2] В този смисъл, обратното на гордост е смирение или вина, последното по-специално бидейки чувство за собствен провал за разлика от идеята на Августин за високи постижения и успех.

Докато някои философи като Аристотел и Джордж Бърнард Шоу, смятат гордостта за дълбока добродетел, повечето религии по света считат за грях, като Стария завет на Библията, използвана от християни и евреи.

Източници

↑ Sullivan, GB (2007). Wittgenstein and the grammar of pride: The relevance of philosophy to studies of self-evaluative emotions. New Ideas in Psychology. 25(3). 233 – 252 http://dx.doi.org/10.1016/j.newideapsych.2007.03.003
↑ „Est autem superbia amor proprie excellentie, et fuit initium peccati superbia.“[1]

[Sullivan-1] Sullivan, GB (2007). Wittgenstein and the grammar of pride: The relevance of philosophy to studies of self-evaluative emotions. New Ideas in Psychology. 25(3). 233 – 252 http://dx.doi.org/10.1016/j.newideapsych.2007.03.003

[2] „Est autem superbia amor proprie excellentie, et fuit initium peccati superbia.“[1]

[1]

[2]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Гордостта''' е вътрешно насочена [[емоция]], която носи две общи значения. С негативна конотация, гордостта или горделивостта се отнася до надуване вследствие чувство за личен висок статус или постижения, които често се използват като синоними с [[високомерие]]. С положителна конотация, гордостта се отнася до чувство на задоволеност от привързаността към собствени или на друг избор и действия, или към цяла група от хора и е продукт на похвали, независима оценка, или изпълнено чувство за дълг или принадлежност. Философи и социални психолози отбелязват, че гордостта е сложна вторична емоция, която изисква развитие на чувството за самия себе си и овладяването на съответните концепсуални различия (например, че гордостта е различна от [[щастие]] и [[радост]]) чрез езиково взаимодействие с другите.<ref name="Sullivan">Sullivan, GB (2007). Wittgenstein and the grammar of pride: The relevance of philosophy to studies of self-evaluative emotions. New Ideas in Psychology. 25(3). 233-252 http://dx.doi.org/10.1016/j.newideapsych.2007.03.003</ref> Гордостта може да бъде определена също така като несъгласие с [[истина]]та. Една друга дефиниция на гордостта в първия смисъл идва от [[Августин Блажени|свети Августин]]: „Любов към собствените върхови постижения“.<ref>"Est autem superbia amor proprie excellentie, et fuit initium peccati superbia."[http://freespace.virgin.net/angus.graham/DeAmore4.htm]</ref>. В този смисъл, обратното на гордост е [[смирение]] или [[вина]], последното по-специално бидейки чувство за собствен провал за разлика от идеята на Августин за високи постижения и [[успех]].
+'''Гордостта''' е вътрешно насочена [[емоция]], която носи две общи значения. С негативна [[конотация]], гордостта или горделивостта се отнася до надуване вследствие чувство за личен висок статус или постижения, които често се използват като [[синоними]] с високомерие. С положителна конотация, гордостта се отнася до чувство на задоволеност от [[Привързаност|привързаността]] към собствени или на друг избор и действия, или към цяла група от хора и е продукт на похвали, независима оценка, или изпълнено чувство за дълг или принадлежност. [[Философи]] и социални [[психолози]] отбелязват, че гордостта е сложна вторична емоция, която изисква развитие на чувството за самия себе си и овладяването на съответните концепсуални различия (например, че гордостта е различна от [[щастие]] и [[радост]]) чрез езиково взаимодействие с другите.<ref name="Sullivan">Sullivan, GB (2007). Wittgenstein and the grammar of pride: The relevance of philosophy to studies of self-evaluative emotions. New Ideas in Psychology. 25(3). 233 – 252 http://dx.doi.org/10.1016/j.newideapsych.2007.03.003</ref> Гордостта може да бъде определена също така като несъгласие с [[истина]]та. Една друга дефиниция на гордостта в първия смисъл идва от [[Августин Блажени|свети Августин]]: „''Любов към собствените върхови постижения''“.<ref>„Est autem superbia amor proprie excellentie, et fuit initium peccati superbia.“[http://freespace.virgin.net/angus.graham/DeAmore4.htm]</ref> В този смисъл, обратното на гордост е [[смирение]] или [[вина]], последното по-специално бидейки чувство за собствен провал за разлика от идеята на Августин за високи постижения и [[успех]].
-Докато някои философи като [[Аристотел]] (и [[Джордж Бърнард Шоу]]), смятат гордостта за дълбока [[добродетел]], повечето [[религия|религии]] по света считат за [[грях]], като Стария завет на [[Библията]], използвана от християни и евреи.
+Докато някои философи като [[Аристотел]] и [[Джордж Бърнард Шоу]], смятат гордостта за дълбока [[добродетел]], повечето [[религия|религии]] по света считат за [[грях]], като [[Стария завет]] на [[Библията]], използвана от [[християни]] и [[евреи]].
 == Източници ==