Конституция на Франция (1791): Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Робот Добавяне {{без източници}} |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
|||
[[File:Constitution de 1791. Page 1 - Archives Nationales - AE-I-10-1.jpg|thumb|Конституцията от 1791]] |
[[File:Constitution de 1791. Page 1 - Archives Nationales - AE-I-10-1.jpg|thumb|Конституцията от 1791]] |
||
'''Конституцията на Франция от 1791''' е приета от [[Учредително събрание (Франция)|Учредителното събрание]] през септември 1791 г. в хода на [[Френската революция]]. |
'''Конституцията на Франция от 1791''' е приета от [[Учредително събрание (Франция)|Учредителното събрание]] през септември 1791 г. в хода на [[Френската революция]]. |
Версия от 23:20, 13 октомври 2017
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Конституцията на Франция от 1791 е приета от Учредителното събрание през септември 1791 г. в хода на Френската революция.
Тази конституция превръща Франция в конституционна монархия. Основните спорове при създаването ѝ са разделението на властите между краля (изпълнителната власт) и законодателната власт и правото на краля на вето. Въпреки че Декларацията за правата на човека и гражданина служи като преамбюл на конституцията, а според нея гражданите са с равни права, конституцията ги разделя на "активни" и "пасивни": активни са само онези французи, които са навършили 25 години, имат уседналост в града или кантона от известно време, плащат преки данъци от не по-малко от тридневна надница, не работят като прислуга и са положили гражданска клетва. По този начин най-бедните са лишени от политически права. Активните граждани могат да избират на свои първични събрание общинските власти, а с оглед на националното представителство избират свои представители вече с по-голям имуществен ценз. Тези избраници образуват избирателно събрание във всеки департамент, което на свой ред избира департаментска администрация и представители в националното законодателно събрание отново от измежду активните граждани.