Гордост: Разлика между версии
м форматиране: 1x А|А(Б) |
м →Източници: шаблон |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
{{Емоции}} |
{{Емоции}} |
||
{{Седемте смъртни гряха}} |
|||
[[Категория:Емоции]] |
[[Категория:Емоции]] |
||
Версия от 19:35, 25 септември 2016
Тази статия е за емоцията. За британския филм от 2014 г. вижте Гордост (филм).
Гордостта е вътрешно насочена емоция, която носи две общи значения. С негативна конотация, гордостта или горделивостта се отнася до надуване вследствие чувство за личен висок статус или постижения, които често се използват като синоними с високомерие. С положителна конотация, гордостта се отнася до чувство на задоволеност от привързаността към собствени или на друг избор и действия, или към цяла група от хора и е продукт на похвали, независима оценка, или изпълнено чувство за дълг или принадлежност. Философи и социални психолози отбелязват, че гордостта е сложна вторична емоция, която изисква развитие на чувството за самия себе си и овладяването на съответните концепсуални различия (например, че гордостта е различна от щастие и радост) чрез езиково взаимодействие с другите.[1] Гордостта може да бъде определена също така като несъгласие с истината. Една друга дефиниция на гордостта в първия смисъл идва от свети Августин: „Любов към собствените върхови постижения“.[2] В този смисъл, обратното на гордост е смирение или вина, последното по-специално бидейки чувство за собствен провал за разлика от идеята на Августин за високи постижения и успех.
Докато някои философи като Аристотел и Джордж Бърнард Шоу, смятат гордостта за дълбока добродетел, повечето религии по света считат за грях, като Стария завет на Библията, използвана от християни и евреи.
Източници
- ↑ Sullivan, GB (2007). Wittgenstein and the grammar of pride: The relevance of philosophy to studies of self-evaluative emotions. New Ideas in Psychology. 25(3). 233 – 252 http://dx.doi.org/10.1016/j.newideapsych.2007.03.003
- ↑ „Est autem superbia amor proprie excellentie, et fuit initium peccati superbia.“[1]
| ||||||||