Асеневци: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на Zorbaaa (б.), към версия на Rumensz
м форматиране: 7x тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 20: Ред 20:
[[Династия]]та на '''Асеневци''' (''Asseniden, Asseniter'', във [[Византия]] са наричани: ''Ασάνης'', ''Asanes'') управлява [[Второто българско царство]] между [[1187]] и [[1280]] г.
[[Династия]]та на '''Асеневци''' (''Asseniden, Asseniter'', във [[Византия]] са наричани: ''Ασάνης'', ''Asanes'') управлява [[Второто българско царство]] между [[1187]] и [[1280]] г.


Произходът на [[династия]]та е български според българската историография<ref>{{cite book |last= Божилов |first= Иван |authorlink= Иван Божилов |title= Фамилията на Асеневци (1186 – 1460) |year= 1985, 1994 |publisher= [[БАН]], ISBN 954-430-264-6}}</ref>. Според румънските [[медиевистика|медиевисти]] той е [[власи|влашки]]. Според независими аналиатории Асеневци са [[кумани]], които първоначално са под влашко влияние, но впоследствие се побългаряват.<ref>[http://books.google.bg/books?id=7DJWyg97IggC&pg=PA33&dq=asen+dynasty+origins&hl=bg&sa=X&ei=4w38UbS0KsLYswbWl4CgCQ&ved=0CDYQ6AEwAQ#v=onepage&q=asen%20dynasty%20origins&f=false Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185-1365, István Vásáry, Cambridge, University Press, 2005, ISBN 1139444085, стр. 41-42]</ref>
Произходът на [[династия]]та е български според българската историография<ref>{{cite book |last= Божилов |first= Иван |authorlink= Иван Божилов |title= Фамилията на Асеневци (1186 – 1460) |year= 1985, 1994 |publisher= [[БАН]], ISBN 954-430-264-6}}</ref>. Според румънските [[медиевистика|медиевисти]] той е [[власи|влашки]]. Според независими аналиатории Асеневци са [[кумани]], които първоначално са под влашко влияние, но впоследствие се побългаряват.<ref>[http://books.google.bg/books?id=7DJWyg97IggC&pg=PA33&dq=asen+dynasty+origins&hl=bg&sa=X&ei=4w38UbS0KsLYswbWl4CgCQ&ved=0CDYQ6AEwAQ#v=onepage&q=asen%20dynasty%20origins&f=false Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185 – 1365, István Vásáry, Cambridge, University Press, 2005, ISBN 1139444085, стр. 41 – 42]</ref>


Самите Асеневци се разглеждат като наследници на българските царе [[Самуил]], [[Петър I]] и [[Симеон I]], а своята държава – като продължение на [[Първата българска държава]].
Самите Асеневци се разглеждат като наследници на българските царе [[Самуил]], [[Петър I (България)|Петър I]] и [[Симеон I]], а своята държава – като продължение на [[Първата българска държава]].


Българският цар [[Мицо Асен]] след бягството си във [[Византия]] основава византийския клон на фамилията Асеневци (''Асани'').
Българският цар [[Мицо Асен]] след бягството си във [[Византия]] основава византийския клон на фамилията Асеневци (''Асани'').
Ред 123: Ред 123:


== Литература ==
== Литература ==
* {{cite book | last = Божилов | first = Иван | year = 1985 | title = Фамилията на Асеневци (1186-1460) | location = Sofia | publisher = Bulgarian Academy of Sciences | language = Bulgarian | id = OCLC [http://worldcat.org/oclc/14378091 14378091]}}
* {{cite book | last = Божилов | first = Иван | year = 1985 | title = Фамилията на Асеневци (1186 – 1460) | location = Sofia | publisher = Bulgarian Academy of Sciences | language = Bulgarian | id = OCLC [http://worldcat.org/oclc/14378091 14378091]}}
* Vasary, Istvan (2005) „Cumans and Tatars“, Cambridge University Press: pp. 34-42
* Vasary, Istvan (2005) „Cumans and Tatars“, Cambridge University Press: pp. 34 – 42
* Stephenson, Paul (2000): „Byzantium's Balkan Frontier – A Political Study of the Northern Balkans, 900-1204“ pp. 289-300
* Stephenson, Paul (2000): „Byzantium's Balkan Frontier – A Political Study of the Northern Balkans, 900 – 1204“ pp. 289 – 300
* А. А. Василиев: ''History of the Byzantine Empire'', 1935
* А. А. Василиев: ''History of the Byzantine Empire'', 1935
* Djuvara, Neagu. ''O scurta istorie a romanilor povestita celor tineri''. Humanitas, 2008. ISBN 978-973-50-2591-5.* Stelian Brezeanu, Istoria Imperiului Bizantin, Bucuresti, MERONIA, 2007
* Djuvara, Neagu. ''O scurta istorie a romanilor povestita celor tineri''. Humanitas, 2008. ISBN 978-973-50-2591-5.* Stelian Brezeanu, Istoria Imperiului Bizantin, Bucuresti, MERONIA, 2007
* ''[[Lexikon des Mittelalters]]'' (LMA). München 1980ff. Band 1
* ''[[Lexikon des Mittelalters]]'' (LMA). München 1980ff. Band 1
* Edgar Hösch, Karl Nehring & Holm Sundhaussen: ''Lexikon zur Geschichte Südosteuropas''. Böhlau, Wien/Köln/Weimar, Böhlau Verlag 2004, ISBN 3-205-77193-1. S. 62-63
* Edgar Hösch, Karl Nehring & Holm Sundhaussen: ''Lexikon zur Geschichte Südosteuropas''. Böhlau, Wien/Köln/Weimar, Böhlau Verlag 2004, ISBN 3-205-77193-1. S. 62 – 63
{{commonscat|Asen dynasty|Асеневци}}
{{commonscat|Asen dynasty|Асеневци}}


Версия от 12:55, 17 август 2016

Асеневци
Второ Българско Царство
Герб
Герб
Информация
СтранаБългария
Парентална династияКомитопули
ТитлиЦар
ОснователПетър IV и Иван Асен I (първи известени)
Последен владетелИван Асен III
Настоящ потомъкняма
Основана1189
Разпадане1357
Националностбългари
Кадетски линииШишмановци, Срацимировци
Асеневци в Общомедия
Паметник „Асеневци“, В. Търново
Герб на Иван Асен ІІ, „Гелдернски гербовник“, 1370
България през 1230 г. при Иван II Асен

Династията на Асеневци (Asseniden, Asseniter, във Византия са наричани: Ασάνης, Asanes) управлява Второто българско царство между 1187 и 1280 г.

Произходът на династията е български според българската историография[1]. Според румънските медиевисти той е влашки. Според независими аналиатории Асеневци са кумани, които първоначално са под влашко влияние, но впоследствие се побългаряват.[2]

Самите Асеневци се разглеждат като наследници на българските царе Самуил, Петър I и Симеон I, а своята държава – като продължение на Първата българска държава.

Българският цар Мицо Асен след бягството си във Византия основава византийския клон на фамилията Асеневци (Асани).

Фреска от Боянската черква
„Св. 40 мъченици“ – гробната черква на Асеневци във Велико Търново
Асеневци
Генеалогия на династията на Асеневци

Владетели

Иван Асен I (Асен) 1187 – 1196
Петър IV (Тодор) 1185 – 1197
Калоян (Йоаница) 1197 – 1207
Борил 1207 – 1218
Иван Асен II 1218 – 1241
Калиман I 1241 – 1246
Михаил II Асен 1246 – 1256
Калиман II 1256
Мицо Асен 1256 – 1257
Константин Асен (Константин Тих) 1257 – 1277
Иван Асен III 1279 – 1280
Родословие на Иван Асен I
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Асен (родоначалник на династията Асеневци)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Асен I
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Асен II
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
династия Вукановичи
 
 
 
 
 
 
 
Завида
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
зетски клон на Комитопулите
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Неманя
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елена (Иван Асен I)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
наследник на Роман IV Диоген и Анна Алусиан ?
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ана Неманя
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
наследница на Роман IV Диоген и Анна Алусиан ?
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Деспоти на Морея с допълнително име Асен

Източници

  1. ↑ Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). БАН, ISBN 954-430-264-6, 1985, 1994.
  2. ↑ Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185 – 1365, István Vásáry, Cambridge, University Press, 2005, ISBN 1139444085, стр. 41 – 42

Литература

  • Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Sofia, Bulgarian Academy of Sciences, 1985. OCLC 14378091.
  • Vasary, Istvan (2005) „Cumans and Tatars“, Cambridge University Press: pp. 34 – 42
  • Stephenson, Paul (2000): „Byzantium's Balkan Frontier – A Political Study of the Northern Balkans, 900 – 1204“ pp. 289 – 300
  • А. А. Василиев: History of the Byzantine Empire, 1935
  • Djuvara, Neagu. O scurta istorie a romanilor povestita celor tineri. Humanitas, 2008. ISBN 978-973-50-2591-5.* Stelian Brezeanu, Istoria Imperiului Bizantin, Bucuresti, MERONIA, 2007
  • Lexikon des Mittelalters (LMA). München 1980ff. Band 1
  • Edgar Hösch, Karl Nehring & Holm Sundhaussen: Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Böhlau, Wien/Köln/Weimar, Böhlau Verlag 2004, ISBN 3-205-77193-1. S. 62 – 63
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Асеневци.

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Асеневци&oldid=7411678“.