Андрея Тунов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Личност | име = Андрея Тунов | категория = епископ | описание = римокатолически архиеписк...“
 
мРедакция без резюме
Ред 12: Ред 12:
В България се завръща през 1802 г. От начало обслужва „горните села“ - [[Даваджово]], [[Хамбарлии]], [[Дуванлии]] и [[Калояново (област Пловдив)|Силджиково]], след което е преместен да служи в село [[Раковски (град)|Калъчлии]].<ref>[http://www.luben3.narod.ru/ Акълийски Л., СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ АРХИЕПИСКОПИ, ЕПИСКОПИ, АПОСТОЛИЧЕСКИ ВИКАРИИ 1601-2001]</ref>
В България се завръща през 1802 г. От начало обслужва „горните села“ - [[Даваджово]], [[Хамбарлии]], [[Дуванлии]] и [[Калояново (област Пловдив)|Силджиково]], след което е преместен да служи в село [[Раковски (град)|Калъчлии]].<ref>[http://www.luben3.narod.ru/ Акълийски Л., СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ АРХИЕПИСКОПИ, ЕПИСКОПИ, АПОСТОЛИЧЕСКИ ВИКАРИИ 1601-2001]</ref>


Избран е за апостолически наместник през 1811 г. Той имал за помощник Франческо Драганов дошъл от Никополската епархия. Подава оставка през 1833 г. Написва няколко книги, сред които: ”Богомилни молитви върху здрава кралица и по-главните празници на Дева Мария”.
Избран е за апостолически наместник през 1811 г. Той имал за помощник [[Франческо Драганов]] дошъл от [[Никополска епархия|Никополската епархия]]. Подава оставка през 1833 г. Написва няколко книги, сред които: ”Богомилни молитви върху здрава кралица и по-главните празници на Дева Мария”.


Починал е от чума през 1838 г. в село [[Раковски (град)|Калъчлии]].
Починал е от чума през 1838 г. в село [[Раковски (град)|Калъчлии]].

Версия от 23:29, 29 ноември 2016

Андрея Тунов
римокатолически архиепископ
Роден
1770 г.
Починал
1838 г. (68 г.)

РелигияКатолическа църква

Андрея Тунов е български католически епископ от XIX в.

Биография

Андрея Тунов е роден през 1770 г. в село Силджиково, Пловдивско. Той е братовчед на Георги Тунов. На 14 годишна възраст е изпратен да учил в Рим, където завършва средно и висше образование.

В България се завръща през 1802 г. От начало обслужва „горните села“ - Даваджово, Хамбарлии, Дуванлии и Силджиково, след което е преместен да служи в село Калъчлии.[1]

Избран е за апостолически наместник през 1811 г. Той имал за помощник Франческо Драганов дошъл от Никополската епархия. Подава оставка през 1833 г. Написва няколко книги, сред които: ”Богомилни молитви върху здрава кралица и по-главните празници на Дева Мария”.

Починал е от чума през 1838 г. в село Калъчлии.

Източници

епископ Георги Тунов Софийско - Пловдивски епископ (1811 – 1835) епископ Иван Фортнер