Конституция на Франция (1791): Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Конституции, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 4: | Ред 4: | ||
Тази конституция превръща Франция в [[конституционна монархия]]. Основните спорове при създаването ѝ са разделението на властите между краля (изпълнителната власт) и законодателната власт и правото на краля на вето. Въпреки че [[Декларация за правата на човека и гражданина|Декларацията за правата на човека и гражданина]] служи като преамбюл на конституцията, а според нея гражданите са с равни права, конституцията ги разделя на "активни" и "пасивни": активни са само онези французи, които са навършили 25 години, имат уседналост в града или кантона от известно време, плащат преки данъци от не по-малко от тридневна надница, не работят като прислуга и са положили гражданска клетва. По този начин най-бедните са лишени от политически права. Активните граждани могат да избират на свои първични събрание общинските власти, а с оглед на националното представителство избират свои представители вече с по-голям имуществен ценз. Тези избраници образуват избирателно събрание във всеки департамент, което на свой ред избира департаментска администрация и представители в националното законодателно събрание отново от измежду активните граждани. |
Тази конституция превръща Франция в [[конституционна монархия]]. Основните спорове при създаването ѝ са разделението на властите между краля (изпълнителната власт) и законодателната власт и правото на краля на вето. Въпреки че [[Декларация за правата на човека и гражданина|Декларацията за правата на човека и гражданина]] служи като преамбюл на конституцията, а според нея гражданите са с равни права, конституцията ги разделя на "активни" и "пасивни": активни са само онези французи, които са навършили 25 години, имат уседналост в града или кантона от известно време, плащат преки данъци от не по-малко от тридневна надница, не работят като прислуга и са положили гражданска клетва. По този начин най-бедните са лишени от политически права. Активните граждани могат да избират на свои първични събрание общинските власти, а с оглед на националното представителство избират свои представители вече с по-голям имуществен ценз. Тези избраници образуват избирателно събрание във всеки департамент, което на свой ред избира департаментска администрация и представители в националното законодателно събрание отново от измежду активните граждани. |
||
{{Френска революция}} |
|||
[[Категория:Френска революция]] |
[[Категория:Френска революция]] |
||
[[Категория:Конституции]] |
[[Категория:Конституции]] |
Версия от 21:04, 19 август 2017
Конституцията на Франция от 1791 е приета от Учредителното събрание през септември 1791 г. в хода на Френската революция.
Тази конституция превръща Франция в конституционна монархия. Основните спорове при създаването ѝ са разделението на властите между краля (изпълнителната власт) и законодателната власт и правото на краля на вето. Въпреки че Декларацията за правата на човека и гражданина служи като преамбюл на конституцията, а според нея гражданите са с равни права, конституцията ги разделя на "активни" и "пасивни": активни са само онези французи, които са навършили 25 години, имат уседналост в града или кантона от известно време, плащат преки данъци от не по-малко от тридневна надница, не работят като прислуга и са положили гражданска клетва. По този начин най-бедните са лишени от политически права. Активните граждани могат да избират на свои първични събрание общинските власти, а с оглед на националното представителство избират свои представители вече с по-голям имуществен ценз. Тези избраници образуват избирателно събрание във всеки департамент, което на свой ред избира департаментска администрация и представители в националното законодателно събрание отново от измежду активните граждани.