Карнобатска котловина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 21:24, 5 юни 2017

Карноба̀тска котловина̀ (или Карнобатско поле) е котловинно поле в Средногорско-Подбалканската област, десета по ред от запад на изток задбалканска котловина.

Карнобатската котловина е разположена между планините Стидовска и Карнобатска на север и Терзийски баир на югозапад (дялове от Стара планина) и възвишението Хисар на югоизток. На юг чрез долината на река Мочурица (ляв приток на Тунджа) се свързва със Сливенската котловина, а на изток чрез ниска седловина в района на село Черноград — с Айтоската котловина.

Площта на котловината е 320 км², като дължината ѝ от северозапад на югоизток е около 45 км, а ширината от 1 до 7 км. Средната ѝ надморска височина е 180 м и е наклонена на юг, югоизток и югозапад. Поделя се на две части — Сунгурларско поле на северозапад с по-голяма надморска височина и Карнобатско поле на изток — с по-малка надморска височина и частично заблатено.

Котловинното дъно е запълнено с речни наноси и терциерни песъчливо-глинести седименти. Най-ниските ѝ части покрай река Мочурица са заблатени. Оградните планински склонове са изградени от горнокредни седименти и пирокластити. Отводнява се от река Мочурица (ляв приток на Тунджа) и нейните притоци. Климатът е умерено-континентален. Почвите са делувиално-пролувиални по долините на реките, канелени в периферните части, смолници и рендзини. Има благоприятни условия за лозарство, овощарство, зеленчукопроизводство, технически култури и орехи.

В котловината са разположени 2 града и 19 села:

Област Сливен — 2 села
- Община Котел — Мокрен и Пъдарево.
Област Бургас — 2 града и 17 села
- Община Карнобат — Глумче, Зимен, Искра, Карнобат, Кликач, Мъдрино, Невестино, Огнен, Сигмен и Соколово.
- Община Сунгурларе — Вълчин, Горово, Грозден, Лозарево, Лозица, Славянци, Сунгурларе, Черница и Чубра.

През котловината преминават участъци от четири пътя от Държавната пътна мрежа:

От запад на изток, от моста на река Мочурица до разклона за село Черноград, на протежение от 19,6 км — участък от първокласен път № 6 ГКПП "Гюешево" — София — Карлово — Бургас.
В най-западната част на котловината, от север на юг, на протежение от 5,2 км — участък от първокласен път № 7 Силистра — Шумен — Ямбол — ГКПП "Лесово".
В централната част на котловината, от северозапад на югоизток, на протежение от 17,7 км — участък от второкласен път № 73 Шумен — Смядово — Карнобат.
От северозапад на югоизток, от град Сунгурларе до село Мъдрино, на протежение от 17,2 км — участък на третокласен път № 705 Бероново — Сунгурларе — Мъдрино.

От запад на изток, от жп моста на река Мочурица до гара Черноград преминава участък от трасето на Подбалканската жп линия София — Карлово — Бургас, а от гара Карнобат до гара Лозарево — участък от жп линията Карнобат — Комунари.

Топографска карта

Източници

„Голяма енциклопедия България“, БАН, т. 6 (ЗНА-КРУ), ИК „Труд“, София, 2012, ISBN 978-954-8104-28-9 / ISBN 978-954-398-141-0, с. 2273.
Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 245-246. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 * '''[[Област Бургас]]''' — 2 града и 17 села
 ** [[Община Карнобат]] — [[Глумче]], [[Зимен]], [[Искра (Област Бургас)|Искра]], '''[[Карнобат]]''', [[Кликач]], [[Мъдрино]], [[Невестино (Област Бургас)|Невестино]], [[Огнен]], [[Сигмен]] и [[Соколово (Област Бургас)|Соколово]].
-** [[Община Сунгурларе]] — [[Вълчин]], [[Горово]], [[Грозден]], [[Лозарево]], [[Лозица (Област Бургас)|Лозица]], [[Славянци]], '''[[Сунгурларе]]''', [[Черница (село)|Черница]] и [[Чубра]].
+** [[Община Сунгурларе]] — [[Вълчин]], [[Горово (Област Бургас)|Горово]], [[Грозден]], [[Лозарево]], [[Лозица (Област Бургас)|Лозица]], [[Славянци]], '''[[Сунгурларе]]''', [[Черница (село)|Черница]] и [[Чубра]].
 През котловината преминават участъци от четири пътя от Държавната пътна мрежа: